Банкеръ Weekly

Съдби

Мариана Божкова: МОРАЛЪТ В БИЗНЕСА Е НА МНОГО НИСКО НИВО

Мариана Божкова е родена под знака на Стрелеца през 1961 г. в София. Завършила е елитната немска гимназия в столицата и специалност Международни икономически отношения в Икономическия институт. След това в продължение на пет години сменя работата си в три големи външнотърговски дружества. През 1993 г. създава фирмата Crosstrade Balkan със съдружник Lalemant N.V., Белгия. В крехките ръце на Мариана белгийците поверяват управлението на транспортния им бизнес. И не само те. Още няколко фирми от Белгия, Германия и Франция са дали представителството си на Crosstrade Balkan за горива, химикали, метали, PVC - промазани тъкани. Владее перфектно немски, английски, френски и руски език, което й помага да намали дистанцията с чуждестранните си партньори. Гордее се с факта, че е от потомствен търговски род, свързан и с големите банкери Бурови. Признава, че без огромната помощ на съпруга си Светослав не би могла да поеме и да развива толкова сериозен бизнес. Синът й Петър е 17-годишен и учи в Американския колеж в София.Мариана Божкова не се бои да върти типично мъжки бизнес. Не й липсват нито смелост, нито професионализъм. Разбира се, намесва се и добро стечение на обстоятелствата. Преди десет години успява да убеди една от най-солидните транспортни белгийски фирми с наложен авторитет на световните пазари да вложи капитали в България. Lalemant N.V е един от лидерите в областта на морския, речния и автотранспорта в Европа с офиси в Белгия, Франция, Полша и Германия. До 1989 г. белгийците нямат голям избор с кого да контактуват в България - Булфрахт и Български морски флот. Къде на шега, къде на истина Мариана казва, че всъщност тя е докарала в България една от първите белгийски инвестиции, след което се заговаря за сериозното белгийско присъствие на българския пазар. За мен Белгия е един от най-сериозните ни инвеститори, категорична е бизнесдамата.Като съдружник на Lalemant българската фирма трябва да търси клиенти за транспорта. Преди девет години започва с малки поръчки от по няколко хиляди тона, а сега вече има сериозна клиентела и работи със значителни тонажи. В България е трудно да се говори за утъпкани пътеки. Първите години на фирмата не са никак леки. Изнемогват от работа - по десет, дванайсет часа на ден. Летят факсове, телефоните звънят непрекъснато, а Мариана Божкова и сътрудниците й безспир обикалят из страната. Днес й е трудно да си представи как е издържала на това темпо. Прибира се късно вечер, напълно изтощена и заспива веднага. Сутрин в шест отново е на крак, готова да се справи с всеки проблем. Без почивен ден. Затова пък съдружниците й са възхитени от блестящите резултати.Освен спедиторска дейност фирмата е представител и на няколко големи западноевропейски фирми за горива, масла, химикали, епоксидни смоли, полиестерни платове и метали. Сред тях са Petrus S.A., Белгия, Heywinkel Hеytex, Германия, ЕTF, Германия, Fertilore, Франция. Всички те до една разчитат безусловно на българския си партньор. Мариана може дълго да разказва за изключително интересните си срещи с немци, белгийци, французи, които трябва да убеди, че нейната фирма е най-добрата и че могат да разчитат изцяло на коректност от нейна страна. И за това как ледът постепенно се стопява, докато чисто деловите отношения се превърнат в приятелски. За девет години Мариана се е сблъскала с всякакви партньори. В България, слава Богу, има фирми, които работят много професионално като пирдопската Юмикорд мед, като Неохим в Димитровград, като Атиа и Билборд Принт в София. Има обаче и такива, с които бизнес се прави много трудно, а да си получиш парите накрая е цял героизъм. Не можеш да обясниш на белгийския или на френския си партньор, че нещата не зависят само от теб, споделя дамата.Моралът в българския бизнес е на изключително ниско ниво. Като безценни бисери ценим благонадеждните и платежоспособните фирми. Неминуемо трябва да се рискува и никога да не се очаква 100% всичко да е точно. В останалия свят всяка фирма има застрахователна агенция. Тя изплаща пълно или частично обезщетение, в случай че не можеш да си прибереш парите от длъжник. Фирмите изкупуват подобни дългове срещу 60 до 80 на сто от размера му. В България подобно нещо не съществува. Почти масово явление е безцеремонно да ти заявяват, че няма с какво да ти платят. Парадоксът е, че тогава ти, изрядният партньор, търсиш варианти как да стигнеш до споразумение. Ти си поставен в неизгодната позиция. Докато ни е такова законодателството, този лош виц ще си го разказваме непрекъснато.Бизнесдамата веднага дава пример с подобен партньор, с когото стигат до съда. Фирмата е доста известна и мощна. Делата траят две години. Като последно трябваше да намерим банкова сметка на фирмата, за да направи запор съдия-изпълнителят. И какво се оказва? Банкова сметка няма. Всичко се плаща на ръка. Това е разпространена практика в България. Дори за големи и известни фирми банкова сметка е мръсна дума. Това не е най-шокиращото. След като съдия-изпълнителят се допитва до Агенцията за държавните вземания, се оказва, че въпросната фирма дължи 400 000 лв. на държавата, която вече е престанала да си ги търси. Но, след като не са погасени дълговете към този основен кредитор, останалите автоматично застават на вечна опашка. А фирмата си работи и до ден днешен.Тук Мариана си припомня за баба си и дядо си, които са били търговци преди девети септември 1944 година. През 1945 г. дядо й е убит на фронта. След смъртта му всички негови длъжници изплащат на вдовицата му борчовете си, записани в тефтера му. А съответно баба й се разплаща с хората, на които дядо й дължал пари приживе. Други отношения, друг морал. Но Мариана върви винаги напред, не се задълбочава в разочарования и неуспехи. Голям оптимист съм! Вече умерен, не като в началото, но все пак оптимист! Признава, че неизменно харесва работата си с белгийските партньори. По национален манталитет те приличат на българите. Гъвкави и мобилни са. Освен това при тях няма този бюрократизъм, както при френските и немските партньори, които на всичкото отгоре освен че са ужасно праволинейни, се държат надменно, разказва бизнесдамата. - Хубавото на белгийците е, че говорят и много езици, така че нямам никакви проблеми с уреждането на какъвто и да е въпрос. Мариана признава, че западните й партньори не правят разлика дали на масата за преговори стои жена или мъж, стига да е достатъчно компетентен. За разлика от българите, които не пропускат да й намекнат, че бизнесът, с който се е заела, съвсем не е за жени. От друга страна, чарът на една жена винаги може да задвижи неподозирани лостове за установяване на добри отношения. Задължително обаче той трябва да е подкрепен с голяма доза професионализъм. Хората от други географски ширини са свикнали да се усмихват, а когато една жена се усмихва, ненужните бариери обикновено падат. Успявам да внуша освен респект и доверие, което е много важно. Освен това си върша с лекота работата, защото имам подходящото образование и защото я обичам. Не минава ден, в който тя да не се информира как вървят нещата на световните борси, следи всички новости и държи винаги да е в крак с тенденциите в нейната област. Това й дава възможността във всеки момент да реагира точно. Трудно е, затова пък подобно разнообразие й пасва на характера. Обстоятелството, че с лекота говори няколко езика, я прави желан събеседник по всички теми с чуждестранните бизнесмени.Колкото и да се чувства сигурна в себе си, Мариана бърза да каже, че не би осъществила нищо от изброеното, ако съпругът й не я подкрепяше. Запознават се още в института, учат една специалност в една група. Няма проблем, който да не обсъждат заедно. По цял ден са в офиса, а след това бързат да се приберат в къщата си в Суходол, която е построена по техен проект. Може би една от тайните на нескучния ни брак е именно еднаквата ни работа. Така винаги има какво да споделим един с друг, да се посъветваме, или просто да обсъдим по-емоционално. Светльо има страхотно чувство за хумор, което помага и на двама ни и в най-трудната ситуация. Познаваме се толкова добре и лично, и професионално, че в един момент се улавяме, че мислим по един и същи начин и се разбираме с половин дума.Мариана е убедена, че един ден синът й Петър ще поеме бизнеса в свои ръце. Той е отличен ученик, всяко лято работи в работилница за брезенти, за да види откъде идва хлябът. Мисля, че това е част от възпитанието на едно дете. Свидетел съм на криворазбрана родителска обич, с която положително правят лоша услуга на децата си. В България не сме научени да работим. И при малко повече напрежение и усилия те се сащисват.

Facebook logo
Бъдете с нас и във