Банкеръ Weekly

Съдби

МАТЕМАТИЧКА БИЕ КАМБАНИТЕ НА СВ. АЛ. НЕВСКИ

От самото й построяване през 1918 г. Патриаршеската катедрала Св. Александър Невски е един от символите на столицата ни. Оттогава, по звъна на камбаните й, софиянци се ориентират не само за църковните празници, но и за отношението на една или друга власт към вярата. Малцина обаче знаят, че камбанният звън извличат ръцете на една едва 60-килограмова жена. Името й е Мария Зъбова, а мястото си под купола на храма тя заема преди 21 години. Биенето на камбаните не е занаят, който може да се научи в професионално училище, а призвание, продиктувано от вярата, казва за своето занимание 71-годишната днес Мария. Най-тежката от 12-те камбани е тази с лика на Богородица. Тя тежи 12 тона. Само езикът й е 780 килограма. Освен нея, със специални въжета, Мария Зъбора задвижва и шест тритонни камбани. С дясната ръка тя определя темпото, а с лявата композира мелодията. Звукът, напомнящ звънчетата на шейна, пък идва от малките камбанки, чиито езици са привързани към една обща дъсчица и се задвижват с крак. За различни случаи музиката е различна: бавна и тържествена за погребения, празнична и жизнерадостна за Коледа и Великден. При официални случаи камбаните звучат по различни сценарии, обяснява звънарката. Повече от два часа тя ги би при първото посещение на цар Симеон у нас през 1997 година. По друг начин пък извличала мелодията преди речта на Бил Клинтън през декември 1999 година. Който реши да се заеме с биенето на камбаните, трябва да се откаже от личните си ангажименти - допълва Зъбова. - Един певец може да отсъства от хора, но не и аз, защото службата няма как да започне без тържествения звън. Поради тази причина Мария от 17 години не е ходила нито на море, нито на планина, а неделите й неизменно започват след края на сутрешната църковна служба. Съпругът й Иван Петров обаче никога не й е вдигал скандал за това. Самият той, като мене, е вярващ човек и не ми е създавал дори битови проблеми, каквито имат повечето семейства, споделя жената. Двамата се запознали именно в Св. Александър Невски преди 47 години, когато пеели в църковния хор. Само че докато Иван Петров, наричан от приятели и колеги Йохан заради полугерманския му произход, влизал открито в храма, Мария все се притеснявала да не я види някой и да докладва на властите. От бъдещия й съпруг милицията отдавна била вдигнала ръце - завършил семинария, после висше богословско образование, че и майка му е германка... Но по онова време тя била учителка по математика в елитна столична гимназия, завършила Френския колеж Сен Жозеф в Пловдив преди 9 септември 1944 година. А и като потомка на богат търговски род службите непрекъснато я държали под око заради буржоазния й произход. Две поредни години взимала кандидатстудентските си изпити с отличен, но не й позволявали да следва. Едва след застъпничеството на партизанина Златан Тафраджийски тя станала студентка във Физикоматематическия факултет на Софийския университет. В този момент вътрешно в себе си обещах на Бога да му служа, като помагам на несправедливо страдащите според силите си, спомня си Мария. Заради религиозните си убеждения е преживяла не едно и две професионални неблагополучия. През 60-те години преподавала математика в 21-ва гимназия и дирижирала църковния хор в църквата Св. Седмочисленици. Доносник обаче я видял и само след седмица я уволнили.През 70-те години Мария спечелила конкурс на ЮНЕСКО за работа в Алжир. Пристигнала и заповедта за назначението й от алжирска страна, но не я пуснали. Все пак няколко години по-късно успяла да замине като учителка в Мароко. До пенсионирането си преди десет години Мария Зъбова е преподавала математика. Сега неизменно в студ и пек, преди църковна служба, бие камбаните на храма Св. Александър Невски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във