Банкеръ Weekly

Съдби

МАЯ ФИЛИПОВА: ЛИЧНИЯТ ЛЕКАР НА ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ

Терасата на луксозния хотел Екселсиор в Дубровник е огряна от пламъците на огнените лампади*. На нея са събрани около 600 мениджъри и служители на големи европейски банки, консултантски и софтуерни компании, които са поканени на специален коктейл, даден от Банк Аустрия. Те бъбрят помежду си, шегуват се, говорят за бизнес. В един момент на импровизираната сцена излиза шефът на дирекцията за Централна и Източна Европа на Банк Аустрия Мартин Грюл и обявява, че институцията ще награди своя 400-хиляден клиент в България и в Хърватска. Изпълнителният директор на Ейч Ви Би Банк Биохим Петер Харолд представя на гостите юбилейния клиент. Това е Мая Филипова, средна на ръст жена с къдрава черна коса, която въпреки широката си усмивка изглежда леко притеснена. Петер Харолд й поднася изискан букет от червени рози и обявява, че наградата й е международна карта ВИЗА и уикенд за двама във Виена.В един момент Мая се превръща в център на внимание - гостите на коктейла се надпреварват да й честитят. Това доста я впечатлява, тъй като тя не е шеф или собственик на голяма фирма, а практикува като личен лекар в Самоков. По-късно, родената през април 1965 г. лекарка споделя, че още от малка е искала да се занимава с медицина и сегашният й бизнес всъщност е една сбъдната детска мечта.Реших, че ще лекувам хората, когато като ученичка ме оперираха от апендисит - разказва за себе си Мая. И допълва: Майка ми беше учителка, а баща ми агроном, но въобще не се опитваха да определят професионалния ми път. Мая Филипова кандидатства медицина, но не я приемат, въпреки че по биология и химия изкарва оценки 5.50. Прехвърля резултатите си в Института за средни медицински кадри и така започва да учи рехабилитация. На следващата година отново кандидатства медицина. Този път оценките й стигат, за да започне да учи стоматология, но това не й е по сърце и се отказва. Завършва рехабилитация и започва работа в центъра за деца с церебрална парализа в Момин проход близо до Костенец. Мая продължава да преследва мечтата си да стане лекар и половин година по-късно пак кандидатства в медицинския институт в София. Този път влиза с общ успех 5.75.След дипломирането си през 1993 г. започва работа в поликлиниката в Самоков, а година по-късно е назначена в детската поликлиника в града. Често й се налага да дава дежурства и в болницата в Боровец. Първият й случай буквално я шокира.Доведоха едно дете, болно от инфекциозна мононуклеоза - заболяване, при което се уголемяват далакът и черният дроб. Прилича малко на шарката, защото е със силни обриви. Доста се уплаших, спомня си Мая. По това време в болницата в Боровец тя се запознава със съпруга си Веселин Маринов, който е шеф на клона на ТСБанк в курорта. Първото им дете се ражда през март 1996 година. Семейството се премества да живее в София, тъй като тогава Веселин е назначен за шеф на ТСБанк за Софийска област. Половин година по-късно започват и проблемите, защото на 23 септември 1996 г. БНБ поставя банката под особен надзор и на практика я затваря. Съпругът на Мая има възможност да остане в банката и при тези обстоятелства, но по неин съвет я напуска и започва работа във фирмата на брат си. Нещата обаче не потръгват.Веселин и брат му продаваха консумативи на хотелите - сапунчета, шампоанчета... Уж заедно вършеха бизнес, но всъщност фирмата бе на брата на Веселин. Казвах на мъжа ми - разбери се с брат си: кой какво държи във фирмата. Той обаче не ме послуша. А брат му ни каза: Отивам на почивка, вие оставате да работите във фирмата. Пък аз много обичам някой да ми говори по този начин, обяснява Мая.През 1998 г., когато ражда второто си дете Стоян, Мая отново води тежък разговор със съпруга си, настоявайки той да се разбере с брат си по темата: кой какво работи във фирмата и кой колко получава.Веселин познаваше хората по хотелите и уреждаше поръчките за фирмата - категорична е Мая. - Той успя да договори фирмата да прави доставки за хотелите във Варна, тъй като имаше приятели там, с които бе следвал във варненския Висш институт за народно стопанство (ВИНС). Веселин обаче не ме слушаше. Чак когато негов приятел от Пловдив му каза, че има две деца и е крайно време да знае, след като работи в тази фирма, какво получава от печалбите, той реши да постави въпроса на брат си. Но като му каза дай да делим, брат му му заяви, че всичко е негово, казва Мая.В крайна сметка положението стига дотам, че и двамата остават без работа - при това с две малки деца.Но ето че щастието им се усмихва. В началото на 1999 г. Мая е извикана да се върне на работа в самоковската болница. По това време започна подготовката за реформата в здравеопазването и колегите бяха хукнали да набират пациенти, за да покрият изискванията за личен лекар - минимум 800 души. Принудихме се от София да се върнем в Самоков при майка ми. Аз започнах работа, а Веселин гледаше децата, разказва Мая.Спомня си как са се притеснявали дали ще успее да набере 800 човека, за да започне практика като личен лекар. Пациентите били малко, но Веселин я посъветвал да тръгне по селата. Така в началото на 2000 г. при нея вече били записани 1370 души.На въпроса: как се справя с толкова много пациенти, Мая отговаря: Назначила съм акушерка, фелдшер, медицинска сестра и въпреки това се работи денонощно. Имам четири офиса - в поликлиниката в Самоков, в двете села, които обслужвам, и един - вкъщи. Комшиите преглеждам у нас, бабите и дядовците по селата, а останалите - в поликлиниката. Трудно е, защото при мен идват по 50 души на ден. Сега деветстотин от клиентите ми са деца до 18 години, 275 са над 65, а 1148 са между 18 и 65 години. Работата е не само да преглеждаш хората и да ги лекуваш, а да решаваш и различните им житейски проблеми. А как постъпва с болните, които нямат пари за лекарства? Тя въздъхва и отговаря, че те просто не идват за консултации, след което получават усложнения и влизат в болница. Доктор Филипова признава, че макар и да е лекар, лично е била потърпевша от безхаберието на колегите си по болниците.Никога няма да забравя как майка ми получи преплитане на червата и ми се наложи едва ли не насила да домъкна хирурга, за да й направи операция. Той просто чакаше да види какво ще стане с нея, тъй като беше възрастна жена. Викала съм Бърза помощ за един много възрастен пациент, който имаше инсулт. В болницата ме питат - с какво толкова можем да му помогнем, та той е на 87 години? Казах им - а какво искате, да го оставим да умре ли? И се принудих да отида в болницата, да взема оттам системи и да ги сложа на стареца вкъщи. На следващия ден от Бърза помощ ми казаха, че в болницата нямало места и не могат да го приемат. Накрая успяхме да го настаним в болница и човекът се оправи. Вярно е, че инсултът му нанесе поражения, но е жив и това е най-важното, разказва разгорещено Мая.Разбира се, тя има обяснение за бездушието и меркантилизма на колегите си в болниците. Личният лекар тича за пациентите си, но той е директно свързан с тях, защото му се плаща за всеки. В болницата не е така, тъй като не всички услуги на лекуващия лекар се заплащат от касата. Колегите са наясно с това. Ето защо разиграват болните и ги правят на луди. Това обаче е нечовешко. Темата явно е болезнена, както за пациентите, така и за д-р Филипова.Исках да си купя ехограф, който струва между 2000 и 3000 евро, разкрива тайната си докторката. - Затова си открих сметка в клона на Ейч Ви Би Банк Биохим в четвъртък (21 октомври 2004 г.). В петък сутринта ми казаха, че съм 400-хилядният им клиент и в неделя трябва да пътувам за Дубровник. Аз обаче нямах международен паспорт, но един от хората в банката се обади в София и уреди въпроса. В 15.15 ч. си взех паспорта и след два дни заминах.Така Мая се озова в Дубровник, където обра овациите на 600 чуждестранни банкери и бизнесмени. А при завръщането й в България веднага я налегнаха нови проблеми. На 29 октомври здравната каса й съобщава, че 700 от пациентите й не са си плащали редовно осигурителните вноски. Ето защо чиновниците в касата я уведомяват, че повече няма да й превеждат пари за лечението им.По-малко клиенти означава по-малко пари и засега новият ехограф си остава за Мая само мечта.*Лампади са осветителни тела, които представляват висок триножник, с поставена на него метална или керамична чиния, в която са запалени дърва, въглища или специално текстилно топче, напоено с горящи химикали, които дават висок пламък.

Facebook logo
Бъдете с нас и във