Банкеръ Weekly

Съдби

МАЕСТРОТО И ДЕТСКИТЕ ГЛАСОВЕ

ХРИСТО НЕДЯЛКОВ СЪЗДАДЕ ХОР, КОЙТО ЯПОНЦИТЕ БОГОТВОРЯТС концерт в Народния театър Иван Вазов в понеделник (24 януари) Българското национално радио отбеляза своя 70-годишен юбилей. Освен че припомни важните моменти от историята на най-старата електронна медия, на тържеството бяха раздадени и ежегодните награди, носещи името на първия директор на радиото - Сирак Скитник. В категорията за музикален принос тазгодишният победител получи наградата си от ръцете на миналогодишния й носител - диригента Христо Недялков. Едва ли има човек, който в знаменателния за радиото понеделник да бе заслужил повече от маестрото да е на сцената и да приема овациите на публиката. Нещо повече - съдбата на Недялков доказва тезата, че някои хора идват на този свят с мисия, която ги води и направлява през целия им земен път. Почти половин век от живота на маестрото са преминали из коридорите на държавното радио. Седемдесет и две годишният артист е основател и досегашен несменяем диригент на известния Детски хор на БНР. Впрочем през март предстои хорът да отбележи своя юбилей - 45 години.Недялков има всичко, за което един творец мечтае - почести, награди, признание. През септември миналата година Българската академия на науките го включи в списъка на членовете си. Доайенът е носител на десетки национални и международни награди, включително и на най-високия орден, който Япония връчва на чужденци. Европейският съюз пък го е провъзгласил за Културен посланик на Европа.Въпреки това Недялков не казва, че е наситен на слава и овации. Ще кажа, че имам всичко, когато Нещото (така наричам Бог, дори и атеистите признават, че нещо някъде стои, гледа и ръководи този свят) реши, че трябва да прекъсна - подчертава той. - Ще работя, докато виждам, че мога да правя нещата още и още по-добре. Пътят нагоре няма край и всеки трябва да се стреми да стигне колкото може по-далеч по него. Моят девиз е: Дойдох от Нещото, живях за него и искам да се върна при него. Още като малък на Христо му личи, че не е съвсем като връстниците си в Дряново. Предпочита музиката и въобще изкуството пред шумните игри, с които те се забавляват. На дванайсет години е избран да участва в няколкото представления, които Народният театър изнася в местното читалище. След страховитите бомбардировки на столицата през януари и март 1944-а трупата остава без дом и тръгва да гастролира из страната. На дряновска сцена тя играе пиеса от италиански автор, а в главните роли са звездата на театъра Константин Кисимов и младата актриса Маргарита Дупаринова. Имаше и малка роля за дете, която дадоха на мен, тъй като вече бях участвал в представления - спомня си диригентът. - На Дупаринова се падна задачата да ме обучава и да ме настройва преди представленията. Всичко мина и театърът си замина. Артистите и особено младата и красива Маргарита обаче оставиха незабравими спомени у мен. Години по-късно й се представих отново, припомних й и пиесата в читалището. Тя се трогна и оттогава между нас има едно добро приятелство. Заложбите си на диригент Недялков показва още като гимназист и по-късно като студент. През 1959 г. със смесения хор на възпитаниците на Медицинската академия в София печели сребърен медал от първия републикански фестивал за хорова самодейност. Това е моментът, в който името му излиза от списъка на многобройните и неизвестни музиканти и влиза в устата на професионалистите. В страната имаше десетки хорове, които изгаряха от амбиция за изява и това правеше фестивала нещо като републиканско първенство - спомня си диригентът. - По същото време вече бях на щат като музикален оформител в детската редакция на радио София. Ако не беше медалът, и досега можеше да си бъда такъв. Той обаче се появи точно навреме. Шефовете на радиото търсеха диригент за детски хор, който смятаха да основат. Преди да разберат, че под ръка имат служител, който току-що е получил доста престижна награда, те обсъждаха преди всичко утвърдени по онова време имена.След края на 1959 г. животът на Недялков тръгва с друга скорост. Птичката на щастието кацва на рамото на неизвестния музикален оформител и той не й позволява да излети отново. През март 1960 г. диригентът е готов с избора на 120 деца, които влизат в първия състав на радиохора. Две години по-късно - на 12 юни 1962 г. - той изнася първия си концерт. Следват турнета в над 30 държави, като в почти всички гостуванията са повторени многократно. Особено специални са отношенията между радиохора и музикалната публика в Япония. Гастролите там са шестнадесет, страната е обходена надлъж и нашир, концерти са изнесени в повече градове, отколкото в България. Любовта на японците към българската музика и в частност към хора на БНР се дължи на един човек, когото аз наричам свой духовен баща - разказва диригентът.- Името му е Шигеоши Мацумае, професор и създател на Токайския университет. Съдбата на Мацумае може да ни каже много по въпроса що за хора са японците и как се отнасят те към другите народи и култури.Двамата се запознават преди 40 години. Израснал в лишения, Мацумае завършва университет в Германия и става инженер. Богатството му идва, след като изобретява кабел, който позволява междуконтиненталните телефонни връзки да минават по дъното на океана. Откритието носи на професора огромни печалби, които той влага в образованието на японските деца. Преди да реши да строи училища, отказва оферта да произвежда оръжие - уточнява диригентът. - Основаният от Мацумае университет постепенно се разраства в т.нар. днес Токайска образователна система. През 60-те години професорът решава да внесе от Европа хоровото певческо изкуство в опит да запали децата и да ги предпази от уличните пороци. Казват му, че в България има много добри състави и той праща хора, които попадат на мен. Сътрудничеството ни започна през 1967-а и продължава и днес, вече със сина на Шигеоши Мацумае.Отзивите за многобройните гастроли на Детския радиохор в Страната на изгряващото слънце през всички тези години са възторжени. Самият автор познаваше България само от конфитюра, който се поднася на обедната трапеза - започва статията си във вестник Йомиури музикалният критик Масааки Нива след първото българско гостуване в Япония преди близо 40 години - Програмата на хора е много разнообразна, обхващаща стари майстори от XVI до XIX век и произведения на съвременни композитори, включващи български и японски песни. Всички пиеси се изпълняват с лекота, в съвършена хармония, звучат меко и красиво. В тези прозрачни, кристално чисти гласове се чувства топлотата на човешката душа. Освен пълните зали и емоциите между хористите и почитателите им се пораждат и много необикновени и любопитни житейски истории. Недялков и до днес получава писма от бивши възпитаници, оженили се на десетки хиляди километри от дома. Най-невероятната случка е тази - вади писмо от архива си той.- Една японска девойка толкова се влюби в нашето изкуство и в българския език, че започна да го изучава, за да си пише със свои връстници. По-късно тя се омъжи за българин от Пловдив. Днес на всеки празник семейството ми праща картичка от Швеция, където живее.Създателят на радиохора твърди, че интересът за участие в него не намалява с годините. Може би на конкурсите ни не се явяват толкова желаещи, колкото в първите десетилетия, но това е нормално - признава той. - Все пак едно време да си хорист беше една от малкото възможности да пътуваш по света, да видиш нови и непознати места и хора. Сега начините са най-различни. Но дори и така, а и въпреки че има други хорови състави, интересът към Детския радиохор е голям. Единственият проблем е, че с всяка изминала година става все по-трудно и по-трудно да поддържаме нормалното му съществуване. Вече сме принудени да приемаме само покани за турнета, където всичко от домакина е платено от София до София. Освен да правя репетиции и да дирижирам, постоянно се озовавам и в унизителното положение да се моля на по-състоятелни българи да ни подпомогнат - било да отпечатим някакви рекламни материали, програми или за нещо друго. Както обаче вече казах, аз съм силен човек и съм готов да продължа да се боря, докато не ме напусне усещането, че вървим нагоре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във