Банкеръ Weekly

Съдби

МАРКСИСТ РАЗВИВА СОЦИАЛЕН КАПИТАЛИЗЪМ В БОГОТА

Облечен в ушит по поръчка тъмносин костюм и копринена вратовръзка, Антонио Сангино прилича на всеки друг главен изпълнителен директор. Клетъчният му телефон чурулика без прекъсване от обажданията на жадни за сделки лица. Заобиколен от трима бодигардове, той препуска от единия до другия край на Богота, за да присъства на следващите едно след друго съвещания. От офиса си в елегантна стара сграда в стил Тюдор в един от елитните квартали на столицата на Колумбия Сангино управлява своебразна империя - хотел с 35 стаи в бизнесцентъра на Богота, строително дружество, изградило 600 жилища, брокерска фирма за селскостопанска продукция. Той контролира и други видове дейности - от верига ИНТЕРНЕТ-кафенета в Коста Рика до партньорско участие във фабрика, произвеждаща части за инсталации за износ. Това е странен бизнес за Сангино и членовете на борда на компанията Нуево арко ирис (Нова дъга) - бивши революционери марксисти. Тези мъже и жени, които преди време искаха да разрушат държавата, днес работят по капиталистически образец или по-точно по чудноватия, социалноориентиран модел на Арко ирис, чрез който се прехвърлят пари от компании в социални програми. Ние смятаме, че пазарът може да генерира богатство, което да помогне на хората в дългосрочен план, обяснява 37-годишният Сангино, който с широките си плещи и сресана назад коса прилича по-скоро на филмовия герой Тони Сопрано, отколкото на някогашния си идол Че Гевара. Оцеляването на Арко ирис и на подобни на нея по-малки програми, ръководени от бивши бунтовници, е жизненоважно за Колумбия, която се опитва чрез специална стратегия от военни офанзиви и преговори да унищожи три въоръжени бунтовнически групировки. И макар че все още е далеч от мечтания мир, все повече въоръжени въстаници бягат от страната. Правителството преговаря и с дясна паравоенна организация - отявлен враг на марксистките бунтовници, която би могла да разоръжи поне 15 хиляди бойци до края на идната година.Бившите революционери обаче трябва да започнат нов живот като мирни членове на обществото и да извървят пълния с рискове преход от планините до градовете. Много дезертьори са били проследени и убити. Трудности се наблюдават дори в стабилната Арко ирис. Да установиш мир е много по-трудно, отколкото да водиш война, споделя с въздишка Родриго Осорно, бивш революционер, който днес е член на борда на групировката. В този бизнес неприятелските заплахи са постоянни. Близо 15 служители на Арко ирис са били убити през последните няколко години, най-вероятно от стрелци от десните полувоенни формирования. Това принуди групировката да затвори ферма в един от щатите на Колумбия и да преустанови цялата си дейност в друг. Сигурността се гарантира от 40 бодигардове - всичките бивши бунтовници, които са наети от специалните полицейски служби на страната да охраняват персонала на Арко ирис.Революционерите със сигурност не са си представяли новия живот по този начин. Много от тях са бивши студенти от университета, запленени от радикални идеи. Самият Сангино е бил сред най-преданите, защото е отрасъл в бедно фермерско семейство, а баща му се е борел да отгледа осем деца. След края на комунизма и разпадането на бившия Съветски Съюз обаче близо 800 бунтовници, водени от Сангино, слагат оръжията си. А правителството подпомага създаването на Арко ирис, за да улесни интегрирането им в обществото. Групировката не е обикновена компания. Тя работи по-скоро като фондация с идеална цел, макар че вече има и печеливши дейности. Арко ирис зависи от парите на ред държави, между които Испания и Холандия, както и на целия Европейски съюз. Тя има договори и с Програмата за развитие на ООН. Ръководството на компанията подчертава, че целта е не да печели пари, а да се финансират важни програми в различни сфери от живота на страната. Например да се обучат кадри в областта на опазването на човешките права, на деца в сложно положение или на фермери, които да заменят отглеждането на кокаин с други култури. Близо 200 души имат постоянна работа по програмите на Арко ирис и в офисите й в цялата страна. От тях 115 са бивши бунтовници. Ние сме организация с идеална цел, но същевременно трябва да пробием и в бизнеса, коментира Сангино. Той отбелязва, че бюджетът на Арко ирис е половин милион щатски долара годишно, което за Колумбия не е малка сума. Но за да оцелее, компанията трябва да работи като останалите предприятия. Днес Сангино се обръща за съвет към всички преуспели хора - от Никанор Рестрепо, един от водещите индустриалци на страната, до местните конгресмени или дипломати. Нашите фирми трябва да са конкурентоспособни - мотивира се Сангино. - Те трябва да играят по правилата на пазарните сили. Ние трябва да предлагаме услуги, от които хората имат нужда.Затова, когато Арко ирис купува изпадналия във финансови затруднения пететажен хотел Санта Моника, наема мениджър от бранша. Хотелът е преустроен, стаите са мебелирани с вкус и са изградени луксозни апартаменти за бизнесмени - с джакузи, факсмашини и зашеметяваща гледка към центъра на града. В Санта Моника работят и бивши бунтовници. Но мениджърът оценява приоритета си към привличането и задържането на клиенти, а не само към съблюдаването на социалните аспекти на Арко ирис.Подходът на Арко ирис заслужи похвалите на много хора, които бившите революционери считаха за свои врагове. Един от тях е Еугенио Маруланда - изпълнителният директор на колумбийската Конфедерация на търговските камари и известен предприемач с тесни връзки с президента на страната Алваро Урибе. Според Маруланда Арко ирис може да служи като модел, който да привлече и други бунтовници да се разоръжат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във