Банкеръ Weekly

Съдби

МАРИЯ И ЛОШИТЕ ПОЛИЧБИ

ДВЕ СЕДМИЦИ ПОЧИВКА И ЗАПОЧВАМ ДА МИСЛЯ ЗА ПЕКИН, ОБЕЩАВА ШАМПИОНКАТАПонякога съдбата проявява странно чувство за хумор. Как иначе да си обясним факта, че точно на една от най-суеверните състезателки бе съдено да разруши всички лоши поверия в българския спорт? За 15 години в спортната стрелба Мария Гроздева нито веднъж не тръгна за състезание, без някоя врачка да й гледа на кафе. И парадоксално най-големият й успех дойде именно в момента, когато всички поличби вещаеха провал и нещастия. Лошите знаци започнаха още на заминаване, когато Мария забрави сакото си у дома и се наложи да се връща, за да го вземе. После мъжете Таню Киряков и Йордан Йовчев се уплашиха от възможността да станат знаменосци и отстъпиха на Гроздева тази чест, за която българските олимпийци твърдо вярваха, че носи лош късмет. Церемонията по откриването, на която Мария развяваше флага, се състоя на 13-и, петък. И накрая дори в деня на решителния старт съдбата стори всичко, за да я разколебае - пистолетът на Гроздева на два пъти засичаше, преди тя с рекордно силна серия във финала на 25 м малокалибрен пистолет да спечели първото злато за България от игрите в Атина. Разбира се, лошите предзнаменования далеч не са единственото, с което Мария се пребори, преди да стане най-титулуваната олимпийка в историята на българския спорт. Едва ли в списъка с шампионките от Атина ще се намери друга, която да отглежда сама трите си деца, да пере, да чисти, да глади и същевременно да намира достатъчно време за тренировки, за да запази върховата си форма. Впрочем това не е нещо ново за най-голямата звезда на българската стрелба. Още от дете Мария е свикнала на много труд и съвсем малко свободно време. Баща й, преподавател в школата във Симеоново, държал на дисциплината, на добрите оценки и на заниманията със спорт. Майката се надявала един ден да види дъщеря си или балерина, или пианистка. Очевидно е, че на Мария не й е оставало много време за игра. Като много други важни решения и нейното да се насочи към стрелбата дошло съвсем случайно. Първоначално искала да стане гимнастичка, дори тренирала няколко месеца. После се пренасочила към плуването, след това - към фигурното пързаляне. Докато един ден брат й не донесъл у дома тренировъчната си пушка. Оръжието легнало изненадващо удобно в ръцете на 11-годишната Мария... Три години по-късно тя вече била покрила норматива за майстор на спорта по стрелба - постижение без аналог у нас. За да се стигне накрая до 1992 г., когато Гроздева стана първата българка, участвала в олимпийските състезания на пистолет. И за спомен от това участие отнесе със себе си бронзовия медал. След Барселона кариерата на софиянката вървеше плавно нагоре, докато тя не се сблъска с дилемата, с която се сблъсква всяка професионална спортистка - дали да жертва медалите за сметка на семейството или обратното. Една лятна ваканция на морето я събра с Валери Григоров, специалист по видеотехника от ВИТИЗ и студия Време, а също и любител стрелец. И двамата твърдят, че не било съвсем любов от пръв поглед - особено Валери, който с гримаса си спомня, че трябвало да отслабне с 10 килограма, преди да я спечели. Но все пак успява. На 12 юни 1998-а Мария отговаря с да на предложението му и така се сдобива не само със съпруг, но и със син - 12-годишния Христо, дете на Валери от първия му брак. Любовта ми се пада поравно и на двамата, твърди тя. Но въпреки това здравата стяга Ицо, когато стане дума за уроци и изпити. Имам големи претенции към него - признава Мария. - Мечтая след четири години да сме двамата заедно на олимпиадата. Мечта, която никак не е нереална. Завареният й син първоначално се пробва в ските и дори печели няколко отличия от юношески състезания, а сега се е насочил със същата стръв към гребането. Семейният живот може и да не е пречка за спортната кариера, но майчинството отпределено е, поне за обикновените състезателки. За Мария то е по-скоро допълнително вдъхновение. Бременна е в петия месец с Валери-младши, когато печели Световната купа през 1998-а. След раждането едва изчаках двайсет дни, преди да започна отново да тренирам, спомня си Гроздева. По това време треньорът й Емил Душанов получава предложение да подготвя една японска състезателка. На въпроса кой да го замести Мария има само един отговор: Валери!. На никого друг нямам доверие, обяснява тя на началниците си в Стрелкови клуб ЦСКА. И постига своето, но пък възниква нов проблем - кой да гледа бебето. В началото се налагаше да го водим със себе си на тренировки - разказва Валери-старши. - Докато тя стреляше, аз го държах, после го поемаше батко му Христо. Бяхме страхотна картинка. После обаче Мария успява да прехвърли на майка си отпуска по майчинство и проблемът е решен. Родителите на Гроздева винаги са й помагали с всички сили, което обяснява и защо първият й развълнуван поздрав след триумфа в Атина бе за тях. За раждането на третото им дете, Магдалена, вече е готово и семейното огнище. Под вещото ръководство на Валери старата къща в Лозенец се превръща в съвсем модерен дом, с механа и закрита градинска беседка с камина. За Мария, която дотогава е живяла в предоставената от ЦСКА гарсониера, това е още една сбъдната мечта. Затова и не се оплаква, че домакинската работа пада върху нейните плещи - цялата с изключение на готвенето, защото Валери е кулинарят в къщата. Хубаво допълнение към софийския дом е и бунгалото в Синеморец, където шампионката отпуска след напрегнатите състезания. В радостта след атинския триумф никой не си спомня лошите мигове, но Гроздева имаше и такива. Броени месеци преди олимпиадата в Сидни например я грозеше сериозна опасност да загуби състезателни права, след като напусна със скандал ЦСКАМотивите на Мария бяха много простички - за 14 години усилен труд в армейския клуб тя успя да стигне едва до сержантски чин, а плановете за съкращения на офицерския състав в армията не й даваха кой знае какви перспективи и за следващите четиринайсет. От ЦСКА обаче се заинатиха и заплашиха да прекратят кариерата й. Трябваше да минат месеци, преди въпросът да се уреди. Мария премина в Левски и веднага получи лейтенантски пагони. А после игрите в Сидни й донесоха най-голямата радост - олимпийската титла. Дори и тогава обаче Гроздева запази спокойствието си. То й изневери едва след златото в Атина, когато по бузите на вече двойната шампионка потекоха сълзи. Сънувах тази радост преди два дни. Сега не искам да се събуждам, бяха първите й думи. Сълзи имаше в очите и на роднините в София, докато я поздравяваха по телефона. Само малкият Валери не прояви интерес към титлите и медалите, зает с далеч по-важен въпрос: дали му е купен обещаният робот. Купен е, отвърна мама, на която двата атински медала гарантират общо 150 000 лева премия от спортното министерство. Сега на Мария й предстои почивка - в Синеморец, с Валери и децата, райско спокойствие, както сама казва. Но то няма да продължи дълго - с началото на есента идват и стартовете за Световната купа. А Мария определено не мисли да спира. За мен Атина бе част от подготовката за следващата олимпиада в Пекин, обяснява тя с широка усмивка. Няма никакви основания да не й вярваме.

Facebook logo
Бъдете с нас и във