Банкеръ Weekly

Съдби

МАРКОНИ - ПИОНЕРЪТ НА РАДИОБИЗНЕСА

На 7 август 2005 г. британският вестник Сънди Таймс съобщи, че китайският производител на телекомуникационно оборудване Huawei води преговори за придобиване на британската компания Маркони (Marconi) за 1.07 млрд. щ. долара. Историята на прочутата фирма започнала с това, че в самия край на ХIХ век бъдещият й основател Гулиелмо Маркони на 20-годишна възраст се запалил от идеята за предаване на съобщения по въздуха.Историята на едно убийствоПрез юли 1910 г. радиото било използвано за първи път за залавянето на опасен престъпник. Малко преди това, през февруари 1910 г., лондонският зъболекар Хейли Крипън отровил жена си, но му омръзнало да чака отровата да задейства и я застрелял. След като като отрязал ръцете, краката и главата на трупа, Крипън закопал тялото на жена си в мазето на дома си. Когато дългото отсъствие на мисис Крипън предизвикало подозрението на полицията, докторът решил да избяга в Америка.Имам големи подозрения, че лондонският убиец Крипън се намира сред пътниците. Съучастникът му е предрешен като момче. Но гласът и маниерите му подсказват, че това несъмнено е момиче - се казвало в радиограмата, получена на 22 юли в Скотланд Ярд от парахода Монтроуз, който в този момент се намирал насред Атлантическия океан на път за канадския град Квебек. Монтроуз, подобно на другите кораби на компанията Уайт Стар Лайн, бил снабден с морска радиостанция на фирмата Маркони, монополист в производството на радиостанции.На капитанът на Монтроуз Хенри Кендъл му се видяло подозрително това, че бащата и синът Робинсън се държат нежно за ръцете, докато се разхождат по палубата и често се крият зад спасителните лодки. По-късно той забелязал, върху носа на Робинсън-старши следи от очила, които той никога на носел. Последните съмнения на капитана изчезнали, когато сравнил подозрителните пътници с портретите на зъболекаря и неговата любовница, отпечатани в английските вестници.Британските полицаи били загубили следите на Крипен и залавянето му станало възможно единствено благодарение на телеграмата от Монтроуз. Случаят предизвикал истинска сензация. Само основателят на компанията Маркони приел съвсем спокойно фактите. Като човек, който пръв открил търговските възможности на радиото, той бил сигурен, че приложението му е изключително голямо.Щастливо детство и провален изпитГулиелмо Маркони се родил на 25 април 1874 г. в Болоня. Той бил вторият син на богатия италиански земевладелец Джузепе Маркони и на ирландката Ан Джеймсън от семейството на прочутите производители на уискито Джеймсън. Богатството на родителите му му осигурило безоблачно детство. Гулиелмо обичал да разглобява, а след това да поправя играчките си, да обикаля околностите на семейната вила Грифоне и да лови риба. Наред с това детето било възпитавано в най-добрите британски традиции под зоркия поглед на майката.Гулиелмо обожавал корабите и на 18 години се опитал да постъпи в Италианската морска академия, но без успех. Той имал намерение да кандидатства отново, но майка му и брат му предложили на младежа да се ориентира към техническото образование. Гулиелмо нямал нищо против и с удоволствие посещавал лекциите по физика на известния италиански учен Аугусто Риги в Болонския университет. По онова време изследването на електромагнитното излъчване занимавало много учени физици. Когато през 1894 г. умрял известният физик Хенрих Херц, откривател на радиовълните, професор Риги му посветил некролог. В него Риги нарисувал картината на възможното приложение на вълните на Херц. Това научно предположение запалило ентусиазма на бъдещия изследовател Гулиелмо. По вълнитеВ семейната вила Маркони се захванал да изучава радиопредаването. През 1985 г. той успял да предаде радиовълни отначало в пределите на една стая, след това по коридора, а после - в градините около вилата на разстояние около два километра. Не е случайно, че Маркони решил да патентова откритието си в Англия. В края на ХIХ век тя била най-голямата търговска и промишлена държава, притежаваща най-силния военен и търговски морски флот в света. Тъкмо флотът, според Маркони, трябвало да стане основният купувач на радиопредаватели. Благодарение на майка си Гулиелмо се чувствал истински англичанин, още повече че в Лондон живеели братовчедите му от семейство Джеймсън. Но пристигането му в английската столица не минало по вода. Приборът на Маркони се видял подозрителен на бдителните британски митничари и те принудили Гулиелмо да го разглоби до последния винт.В Лондон Маркони веднага развил бурна дейност. Благодарение на връзките на роднините си той успял да се срещне с Кембъл-Суинтън, правителствен инженер по телеграфните връзки. Маркони намерил общ език с него и Кембъл-Суинтън го представил на главния инженер на Британската пощенска служба Уилям Прис. Гулиелмо предложил използването на радиото за връзка между брега и наблюдателите от плаващите маяци и Прис бил силно заинтригуван от тази възможност. През юли 1896 г. Маркони показал апарата си в пощенското ведомство, а на 2 септември била извършена първата публична демонстрация на прибора. Тогава телеграфните сигнали на Морз били предадени безжично на три километра разстояние, вестниците подробно описали събитието, а Маркони станал известен за едно денонощие.В същото време обаче Маркони се превърнал в обект на жестоки нападки. Английският професор Лодж го обвинил публично, че е използвал неговата идея. А Александър Попов дори публикувал схемата на своя радиоприемник няколко месеца преди Маркони да подаде заявка за патент. Въпреки това Маркони се оказал единственият, който направил от радиото бизнес. Затова му помогнали много парите и връзките на родителите му.Смъртта като рекламаВ началото на 1897 г. Маркони трябвало да отбие тригодишна военна служба в Италия. Но баща му измолил от италианския крал младежът да бъде назначен в италианското посолство в Лондон. Така службата се оказала чиста формалност и трите години минали за Маркони незабелязано. През 1897 г. той осъществил предаване на 14 километра през Бристолския залив, използвайки антена с дължина 92 метра. След този експеримент Британската пощенска служба се съгласила да купи радиостанциите Маркони за връзка с плаващите маяци. Това вече бил бизнес и през юли 1897 г., веднага след като получил първия си патент №12039 за усъвършенстване на предаването на импулси и сигнали, Гулиелмо регистрирал с няколко акционери в Лондон компания за безжични съобщения и сигнализация. Неслучайно бил потомък на състоятелно семейство - Маркони знаел отлично цената на парите. Срещу правото компанията да използва патента му той получил 60% от нейните акции и 15 хил. фунта в брой.През януари 1898 г. радиостанциите вече били монтирани на остров Уайт в крайморският хотел Бърнмаут. Случило се така, че през януари 1898 г. в същия хотел починал Уилям Гладстон, известен политически деятел от викторианската епоха. Снежната буря прекъснала телеграфните проводници и Маркони предавал на остров Уайт съобщенията на дежурните в хотела до журналистите, откъдето те били препращани до Лондон. Така радиото за първи път доказало своята незаменимост.Няколко месеца по-късно Маркони организирал радиовръзка между кралица Виктория в нейния дворец на остров Уайт и яхтата на Уелския принц, бъдещия крал Едуард VII. По-късно Маркони си помислил, че вероятно хората биха се радвали да изпращат всекидневни съобщения от частен характер, за да направят изолацията си по-малко болезнена.След като на 26 август 1898 г. по безжичния телеграф за първи път бил изпратен сигнал за бедствие от плаващ маяк, незаменимостта на радиото на Маркони била окончателно доказана. През декември 1898 г. в град Челмсфорд, графство Есекс, бил открит първият завод за производство на радиостанции в света. Той се помещавал в бивша текстилна фабрика, а персоналът му наброявал 50 човека. Разбира се, заводът принадлежал на компанията Маркони.През АтлантикаСега Маркони насочил усилията си към установяване на устойчива връзка между континентите. По онова време мнозина учени поддържали мнението, че радиовълните могат да се разпространяват само в пределите на пряка видимост и не могат да преодолеят разстоянието от над 3 хил. км между Америка и Европа. Маркони бил сигурен в обратното и през 1890 г. убедил съвета на директорите на фирмата си да отдели за това цели 50 хиляди фунта.Маркони разположил предавателите си около град Полдю, Конуол в Англия и приемателна станция в Сейнт Джоунс, Нюфаундлънд в Канада. Осъществяването на проекта било съпътствано постоянно от трудности. През септември 1901 г. силна буря повалила 61-метровата антена в Полдю.Тогава Маркони я заменил с четири по-малки антени. Когато обаче на 11 декември той и помощниците му се опитали да приемат сигнал от Англия, силен порив на вятъра ги събаря. Маркони и помощниците му успели да получат сигнала точка, точка, точка - това бил буквата S от азбуката на Морз. И макар че повторен сигнал бил получен едва след 40 минути, Маркони успял да докаже най-важното, че радиовълните могат да следват кривата на Земята и радиовръзката на далечни разстояния е възможна. Така ученият се превърнал в герой от другата страна на Атлантика. Канадското правителство незабавно му предоставило 16 хил. фунта за строителството на радиостанция. В Ню Йорк пък Гулиелмо бил лично представен на Александър Бел и Томас Едисон. В същото време цените на акциите на компаниите, притежателки на трансатлантически кабелни връзки, рязко спаднали. През декември 1902 г. били монтирани постоянни радиостанции. Първата предадена телеграма между Америка и Европа станало посланието на генерал-губернатора на Канада до английския монарх Едуард VII.Дъщеря кръстена на яхтаМаркони се оженил за Беатрис О`Брайян, дъщеря на ирландски аристократ през март 1905 година. Не след дълго семейството се увеличило с две дъщери и един син. Четири години по-късно ученият Маркони разделил Нобеловата награда за развитие на радиото с Карл Фердинанд Браун, основател на немската фирма Телефункен, която била основен конкурент на неговата компания.През юли 1912 г., докато бил на почивка н Италия, Маркони загубил едното си око при челен удар с насрещен автомобил. След края на Първата световна война, през 1919 г. Маркони си купил 700-тонна яхта с парен двигател, която първоначално била построена за австрийската велика княгиня. Той я нарекъл Елетра и я използвал за лаборатория. На яхтата си Маркони обичал да работи в уединение, да организира празници с децата си и да развлича приятели - крале, борсови магнати и холивудски звезди. Новият проект, по който се запалил ученият, бил да организира радиопредавания. Първата радиопрограма прозвучала през юни 1920 г. от 15-киловатовия предавател в завода на Маркони в Челмсфорд. През 1922 г. фирмата Маркони открила дъщерна радиопредавателна компания, която през 1927 г. се превърнала в BBC (БиБиСи).Маркони се развел с Беатрис О`Брайян през 1924 г. и след три години се оженил отново. Този път за графиня Мария Беци Скали, която била два пъти по-млада от него. Когато Гулиелмо навършил 56 години, Мария му родила дъщеря. Родителите й я кръстили Елетра - в чест на яхтата. Маркони рядко пътувал в Англия. Главата на италианското правителство Бенито Мусолини го назначил за президент на Италианския кралски научен колеж. За да заеме този пост, се наложило Маркони да влезе във фашистката партия. Последният голям проект на Маркони било организирането на първата радиостанция във Ватикана. Първото й предаване било водено от самия Маркони.След като преживял няколко сърдечни пристъпа, през 1935 г. Маркони се преместил да живее в Рим и никога повече не напуснал Италия. Гулиелмо Маркони починал на 20 юли 1937 г. на 63-годишна възраст и бил погребан във фамилната гробница, недалеч от вила Грифоне. В знак на уважение към човека, който направил толкова много за развитието на радиото, в деня на погребението му всички радиопредаватели замлъкнали. За две минути ефирът станал такъв, какъвто бил при раждането на Гулиелмо Маркони.

Facebook logo
Бъдете с нас и във