Банкеръ Weekly

Съдби

МАСИМО МОРАТИ - НЕПОПРАВИМИЯ ПРАХОСНИК

Най-известните фамилии в Италия отдавна са покорили и футболната индустрия в страната. Една от тези фамилии - Морати, на два пъти от 1955 г. насам (с прекъсване от 27 години), управлява една от най-титулуваните клубове на Апенините и в света - миланския Интер. Интересното за периода и на бащата - Анджело, и на сина - Масимо, е, че пътят им в тази сфера не е белязан с цветя и фанфари. Но и в двата случая, когато са се доверили на треньор от Аржентина, нещата са се оправяли като с вълшебна пръчица. Сегашният президент на Интер - Масимо Морати, е син на петролния магнат Анджело МоратиБаща му за първи път стъпва на митичния стадион Сан Сиро в Милано по настояване на бъдещата си съпруга Ерминия, върла привърженичка на черно-сините. Точно тя го убеждава да купи през 1955 г. клуба. И се случва нещо много странно - жената на благодетеля започва да ръководи отбора, а не Анджело. По повод на този парадокс той споделя пред журналисти: На мен бизнесът ми е в кръвта, а на жена ми - футболът. Характерно за това време е, че малцина от най-богатите хора в Европа са навлезли в най-популярната игра. Причините са ясни - няма ги днешните огромни печалби от трансфери, реклама, спонсорство, телевизионни права... Единственото, което е можело да се спечели от футбола тогава, е влияние, имидж и най-важното любовта на хилядите по стадионите. Точно тази пламенна обич от страна на тифозите кара фамилията Морати да не пести средства, за да направи Интер отбор от световна величина. Началото е поставено с привличането на аржентинеца Хеленио Херера, който успява да създаде от довчерашния лигав тим невероятно мотивиран колектив. Прякорът на Херера е магьосника - заради откритията и нововъведенията му в играта. Той е известен като бащата на катеначото и човекът, измислил поста либеро в съвременния футбол. Неговото верую е, че футболният отбор е точно отражение на характера на своя треньор. В редиците на нерадзурите се появяват и звезди като испанеца Суарес, бразилеца Жаир и италианските легенди Мацола и Факети. С тяхна помощ през 1963, 1965 и 1966 г. Интер печели три шампионски титли, триумфира с най-престижното клубно отличие на Стария континент - КЕШ, и става носител на Междуконтиненталната купа през 1964 и 1965 година. Този период всъщност се превръща в най-славната страница в стогодишната историята на Интер. След бурните критики на тифозите за неправилната политика в клуба нервите на Анджело не издържат и през 1968 г. той се оттегля от футбола. Така пътищата между фамилията Морати и Интер се разделят, за да се срещнат отново 27 години по-късно. Заемайки президентския пост през февруари 1995 г., Масимо повтаря думите на баща си: Аз ще говоря от името на тифозите, към които принадлежа. За разлика от покойния си баща Масимо Морати е наистина голям привърженик на отбора и от малък не пропуска най-важните мачове на нерадзурите. Предишният собственик на Интер Ернесто Пелегрини му отстъпва тима, който за единадесетте години под негово ръководство бе спечелил само едно скудето и две купи на УЕФА, оставайки в сянката на големия си съперник Милан. Единствената радост носи времето, когато на Сан Сиро се подвизаваше германското трио Матеус, Бреме и Клинсман, умело дирижирано от железния Джовани Трапатони. Тогава бе спечелена последната шампионска титла (1989 г.) и една купа на УЕФА (1991 г.). Напускането на Пелегрини и повторното излизане на футболната сцена на фамилията Морати се приема повече от възторжено от черно-сините привърженици. Новият бос е определян от италианската преса като истинския романтик, майстор на красивия жест и небрежно похарчените суми. Неговата мечта е отборът да достигне до върховете, до които успява да го изведе баща му Анджело. Само че вече седем години тя така и не се сбъдва. Нещо повече, тимът затъна дълбоко в блатото на посредствеността. За клуб с подобна история са повече от незадоволителни една купа на УЕФА през 1998 г., скучни игри в битките за италианското калчо и традиционно отсъствие от турнира на Шампионската лига. Не помогна и финансовата подкрепа от страна на брата на Масимо - Джанмарко, президент на нефтения концерн Сарас. Той винаги е стоял в сянка, но, според запознати, има решаващата роля при вземането на стратегическите решения на Сан Сиро. Любопитна подробност е, че съпруга на Джанмарко е бившата шефка на държавната телевизия РАИ. Освен дистрибуцията на петролни продукти другите основни пера на фамилията Морати са химическата промишленост, туристическият бизнес и развлекателната индустрия. Семейство Морати е сложило ръка върху 70% от акциите на Интер. Десет процента са притежание на спонсора - производителя на автомобилни гуми Пирели (Pirelli). Останалите книжа са в ръцете на неколцина дребни акционери, подпомагащи тима в най-различни направления. В италианската преса постоянно се лансира твърдението, че Масимо има намерение да продаде част от акциите си на собственика на Пирели Леопалдо Пирели. Но поне засега няма нищо такова.Изнесената финансова информация от Делойт и Туш в края на 2001 г. поставя Интер на девето място по оборот след футболните клубове в света. Обявената сума е 68.7 млн. щ. долара. Особено оптимистични са приходите от продажбата на билети на стадион Сан Сиро. За сметка на това пък интеристите имат най-големия бюджетен дефицит от отборите в Италия - 120 млн. долара. Зад тях остават други известни прахосници, като Парма - с 94 млн. долара, и Лацио - 92 млн. долара. Независимо от неудачите, разочарованията и скандалите тимът успя все пак да сключи много изгоден договор с платената кабелна телевизия Теле плюс (Tele plus), съвместна собственост на Силвио Берлускони и Лео Кирх. Контрактът е като тези на Милан и Ювентус и ще носи в касите на клуба 40 млн. щ. долара на година. Освен това от близо година Интер има и собствен телевизионен канал, носещ името Интерченъл. Медията излъчва денонощно мачове, репортажи, тренировъчни занимания, филми за състава и неговите бивши величия. Многото вътрешни проблеми обаче попречиха да се осъществи операцията по качването на акции на черно-сините на миланската фондова борса. В това отношение нерадзурите бяха изпреварени от Ювентус и Милан. Интер е типичен пример за това, как не бива да се управлява един клуб, смята бившият национален селекционер на Италия Ариго Саки: Питам се какво ли щеше да се случи, ако някоя компания се управляваше като нерадзурите. Уважавам много Морати за постоянните му благотворителни дейности, но той всъщност е превърнал тима си в благотворително дружество.Масираното изливане на средства за трансфери и заплати се сочи като една от основните грешки на ръководството. Финансови експерти изчисляват, че за близо седемте години начело на Интер петролният магнат е похарчил 465 млн. щ. долара за привличането на над 89 играчи. Същевременно в клубната каса на Сан Сиро са влезли 340 млн. долара от продадени футболисти. В аналите на световната футболна история Морати ще влезе с факта, че счупи два пъти световния трансферен рекорд. За обявения твърде рано за феномен - Роналдо, през 1997 г. бяха платени 26 млн. долара на Барселона. А две години по-късно нападателят Кристиан Виери бе закупен от Лацио за 43 млн. долара. И досега се водят спорове дали мениджърският екип на черно-сините е осъществил успешни трансферни удари, защото и двете скъпоплатени звезди се изявяват повече по клиниките и възстановителните центрове, отколкото на футболния терен. Търпението на много от тифозите започна да се изчерпва и публиката все по-често се пита дали ще види някога тандемът Роналдо-Виери на върха на атаката на интеристите? За несполучливите трансфери голяма вина имат и съветниците около Морати. Особено спорни напоследък бяха покупките на Роби Кийн от Ковънтри, Хакан Шукур от Глатасарай и Вампета Коринтианс, за които бяха броени неоправдано големи суми. Според специалистите, освен постоянните смени на треньори и играчи друга причина за неуспехите е събирането на футболисти от различни националности, които говорят 12 различни езика. Същевременно Морати е прекалено мекушав към звездите сиспечелили са славата на скъпоплатени примадони. След отстраняването на Марчело Липи от Интер големият треньор възкликна: Как мога да постигна успех, след като всяка година се подменя половината отбор?Треньорските рокади за фамилията Морати са нещо като хоби. Откакто е начело на клуба, собственикът е сменил осем наставника, между които личат имената на специалисти от ранга на испанеца Луис Суарес, англичанина Рой Ходжсън, румънеца Мирча Луческу, италианците Луиджи Симони, Марчело Липи и Марко Тардели. От тях единствено сегашният наставник на ЦСКА спечели някакво отличие - купата на УЕФА през 1998 година. Петролният бос не се разколеба нито от големите обезщетения, нито от хвърлените на вятъра пари, превръщайки в изкупителни жертви именно треньорите. Футболните статистици са на мнение, че постоянното отстраняване на наставници е семейна традиция, след като преди да направи удара си с Хеленио Херера, бащата на Морати бе уволнил 11 негови колеги. Многото провали и скандали сякаш не обезкуражиха докрай петролния бос. След известни колебания Масимо Морати реши да се бори, намирайки на първо време подходящия треньор. Случайно или не, Морати заложи на един сънародник на Хеленио Хереракойто също като него успя да удиви света със своя треньорски талант. Става въпрос за направилия истински подвиг със скромните Майорка и Валенсия грубоват мачо - Ектор Купер. За последните четири години със своите испански тимове той достигна до шест последователни финала. Първо с някогашния средняк във втора испанска дивизия Майорка стигна до финал за Кралската купа, спечели Суперкупата на страната, а на следващата година загуби последния двубой за несъществуващата вече купа на КНК. С един от богатите испански тимове - Валенсия, характеризиращ се с прахосничеството на пари и несериозното отношение на състзателите, Купер пък достигна до два финала в най-комерсиалния турнир Шампионската лига, като загуби от европейските грандове Реал - Мадрид, и Байерн - Мюнхен. Тази визитка достатъчно красноречиво говори, че Интер е привлякъл един от най-успешните наставници в света за последното десетилетие. Твърд и безкомпромисен, непризнаващ авторитети, още с първите мачове в италианско калчо Хектор Купер доказа, че е успял да сложи всички на мястото им. След като заяви на всеослушание, че той е човекът, който ще определя правилата, днес Интер е един от главните претенденти за скудето. С назначаването на аржентинеца Масимо Морати уцели джакпота, но пестеливият на хвалебствия гаучо не бърза да ликува: За да успеем са, ни необходими много работа, малко късмет и изключително спокойствие. Феновете на черно-сините обаче вече потриват ръце за чаканата цели дванадесет години 14-а шампионска титла. А защо не и купатата на УЕФА, след като интеристите са на полуфинал? Без съмнение Масимо Морати е на крачка от мечтата си да изведе Интер до нови върхове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във