Банкеръ Weekly

Съдби

МЕЧТАТА НА ОЛИМПИЙСКОТО СЕМЕЙСТВО ПАНДОВИ

Когато домакините на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк Сити научили, че в състезанията участва цяло семейство, веднага включили този любопитен факт в бюлетините. До шейната на принца на Монако и до другите екзотики. Когато обаче американците се убедили, че семейството не само участва, водено от Кубертеновия принцип, но и се представя отлично, любопитството им преминало в искрено възхищение. Става дума за българското семейство Пандови - Иван, Румяна, Кирил и Асен. Всички се занимават с бързо пързаляне с кънки - т.нар. шорттрек. Иван е старши треньор на националния отбор, съпругата му Румянае негова помощничка, а синовете им Кирил (18-годишен) и Асен (17-годишен) са състезатели.Иван е човекът, който направи Евгения Раданова многократна европейска шампионка, рекордьорка, сребърна и бронзова олимпийска медалистка. Всъщност всичките призови места, спечелени от наши спортисти на големи състезания в историята на този спорт, се свързват с неговото име. Пандов започва спортната си кариера с...хандбал, но се запознава с Румяна, която е многократна републиканска шампионка по фигурно пързаляне, захвърля топката и връзва кънките. И така вече 16 години, след като на семинар в Москва за първи път вижда на живо шорттрек. Руми пък от фигуристка става треньорка в този спорт. Децата им нямат голям шанс да се занимават с друго и остават в залата. Не съжаляват за избора си. Карат кънки от две-тригодишни, но сериозно се хващат с шорттрека преди седем-осем години и вече имат призови класирания на най-големите шампионати.Започва голямото копане, както казва Иван. Първопроходци са на неизвестен у нас спорт, за който няма традиции, няма условия, няма екипи, няма кънки. Има единствено амбиция, ентусиазъм и упорита работа. Тази работа ражда плодове след близо две петилетки. Е, можеше и по-рано да дойдат успехите, отбелязва сега Иван, оставайки верен на максимализма си, но признава, че през годините на натрупване на капитала само някаква крехка вяра, че е на прав път, го е крепяла и не му е позволявала да си тръгне. Пандови са едно обикновено, средностатистическо, според собствените им представи семейство, но и доста по-различно от останалите. Сто на сто спортно, без никакви остатъци и примеси. Майката, бащата и децата така тясно са свързани помежду си, че и да искат да се отвържат, вече ще им е много трудно. Винаги са заедно - на тренировки, на лагери, на състезания, вкъщи... Натоварват се четиримата сутрин от столичния квартал Илинден на семейния фиат, който преди бе трабант, смее се Иван, и вечер - обратно вкъщи пак заедно и пак с фиата. Всичко за деня е планирано до запетайка. Половината отбор ходи и на училище, на обикновено училище, което момчетата завършват с шестици по индивидуален план. Сега Кирил и Асен се канят да кандидатстват. Разбира се, че в Спортната академия. В семейството си падат по традициите и симпатичната им консервативност е в основата на победите им. Разговорите вкъщи са преобладаващо на спортна тема, тренировките продължават на масата за вечеря, пред компютъра и телевизора, нерядко има скърцане със зъби, но винаги се стига до консенсус.Скромната мечта на семейство Пандови е Кирил и Асен да спечелят медали на олимпийски игри и българският шорттрек да пробие и в мъжката програма. По-трудно, но и по-лесно е човек да гони спортни върхове с децата си. Пъпната връв пречи, когато усетиш, че амбицията надхвърля способностите, а помага, когато си уверен, че целта е постижима, философства иначе прагматичният Иван. Той и Румяна имат претенцията, че възпитават умни, дисциплинирани и талантливи деца. Фамилия Пандови е силно впечатлена от работата на доброволците на олимпиадата, които имат най-различни цивилни професии - продавачи, шофьори, учители... През цялото време нашите са получавали безкористна и перфектна помощ от всякакъв вид. Един от доброволците - Брайън, дори купил с шест хиляди долара свои пари билетите на отбора до Колорадо спрингс, където се наложело да тренира. Платил, без секунда колебание. После, разбира се, му върнали парите, но жестът наистина бил великолепен. А когато Жени донесе медалите, нямаше по-горди от нашите хостеси в цяла Юта, подчертава Иван. Един от доброволците - Майкъл, им пратил после благодарствена телеграма. Не е важно кой на кого трябва да благодари, важното е, че се разбирахме като хора, макар от различни континенти, етноси и религии, обобщава Руми. Сега олимпийското семейство Пандови е на световното отборно първенство в Монреал. Битката по хлъзгавия път продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във