Банкеръ Weekly

Съдби

МАНИПУЛАЦИИТЕ НА АРТПАЗАРА - ГЮДЖЕНОВ С ЦЕНИ НА ПИКАСО

Седмица преди да изтече септември, един всекидневник от масов тип напълни две свои страници с небивалици за пазара на картини в София. Преследвайки сензацията като куцо куче заек, газетата ни приобщи набързо към паричната единица на ЕС и постави като акцент цени от 10 000 евро за платна на Илия Петров, 20 000 евро за Цанко Лавренов, 1200 евро за Стефан Иванов (а той всъщност е Сергей!), 3000 евро за Иван Георгиев-Рембранда, 23 000 евро за Димитър Гюдженов, 9800 евро за акварел на Жул Паскин, 10 250 евро за портрет от Константин Величков и т.н. Цитирани бяха галериите Драка, Стара българска живопис, Класика, Артамонцев, Виктория, Кожухарови, Гугов, Българи и др., в които, предполага се, вестникът е научил тези цени от собствениците. Които пък също се съпреживяват като тежки арттърговци от Европейския съюз и приемат желаното за реалноПоради това, че обширната публикация се позовава (за авторитет и достоверност) на две изречения на Борис Данаилов, директор на Националната художествена галерия, в.БАНКЕРЪ също се обърна към него за коментар. Ето думите му: Твърдя и ще продължавам да твърдя, че у нас няма реален пазар на изкуството, а структурирането му предстои в по-близкото или по-далечно бъдеще. Преди всичко няма ясно идентифицирани играчи, тоест субекти на пазарните отношения. Ефектът от това е обявяването на митично високи цени не само в мащаба на България, но и в международен аспект. За споменатите от този вестник 23 000 евро за платното на Димитър Гюдженов Маневрите на българските войски в Добруджа през 1937 година аз лично бих могъл да си купя малък Пикасо от реално действащия и публично коректен световен пазар. Съвсем очевидно е, че с подобни статии се преследва спекулативна цел. При това моите думи са извадени от контекста, защото на госпожата аз казах, че една картина струва толкова, за колкото е продадена.Последните думи на г-н Данаилов са широкоизвестна пазарна истина и представляват ключът за разнищването на манипулацията. Някои от репродуцираните в газетата картини (портретът на Христо Стоянов от Константин Величков например) очакват клиент вече седем-осем години без видим резултат. Което автоматично подсказва нереалността на изнесените цени! Но галеристите с ината на магаре настояват за ценността на едно или друго платно, извеждайки своите търговски блянове (голяма печалба) извън скобите на реалните пазарни взаимоотношения. По тази причина и поради все още битуващата легенда за високата стойност на т.нар. стари майстори те продължават да разчитат на некомпетентността и митологията - основния механизъм за задвижване на артпазара в ранните години на прехода. Тактиката им обаче е обречена не само в дългосрочен, но и в по-близък план. ИНТЕРНЕТ предлага достатъчно информация за цените на световния пазар, а от споменатите имена там присъства единствено Жул Паскин. И не с 9800 евро за акварел, а с три до четири пъти по-ниски стойности при гарантиран произход, автентичност и паспорт на картината за пазарното й движение през последните десетилетия. Фамилията Гюдженов на същия пазар отсъства, подобно на много други имена на български художници, колкото и добри да са те и колкото и голямо значение да имат за развитието на кавалетното изкуство у нас. Но немалко от галеристите ни разчитат на друго - продължаващата пазарна затвореност на България и почти пълното отсъствие на обективна информация за ценообразуването на артпазара в света. Помагат им и услужливи вестникарки, които може би не остават невъзмездени в общото манипулативно усилие. Така или иначе, отговорност не носи никой.Отговорност не носят и галеристите. Те дори не се досещат, че след подобни публикации един данъчен инспектор веднага би могъл да съпостави нереално високите продажни цени с платените данъци. Би би могъл да открие и друго закононарушение - отдавна забравените 5%, които се полагат на наследниците на художника при всяка покупко-продажба. Би могъл да се сблъска и с практиката галериите да търсят експертна оценка само за автентичността на картината, но не и за нейната реална пазарна стойност. Да не говорим за т.нар. ментета, каквито са откривани и разобличавани без последствия за измамника.Борис Данаилов е прав да подозира, че въпросната и други такива статии, струпани все във водещите всекидневници, се ползват за манипулиране на пазара, какъвто и да е той в момента - сив, полулегитимен или напълно легитимен. Посоките на това действие са две - корпоративни интереси и чиновническо хитруване с оглед на бъдещата законодателна рамка. Защото не е тайна, че мнозина от държавната администрация, все експерти, продължават да поддържат топла връзка с някои от отрязали опашката си бизнес кръгове. А в тях колекционерите (със и без кавички) вече се прескачат един друг в надпреварата за водещо място. Невежествената публикация, за която стана дума, все пак има и една добра страна. Поради непознаване на материята в нея отсъстват имената на няколко наистина работещи търговски галерии и на няколко художници - живи, забележете!, - които продължават да са много търсени и да продават своите произведения. Та дори да не смогват да отговорят на поръчките. Истинските ценители с лекота ще ги разпознаят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във