Банкеръ Weekly

Съдби

МЕЧКИ КАТО ВОЛГИ И ЖЕНИ КАТО НИМФИ ОБИТАВАТ МАГАДАН

Четиристотинкилограмова мечка отстреля и собственоръчно одра българинът Иван Недков по време на лов в Магадан. Всъщност, за два дни Недков одира три мечки, което е своеобразен рекорд за всеки човек, изложен на грубата и недружелюбна природа в тази част на света. Над 200 са мечките, които вижда той само за седмица, и така както у нас човек привиква с бездомните кучета, там започва да възприема животните с размера на волги, които кротко ловят риба или ровят земята за друга храна.Двама са българите, които се впускат в ловното приключение, водени от един руснак. Иван се хвърля напред като ловец, който прегръща всеки шанс. Приятелят му Васил така и не дръзва да признае на жена си за къде се е запътил и затова потегля от София с официален костюм - заминавал за бизнес преговори в Москва!За американци ловът на мечки в Магадан струва на не по-малко от 8 хил. долара, но за нашенци е по-евтино. Лети се от София до Москва и оттам още седем часа полет. Руската организация на мероприятието напомня за позабравени кадри от руското кино, където всички проблеми се оправят с топла прегръдка и обещаващата реплика: Всичко ще е наред.Ловът започва откъм морето. Мъжете се движат край брега и където открият мечки, акостират и се промъкват в тундрата. Хареса ли им екземпляр - стрелят. После с улова се връщат на борда. Първите 24 часа мечколовците са на уютен и добре поддържан катер, но ударени от морска болест при 4-5 бала вълнение, близо 10 часа пътуват прегърнали здраво някое перило. Тъкмо морската болест минава и се налага да сменят удобното и спретнато катерче (заминало да вози американци към Сахалин) с едно плаващо нещо - по думите на Иван - удачно сглобено от железни вторични суровини с неясен цвят и възраст. Плавателното съоръжение няма кубрик, нито санитарен възел, а капитанът го управлява, стъпил върху железен сандък и проврял глава през тесен отвор на палубата. На борда няма навигационни системи, та даже и ехолот - накъдето види капитанът, натам кара! Досами краката му е закрепен малък котлон и когато вълните ударят по-здраво, чайникът и тенджерата падат с трясък на пода и започват безгрижно да се търкалят.Сякаш някой го беше конструирал това корабче с идеята да е неудобно - със смях разказва Иван. - Люлеенето беше толкова силно, че като легнеш вътре, понякога вълната те мята почти до положение прав и пак падаш!Когато мечките, забелязани на брега, стават достатъчно много, ловците спускат малка лодка и загребват към брега. Неудобството идва пак от големите вълни и каменистия бряг - мъжете на мускули трябва да извлекат лодката с целия товар. И ако имат късмет да не ги намокри леденостудената вода, хукват в търсене на най-големия звяр. Подборът не е лесна работа, защото идеята не е просто да бъде улучена мечка, а тя да представлява истински трофей. Малките мечета са с късмет - кой би искал да улучи бебе, тежащо някакви си 250 кила! Преценката за размера на животното обаче е много субективна - в гигантските пропорции на скалите и хълмовете всяка мечка може да изглежда и голяма, и малка. Ако няколко от тях стоят една до друга, тогава е по-лесно, но най-големите екземпляри рядко се движат в група.На четвъртия ден, смазани от тичане и умора, ловците намират една барака без прозорци и без греди на покрива. Иван запушва дупките в стените с всички дрипи, които намира вътре, разпалва огнището и след като изяждат последната си храна - три Сникерс-а, мъжете заспиват на пода.В деня на големия лов Иван Недков дълго се вглежда по снежните баири. Когато вижда своя мечок, веднага разбира, че това е той. С мастита глава, дебели лапи и грамадно рунтаво тяло, гигантът тича бързо. Прицелването е трудно - от долу-на горе. Попадението от около 200 метра е като по учебник и 400-килограмовият звяр пада с един изстрел. В България обикновено 6-7 души дерат една мечка - едни държат, други опъват, трети дават акъл, пък и дерачите се сменят. В случая е необходимо Иван да се справи сам, защото другите не ги можели тези работи. Привързва животното за едно дърво, тъй като е на толкова стръмна урва, че като нищо може да види трофея си да лети към морето. А когато мръква, нарамва на гръб 60 кг кожа. Долу тя трябва да се натовари на лодката, заедно с другите ловци лодката да се избута обратно в морето, да се гребе сред високите вълни до корабчето и да се улучи мигът хората и товарът да се прехвърлят на борда, без някой или нещо да падне във водата. В рамките на два дни Иван одира без ничия помощ още две мечки. Пръстите му са нарязани и цялото тяло го боли, като да се е борил с всеки от зверовете. На плавателното съоръжение няма условия за хигиенизиране, та после още седмица той напоително е миришел на риба (подкожната мазнина на рунтавите гиганти е предимно от рибната им диета).За сбогом ловците и местният генералски елит се събират на руска баня. Шибат се с върбови клонки и изричат наздравици. Пият за всичко, що шава - за славянството в Европа, Азия и по целия свят, за големите мечки и за какво ли още не. И разказват местна ловджийска история: Капитан на руска военна подводница, плаваща в района на Мурманск, бил страстен ловец. Със себе си на борда винаги носел карабина и щом изплавали на повърхността, започвал да търси подходяща цел. Една утрин, излизайки от морските дълбини, капитанът видял на недалечна скала огромен, приказно красив елен. Веднага вдигнал карабината, прицелил се и пат! - еленът се срутил напред в бездната. В следващия миг обаче след него полетяла и шейна пълна с чукчи, които неистово крещели. Оказало се, че еленът бил питомен, а стопаните му спрели шейната, за да се полюбуват на гледката.Едва след завръщането в Магадан Иван Недков се огледал наоколо. Градът е отчайващо сив, мрачен и безнадежден. Въпреки това по улиците е пълно с деца и с млади хора, а жените - Те са просто изумително красиви. Там няма грозна жена! Всички са облечени елегантно, с вкус, почти всяка заслужава да се обърнеш след нея. Вярно е, че големите търговски вериги са стъпили и при тях, но животът им е изключително суров - това е място, където през зимата температурата стига минус 60 градуса! Слави Трифонов създава легенди за него, но ако можеше само да види колко е тъжно, може би и шегите му щяха да са други!, споделя Иван. След студа, изтощението, борбата с бясното море Иван е отново в България - по-успял с една гигантска меча кожа и по-богат с една седмица спомени. И понеже е ловец и в сънищата си, вече планира следващото приключение сред зъберите и снеговете на Магадан.

Facebook logo
Бъдете с нас и във