Банкеръ Weekly

Съдби

МАЙСТОРА НАВЛЕЗЕ ТРИУМФАЛНО В ХХI ВЕК

През 1929 г. в сп. Златорог Сирак Скитник възкликва: ... Да жалим ли, че това ценно за нашето изкуство богатство (близо 300 композиции и етюди) е изнесено в чужбина?... Единствен Майстора от нашите художници може да бъде показван в чужбина без уговорки. Трябва да съжаляваме по-скоро, че нашият музей няма нито една значима картина от най-значителния ни художник, че той сам е чужд на нас... Според самия Владимир Димитров-Майстора картините му са около 2000, без в това число да влизат скиците, зарисовките, етюдите... И Сирака може да бъде спокоен в гроба си: днес по-голямата част от това наследство е в музеи и галерии. Показва го и юбилейната изложба на големия наш художник, подредена на два етажа в галерията на ул. Шипка 6 по случай 120-годишнината му.По стар тоталитарен навик медиите изведоха пред скоба не самата изложба, която е голямо събитие в културния ни живот, а политическото присъствие при откриването й. А изложбата наистина е събитие, защото от много години за първи път представя възможност за по-цялостно запознанство с богатото и разнопосочно творчество на Майстора. От картината Размисъл, кой знае защо именувана Момиче с цвете (предполага се, че това е дипломната работа на Владимир Димитров и е собственост на Художествената академия), през ранните му портрети Цариградския цикъл, Военният цикъл, Римският цикъл, изкушенията на сецесиона, та чак до знаменитите му картини, издигнали българската селянка до пиедестала на Мадоната - всичко това позволява да погледнем с други очи на Майстора. Баналностите вече са казани, прозренията са документирани на хартия, монографиите на именити и по-малко популярни наши изследователи са библиографска рядкост. Покрай голямата фигура и голямото изкуство на художника са се отъркали всякакви хора: от Николай Райнов, Гео Милев, Сирак Скитник, Чавдар Мутафов, Александър Балабанов, Ангел Каралийчев, Никола Мавродинов, Андрей Протич, Кирил Цонев та чак до Тодор Павлов, Арманд Барух и Серафим Северняк. Не пропусна да го стори и Светлин Русев, който притури нов щрих - историята за таван в Прага, където в дървена кутия през 1980 г. открил картини и етюди на Майстора, предназначени за неговия меценат от Америка Джон Крейн (в.БАНКЕРЪ от 29.06.2002 г.). Сякаш това е негова лична, а не на Людмила Живкова инициатива, сякаш покрай нейната поръчка не останаха затулени и ред далавери, очакващи светлината на истината за онова време и винаги мимикриращи герои.Покрай активното участие в голямото събитие на редица наши държавни галерии, сред които с най-голям принос са Националната, Софийската и Кюстендилската, единици са частните лица, предоставили свои картини от Майстора за изложбата. Единият от тях е и Светлин Русев. Но пък прави странно впечатление отсъствието на платна от голямата колекция на Боян Радев, което, според някои, може да означава подготовката на нова изложба от творби на Майстора, този път изцяло от частни притежания. Ето нещо наистина любопитно! Подобна инициатива, ако слухът е верен, би извадила на бял свят доста от картините, които обиколиха черния ни пазар през последната дузина години. Помните, нали: неистовата стръв за придобиване на стари майстори, сред които с особен приоритет се ползваха работите на Владимир Димитров. Но отсега е ясно, че няма да видим в обща експозиция онези сензационни открития, които прогърмяха в пресата преди две-три години. Защото и святото име на Майстора не бе пощадено от безскрупулни търгаши и фалшификатори, най-драстичният от които се появи в Добрич - псевдокартина на художника, нарисувана върху съветско (!) фабрично грундирано платно с оригинална подрамка от 70-те години, т.е. повече от десетилетие след като Майстора си отиде.Изложбата за 120-годишнината на Владимир Димитров предлага и по-особен, кухненски поглед към подредбата й. Този път, в отличие от подобни юбилейни изложби напоследък, картините са в добро състояние, рамките са оригинални, реставраторската работа е на добро равнище. Изключение прави Момиче с цвете (в литературата тя е представена като Размисъл), която е с неретуширани китове. Впрочем не е излишно да споменем и това, че доскоро всяка подобна изложба имаше и своя реставратор, който носеше отговорност за състоянието на представените картини и възлагаше изпълнението на необходимите поправки където трябва. Напоследък тази практика е напълно изоставена, което говори както за немарливост, така и за формално отношение към събитието. Оправданието за липса на пари в случая не сработва! И не е извинение!

Facebook logo
Бъдете с нас и във