Банкеръ Weekly

Съдби

Мариана Митова:С НОВИ ПРИЯТЕЛИ И С НОВИ ОБУВКИ...

Мариана Митова е президент на Булскай травел - фирма, извоювала си през последните години солиден престиж в туристическия бизнес. Маршрутите, които предлага агенцията, са наистина впечатляващи. Освен Европа и естествено най-близките ни съседки, с нейното посредничество любителите на пътешествията могат да видят Египет, Южна Африка, Сингапур, Китай, Тайланд, Индия. В големия офис в центъра на София работи екип от млади сътрудници, на които тя вярва. И ги обича. Част от тях непрекъснато са на път заедно с групи по света. Летният сезон е от напрегнатите, затова Мариана почти не се спира в България. Контрагентите й в чужбина знаят, че и през нощта да я потърсят, веднага ще стане и ще тръгне. Завършила е Спортната академия, педагогически профил. Има две големи дъщери - Илиана и Елена, с които се справят сами в живота. Родена е под знака на Лъва. В офиса на агенция Булскай травел можеш да се загубиш сред сувенири, снимки, шарени черги, екзотични статуетки. Има и една бяла мишка, която кротко си похапва в аквариум. Навсякъде е затрупано с каталози, брошури, карти. Президентката на фирмата почти не може да се отлепи от телефона, дърпат я отвсякъде, но тя успява да обръща внимание на всички.Мариана създава фирмата Булскай травел през 1997 година. Но кръщението в този бизнес получава по-рано, когато заедно със свои приятели правят съвместна туристическа фирма. Ала за това май не й се приказва много...Иначе смята, че е предприемчив човек. И същевременно - романтична, чувствителна, емоционална жена. Признава, че продължава със страст да чете поезия, когато и колкото й остане време. Обича да цитира Киплинг. В превод любимото й стихотворение се нарича Ако. Денят й обикновено е адски натоварен, с доста конфликтни моменти, но тя гледа да запази спокойствие в трудните ситуации. Занимава се с всичко, но отказва да се оправя със сметките. За това разчита на счетоводителката си. Конкурентите й в туристическия бизнес обикновено й стават партньори. Убедила ги е, че е по-добре да работят заедно, отколкото да се състезават некоректно. Е, разбира се, не с всички става, но поне опитва.На прозореца в кабинета й стоят цървулки. Не е случайно - за да ги гледам непрекъснато, подхвърля Мариана. И разказва стара немска приказка за богат и проспериращ мъж, който държи на поставката над камината в изискания си салон стари галоши. За да му напомнят откъде е започнал. Е, и Мариана иска да си спомня откъде е тръгнала. Цървулите може да са само символ, но са и отправна точка. Такива неща й дават самочувствие в тежки мигове, когато отчаянието заплашва да залее оптимизма.Мариана е сърдечен и прям събеседник. Охотно се връща назад в годините, когато 15-годишна започва да тренира ориентиране. Смята, че това по-късно й помага. Поне за да избере за свой бизнес пътуванията. Тогава се влюбва завинаги в планината. И досега тя й е отдушник. Е, не като в пубертета, когато се захласва по върховете и в безкрайното синьо на морето. Но все така обожава природата и обича хората и срещите си с тях. А по пътя можеш да видиш и срещнеш хора, които да стоплят душата ти. Отсядаш в крайпътна кръчмичка и там една туркиня ти прави гьозлеме, но не пропуска накрая да те попита - харесало ли ти е? О, да, не съм яла толкова вкусно нещо, отвръщам. И тази непозната жена ме прегръща и ме целува, завива ми в салфетка нещо друго, приготвено от нея, което аз не плащам, изпраща ме до вратата и ме кани пак да дойда. Дали ще се върна? Може би да, може би не. Но ако тръгна пак по този маршрут, със сигурност ще се отбия и ще й бъда гост.Твърди, че в живота има две важни неща - да откриеш себе си и да преживееш поне една голяма любов. Нищо друго няма такова значение. Мисля си, че съм изпитала и двете, но знае ли човек? Тя години наред търси призванието си. Записва какви ли не курсове. Любознателността я подтиква да учи нови и нови неща. Докато удря бинго с туризма.Най-интересните й дестинации са разработвани с години. Те изискват дългосрочни инвестиции и страшно много усилия. Минимумът, с който можеш да започнеш туристически бизнес, е 5000 щ. долара. Но за да направиш нещо трайно и качествено, са необходими 10, 20, 30 хиляди долара. И да не спираш да работиш, защото никой и нищо не стои на едно и също място. Всеки туроператор гледа да е с едни гърди напред пред другия.Когато започва да подготвя програми за българите в чужбина, Митова залага на няколко неща - маршрутите не само да са познавателни, но и да носят незабравими впечатления. Държи много в пътешествията всеки да се докосне до мъдростта на древността и, разбира се, до модерните неща в страната. Например маршрутът й до Китай не е само разходка по Китайската стена и из Забранения град. Има клиенти, които искат да седнат в кафене на улицата и да изпият чаша бира. Обикновено вкарва клиентите си в хипермаркет за техника, където могат да видят най-новото в света на технологиите, разработено от Китай.Всеки втори българин иска да пътува, ако има пари. Вкусовете ни се променят. Завиждам на хората с възможности, които не си стискат парите и не ги влагат в имоти, а ги харчат за пътешествия. Високите цени на някои екскурзии стряскат, тях може да си ги позволят хора от определено съсловие. Митова твърди, че все още нямаме култура на пътуването. Не го драматизира, това е въпрос на време и пари. А тъкмо липсата на пари е истински драматична. Туристическите фирми не могат да ползват големи кредити от банките, нямат и никаква държавна подкрепа. Затова гледат да балансират между качество и възможности на клиента.Съветът й е: Пътувайте на две години веднъж, но истински. Ако всяка година отделяте по 50 долара и след това добавите още 100 накуп, можете да се чувствате бял човек и да видите неща, за които сте мечтали, без да се дразните от немотията. Разбрала съм, че евтината почивка не е почивка. В крайна сметка за качество винаги се плаща. Знам, че в програмата на някои фирми има направо анекдоти. Например разглеждане на Ница за два часа. Ами само по Витошка ти трябват поне толкова, за да се разходиш... Когато започнах този бизнес, разбрах, че за да развиваш туризъм, задължително трябва да уважаваш страната и хората, в която си. Ако сте забелязали, пътешествениците са добри хора. Хубавото на нейната работа е, че почива, работейки. Непрекъснато пътува, среща се с много хора. Убедена е, че когато имаш сносна къща и кола, пари оттук нататък трябват за бизнеса и за образованието на децата.Мариана не мисли, че работата ще стане по-лека. Надява се да стане повече. И ако нещата в държавата вървят добре, ще може и тя да движи нормално бизнеса. Дано това стане, иска, когато има възможност, да направи две неща: елитно частно училище, в което ще се развиват индивидуалните способности на всяко дете, и частен старчески дом, в който възрастните хора на минимална цена да получават нужното уважение и грижи. Много странни мечти за България, но Мариана Митова смята, че все повече хора ще стигат до идеята да влагат пари в това.Двете й дъщери Илиана и Елена все по-често пътуват с нея. Те са самостоятелни момичета и й помагат много. Израснали са с любимата на мама класическа музика. От малки и двете се занимават с балет, езда, цигулка. И, разбира се, с учене на езици. Защото един ден Булскай травел ще премине в техни ръце и те трябва да започнат оттам, докъдето е стигнала Мариана.

Facebook logo
Бъдете с нас и във