Банкеръ Weekly

Съдби

МАЙСТОРЪТ ОТ ДОЛИНАТА НАПА

Уилям Андрю Бекстофър, внушителен на вид специалист в отглеждането на грозде от калифорнийската долина Напа, има намерение да похарчи 25 млн. щ. долара, и то на съвсем ново за него поприще. Надеждата на Бекстофър е, че земята от 1000 акра разположение по червените планински склонове на Лейк Каунти, отдалечена на 45 км от границата с Напа, ще се превърне в център на производството на нови марки вина, не по-малко добри от Карнерос (Carneros) в Напа и Марго (Margaux) във Франция. Разширяването на бизнеса му идва в момент, когато цените на гроздето падат, а пазарът е притеснен от нивото на потребителското търсене. Шейсет и две годишният Бекстофъропределя инициативата си за преместването в Лейк Каунти като най-рискованото нещо, което някога е правил. Ако тя се увенчае с успех, това може да предизвика бум в региона, известен с овощни градини и лозови масиви, където земята струва една двайсета от цената на парцелите в Напа. Освен това тя ще донесе увеличение на приходите на холдинговата компания Бекстофър Фемили Виниярдс (Beckstoffer Family Vineyards), която през 2001 г. е реализирала продажби на стойност 26 млн. щ. долара. В момента Лейк Каунти е едно икономическо гето, твърди Анди Бекстофър. Средният доход на домакинство в областта е едва 61% от този в Напа. Но един ден тази област ще бъде модерен център за производство на вино, сигурен е инвеститорът. Нещо, което е трудно за вярване в район, разполагащ с едва 4 винарски изби (в Напа те са 250) и с нито един изискан ресторант. Бекстофър обаче е пресметнал, че дори ако пазарът се срине от пренасищане или заради спада на икономиката, той ще е в състояние да предлага грозде за бутилирано вино и пак да излезе на печалба.А Бекстофър е човек, който със сигурност знае какво прави. Той пристига в Напа през 1969 годинас диплома по бизнесадминистрация от престижния университет Дармът. Започва да работи като мениджър по лозята в Хюблайн (Heublein), след като убеждава компанията да навлезе във винопроизводството. Това става в момент, когато районът започва да добива популярност, а бойкотите на производителите на грозде достигат кулминацията си. Първото независимо начинание на Бекстофър през 1973 г. едва не го погубва. Той тегли заем от 6 млн. щ. долара с начална лихва 7%, за да купи лозя, но се оказва прикован от инфлацията - само за година цената на тон от сорта каберне пада от 800 на 400 щ. долара, а лихвените проценти по кредитите стигат до 15. Все още нуждаеща се от грозде, Хюблайн взема земята му и го задържа като производител на договор. Изплащането на дълга му отнема пет години. Благодарение на бума в търсенето на качествени американски вина и на решението да не продава придобитите парцели, днес Бекстофър е собственик на 3 хил. акра в калифорнийските области Напа и Мендосино, които струват около 200 млн. щ. долара. Отглежданото грозде отива за производството на 50 различни вина, сред които се отличават марки като Беринджър (Beringer), Меривейл (Merryvale) и Стагс лийп (Stag's Leap). Тайната на проекта Лейк Каунти е не просто в намирането на подходяща земя на цена 10 хил. щ. долара за акър. Бекстофър и съседите му, сред които Беринджър Блас Уайн Истейтс (Beringer Blass Wine Estates) и Кендал-Джексън (Kendall-Jackson), са изчислили, че земята, разположена на определена надморска височина - между 600 и 720 метра - в една част на Лейк Каунти, притежава дневен топлинен и охладителен цикъл, сходен с този в долината Напа. Необходимо е само да се открият точните хълмове, които са близки до водоизточници. Друго предимство на Лейк Каунти, което не бива да се пренебрегне, е отсъствието на един опасен вредител, който тормози лозарите в Напа и Сонома например. Насекомото разпространява така наречената болест на Пиърс, причинена от бактерия, която може да унищожи лозята в рамките само на един сезон.Хубавото грозде обаче е едно от нещата, необходими за успеха. Днес повече от всякога винарският бизнес зависи от маркетинга. Заедно с други производители Бекстофър подава молба до Бюрото по алкохолни напитки, тютюн и огнестрелни оръжия неговите партиди да получат специално обозначение, че произлизат от региона Червените хълмове. Този етикет ще отличава неговата продукция от областта от нискокачественото каберне, отглеждано в близките равнинни земи. Чалоун Уайн Груп (Chalone Wine Group) - публична компания с продажби на стойност 43 млн. щ. долара, която годишно произвежда по 600 хил. каси вино от малки парцели земя и ги продава от 9 до 75 долара за бутилка, използва гроздето от Червените хълмове за производството на своето каберне Дайнъмайт Виниярдс (Dynamite Vineyards), което струва между 15 и 17 долара бутилката. В момента Дайнъмайт се произвежда в Сонома, но компанията вече работи по преместването на винарната си върху 48-те акра, закупени в Лейк Каунти.В новите лозя Бекстофър въвежда множество технологиипригодени да оптимизират ръчно произвежданото вино със средствата на съвременното селско стопанство. Докато оборудван с компютър минитрактор обикаля из редиците лозя, система за глобално позициониране чертае разделителни линии между отделните райони, в случай че производителите на вино искат да получат грозде от някоя специфична част на хълма. С помощта на сензори се наблюдава и нивото на водата в 45 точки. Слабо снабдените с вода райони се напояват допълнително. Друг сензор в трактора пък следи за появата на плевели и ги унищожава с минимално количество хербициди. Чрез подобна техника Напа и останалите винарски райони успяват да произвеждат все по-голям брой скъпоструващи вина.Въпреки всичко Бекстофър може да се окаже жертва на собствения си успех. Търсенето на скъпи вина страда от натиска на пазарните спекулации и от опустошителния ефект на тероризма върху туризма. Бутилката от 70-100 долара определено загуби част от своята популярност, коментират анализаторите на този надзор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във