Банкеръ Weekly

Съдби

МАРКСИСТЪТ, КОЙТО СТАНА РАСИСТ

Въпреки че миналата седмица навърши 80 години, последният африкански диктатор си остава все така непоклатим начело на Зимбабве, завличайки страната все по-дълбоко в мизерия и отчаяние. Репресиите отдавна вече са държавна политика; независимата преса е изкоренена; съдебната система е по-услужлива към властта от всякога. Доходният навремето туристически поток съвсем е пресъхнал, за сметка на това процъфтяват контрабандата и бракониерството. Сушата и ликвидирането на наследените от белите големи ферми тласнаха милиони хора в лапите на глада. Националната валута не струва дори хартията, на която я печатат, защото инфлацията достигна четирицифрени стойности. Честит рожден ден на президента Робърт Гейбриъл Мугабе. Някога Зимбабве бе синоним на просперитет, поне що се отнася до африканския континент. Но благополучието се стопи с удивителна скорост. И катализаторът за този процес бе именно Мугабе - човекът, когото навремето цял свят хвалеше като най-мъдрия африкански политик и хуманист, най-големия противник на расизма и първия тъмнокож президент, в чийто кабинет бяха поканени и бели. Роден през 1924-а, Мугабе получава образование от католическите мисионери. От онзи период датира и острата му неприязън към хомосексуализма - спомените от първия му контакт с белите са толкова горчиви, че през 80-те го карат да заяви на всеослушание, че британското правителство се ръководи от гей картел. Впрочем това изявление е колкото емоционален, толкова и прагматичен ход на един бивш бунтовник, който много бързо усвоява тънкостите на политиката. За мнозина Мугабе си остава добре образован бандит с няколко самоприсъдени научни степени преди името си, с подчертано расистки схващания и с дълбока увереност, че държавата е негова лична собственост. Според други той е просто поредната жертва на тъжната история на Югозападна Африка. Строг и резервиран човек, у когото още личи някогашният учител, Мугабе има известни основания да бъде озлобен. През 1964-а бялото правителство на Родезия го прати в затвора без съда после го принуди да отиде в изгнание. Две години по-късно единственият му син умря от малария, но не му разрешиха да присъства на погребението. Тогава Мугабе поведе от Мозамбик мощно партизанско движение, което в крайна сметка свали от власт режима на Ян Смит. През 1979-а белият диктатор предаде властта и начело на страната, преименувана на Зимбабве, застанаха Мугабе и старият му партньор Джошуа Нкомо. През 60-те години на миналия век политическата кариера на бъдещия президент започна именно от партията на Нкомо - Зимбабвийския африкански народен съюз (ZAPU). После обаче Мугабе я напусна и основа Зимбабвийския африкански национален съюз (ZANU). В първите дни на независимостта двете партии управляваха заедно, но после в домовете на активисти от ZAPU бяха открити тайни складове за оръжие. Нкомо трябваше да напусне правителството, докато Мугабе се разправяше доста брутално с последователите му.Коравосърдечието на новия президент си пролича и по-късно, когато удави в кръв въстанието на племето ндебеле в югозападната част на страната. Щом си осигури тила, той вече можеше да премине и към изпълнението на основната си задача - да прогони белите от Зимбабве и да сложи ръка на най-плодородните земи, които дотогава бяха в техни ръце. През 70-те тези ферми даваха 40% от износа на държавата и 20 на сто от брутния й вътрешен продукт. Днес, след като в продължение на десетилетие Мугабе правеше всичко възможно, за да се отърве от 75-те хиляди бели, тези проценти са съответно дванайсет и девет. Икономическото положение на процъфтяващата някога колония се влошава с всеки изминал ден. Единствената причина да не избухне хаос засега е добрата воля на Южна Африка, която продължава да снабдява с електричество Мугабе, макар Зимбабве отдавна да не плаща за тези доставки. Самият президент обаче не обръща никакво внимание на упреците. Ако икономиката затъва, това е по вина на колониалистите и на паразитите от Международния валутен фондкоито през 1991-ва наложиха на Зимбабве твърде тежки за осъществяване реформи. Колкото до обвиненията в расизъм и протестните демонстрации срещу него в Лондон, Мугабе им се надсмива: Нима самата Великобритания не е действала винаги от позициите на расизма? Нима не е вярно, че през 60-те Западът саботира изграждането на железопътна линия между Замбия и Танзания, защото тя щеше да намали зависимостта на съседните страни от империята на апартейда - Южна Африка? Нима Лондон не се противопостави открито на женитбата на първия президент на Ботсвана, защото годеницата му бе бяла? Нима западноевропейците не защитаваха дълги години с войските и богатствата си белите режими в Родезия, Ангола и Мозамбик? Не ми говорете за расизъм. Всъщност най-големият проблем при експроприацията на фермите на белите бе финансов - Зимбабве просто нямаше с какво да плати обезщетения и затова се стигна до незаконните конфискации. Навремето Кения също искаше да прогони белите фермери, но благодарение на Великобритания, Германия и Световната банка разполагаше с парите, за да изкупи земите им. За компенсирането на пет хиляди фермери обаче Зимбабве получи двойно по-малко, отколкото Кения за своите хиляда. Затова не е чудно, че през 80-те белите с всички сили се бореха срещу режима на Мугабе. А той от своя страна не им оставаше длъжен, заявявайки на един предизборен митинг: Ние ще работим с онези, които искат да работят с нас. Останалите ще трябва да си търсят друг дом. После президентът превключи на местния език чишона: Ще избием тези змии между нас. Ще ги смажем напълно!. Мугабе си навлече доста неприязън и покрай личния си живот. Свирепите мерки срещу хомосексуалистите (10 години затвор и за най-малката такава проява) му създадоха репутацията на строг блюстител на морала. Само че тази репутация бе разбита от незаконната връзка със секретарката му Грейс, с 41 години по-млада от негоВъпросната секретарка му роди две деца още по времето, когато болната му първа съпруга, Сали Мугабе, се бореше с рака. Родената в Гана Сали бе изключително популярна сред народа и отношението на Мугабе огорчи дори симпатизантите му. Още повече че след сватбата с Грейс той й построи луксозен дворец с държавни средства и й предостави един от самолетите на националната авиокомпания, за да ходи на покупки до Европа. За разочарование на враговете си Мугабе си остава изключително енергичен човек. Той бе вече на 74, когато се роди последното му дете, и по думите на жена му и до ден днешен става в четири сутринта, за да работи за Зимбабве. Все пак и най-яростните му противници не отричат, че президентът е свършил и доста добрини. Между големите му постижения е образователната система - днес Зимбабве е с най-висок процент на грамотното население в цяла Африка (85%). Но от останалите идеали на някогашния марксист не е останало нищо. Архиепископ Дезмънд Туту, който преди десетилетия наричаше зимбабвийския президент човека, който ще вкара Африка в ХХI век, днес е сред най-разочарованите от него: Мугабе все повече се превръща в карикатура на типичния африкански диктатор, в пародийна фигура, вкопчена в миналото. За жалост със себе си той тегли назад и цял един народ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във