Банкеръ Weekly

Съдби

Майа Бризвил: НА БАНКЕРА НА ЛУИ ХIV ФРАНЦИЯ ДЪЛЖИ СЛАВАТА СИ

Майа Пимпирева-Бризвил завършва новия си роман, посветен на големия френски банкер от епохата на Луи ХIV - Самюел Бернар. Нейният издател вече й е поръчал нов - за живота на блестящия адвокат, главен прокурор и главен интендант на финансите от същия период - Никола Фуке. Майа Пимпирева е родена и израснала в София, но живее повече от три десетилетия в Париж. Тя е следвала английска и френска литература в Сорбоната, а интересите й са насочени към френската история, в която потъва надълбоко. Българката представя пред широката публика личности, които стават герои на нейните романи и радиопиеси. Тя е печелила различни литературни награди, сред които най-престижната е Наградата за първи роман. Майа Бризвил е признат познавач на френската история. Тя е съпруга на Жан-Клод Бризвил, един от най-известните съвременни френски драматурзи. Повече от трийсет години Майа Бризвил пише романи, разкази и радиопиеси, свързани с известни и неизвестни събития и герои от историята на Франция. Много често дори французите я ревнуват за това, че познава тяхната история по-добре от самите тях. Българката винаги обаче успява да направи реверанс към тяхната гордост и чувствителност - все пак това е интересът и погледът на един външен човек към тяхното минало. Случвало й се е френски писател или актьор да иска да му разкаже за Париж и Франция. Колкото до моя интерес към френската история, той остава загадка дори и за мен, шегува се Майа.Тя пише на френски, а след толкова години в Страната на петлите дори мисли на този език. Журито, което я награждава за първата й книга, едва на церемонията установява, че тя е от Източна Европа. Пимпирева-Бризвил обаче твърди, че по чувствителността, която влага в творбите си, може да се разбере, че не е французойка. Нашият, българският гений, върти като свредел, дълбае, както казва Жул Верн до сърцето на земята.Новата книга на Майа Бризвил, която ще излезе на книжния пазар през лятото, е за ковчежника на Краля-Слънце, определян като най-блестящия банкер на Франция за всички времена. Интересната история има дълга и не по-малко интересна предистория. Български режисьор пристига в Париж, за да направи поредица телевизионни филми за Шарл Дюканш - човека написал първата българска история - 100 години преди отец Паисий, при това без да излиза от пределите на Франция. Режисьорът моли своята сънародничка, писателката Майа Пимпирева, да се разрови из френските архиви. Тогава мадам Бризвил попада на документи за един финансист, на когото Франция дължи голяма част от славата и дори от бъдещето си.Тя разпитва за него писатели, драматурзи - никой не го познава. Вижда й се невероятно, че на този човек, който е носил Франция на ръце, който е хранил Париж през жестоките гладни зими и по време на войните на Луи ХIV, няма кръстена дори една улица. Открива и малка книга - компилация на дати, събития, справки и спомените на негова наследница. Бризвил потъва в архивите за две години. Отваря пакети, които не са докосвани от човешка ръка от 300 години. И открива, че през последните 25 години от царуването на Краля-Слънце няма държавен документ без подписа от Бернар, тоест всичко е минавало през ръцете му. Той е имал шпионска мрежа в цяла Европа. Много неща е научавал преди краля и министъра на външните работи. След смъртта си оставя милиони в хазната на Франция. Успява да вади пари дори от заклетите си врагове - протестантите. Цяла Европа воюва срещу родината му, но това не повлиява на неговите сделки. Пръв Самюел Бернар създава финансов център в Женева, където и до днес валутите преминават свободно, замитат следите си и после могат да влязат навсякъде. За 10 години Бернар става най-големият банкер в Европа. Неговият подпис, за разлика от този на Луи ХIV, важи навсякъде.В новата си книга Майа Бризвил не прави връзки с днешния ден. Епохите са коренно различни. Днес властта е в много ръце. Европа в по-голямата си част е републиканска. Но и сега има няколко души - финансисти от голяма величина, по които останалите се равняват. Тези хора са гениални заради своя нюх и познания. Те имат антени и не бъркат, а това не може да се изучи, обобщава романистката.За нея това е история, която просто плаче за филмиране. Както и повечето й книги. Всъщност Пимпирева познава и света на киното. Навремето в България е завършила курс за киносценаристи в Банкя заедно с Рангел Вълчанов, Веселин Бранев, Александър Бешков, Васил Станилов. С някои от тях поддържа връзка и досега. При всяко идване в Париж Рангел Вълчанов й носи някакво екзотично растение за посаждане и въпреки че Майа трудно гледа цветя, над неговите полага особени грижи. Това са времена, когато бъдещите големи български кинаджии гледат по три-четири филма на ден, които не се пускат на широк екран. Преподава им големият руски режисьор Михаил Ром. Но да влезеш в света на киното във Франция, е сложно. Дори когато си много известен, пак минаваш през иглени уши. Трябва да принадлежиш към някаква група, защото самостоятелният творец не може да просперира, разкрива тайни от кухнята мадам Бризвил.Убедена е, че историческият роман винаги ще има своите читатели. Днес в родината на Волтер според нея се котира различен тип литература. Разнообразието е голямо, с тенденция все пак към едно опростяване на речника. Това води до по-бедно мислене, което е общо явление. Андре Малро е казал, че ХХI век или ще бъде духовен, или няма да го има, твърди писателката.Французите, които са известни с изящния си стил, не правят току така комплименти, особено на чужденци. Талантливата българка обаче е получавала няколко, и то не от кого да е. Първият е от ректора на Сорбоната Лас Верняс, неин преподавател по английска литература. При него тя слуша курс лекции за Милтън и Шели. Но не е съгласна с неговата трактовка за връзката между личността и творчеството на Шели. В края на годината предава писмената си работа, но няма куража да я подпише. На официалната церемония при завършването на годината в Гранд амфитеатър на един от най-престижните университети в света, пред неколкостотин души ректорът казва, че рядко му се е случвало да прочете толкова интересно съчинение, написано от студент с оригинална мисъл. За съжаление, завършва той, студентът не е събрал смелост да го подпише. Това ми беше за урок. Професор Лас Верняс беше голям ерудит и голям човек. Той се държа изключително достойно и по време на вълненията през 1968 година, спомня си Майа.След като толкова дълго се е ровила в архивите, Майа Бризвил вече познава в детайли епохата на Краля-Слънце. И тъй като историята на Бернар е пред завършване, тя вече крои планове за нова книга. Ще бъде посветена на един от най-привлекателните личности във френската история - Никола Фуке - талантлив юрист с изключително напредничаво за времето си мислене.Майа Бризвил е въодушевена от неговите качества, защото той се извисява над религиозните различия, които разпалват войни по онова време. Фуке е тънък дипломат и голям почитател на изкуствата. Личните му колекции са дали начало на музея в Лувър.Фуке е бил по-голям цар от царя - това е епохата на кардинал Мазарини, на Ана Австрийска и на Луи ХIV - разказва разпалено българката. - Негови чести гости са Пиер Корней, Лафонтен, Скарон, Льо Брен. Осъден на доживотен затвор, Фуке умира при неизяснени обстоятелства. Той е създател на първата френска менажерия с екзотични животни. Никола Фуке се е познавал отлично с моя герой Самюел Бернар. Веднъж Фуке го попитал: Вие какво животно бихте искали да бъдете? - Човек, Ваша милост! Отговорът се понравил на Фуке и той подарил на Бернар голяма златна монета, която цял живот му носи щастие.С течение на годините, в които под перото й излизат забравените истории и герои, Майа Бризвил разбира нещо, което в началото й се вижда странно. Когато пишеш, само си въобразяваш, че си го измисляш. В крайна сметка след време попадаш на случка или събитие, което те стъписва - просто и в живота е било така, няма измислица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във