Банкеръ Weekly

Съдби

ЛУКСОЗНО СПИСАНИЕ ПАДА ОТ ПИЕДЕСТАЛА

Историята е доказала, че притегателната сила на един култ отслабва в момента, в който магнетичният му лидер изчезне. Медиите, които дължат успеха си на харизматичния чар на своя основател, също не правят изключение. През последните няколко години британското списание Уолпейпър (Wallpaper) се бе превърнало в лъскав пътеводител за модерния градски човек сред джунглата от правила за шикозен начин на живот. И в модел за възторжено подражание от редица други печатни издания по цял свят (включително и някои български). Негов основател и главен редактор бе канадецът Тайлър Брюле. През юни 2003 г. обаче редакторската колонка в английската икона на добрия вкус бе подписана от друг.След фатален сблъсък с шефовете от щатската компания майка Тайм инкорпорейтид (Time Inc.) Тайлър Брюле напуска своето списание. Така американците най-сетне имат възможност да сложат край на ерата на неоправданото разточителство в едно от най-скъпите месечни издания в света. Юнският брой на Уолпейпър атакува вестникарските будки в Европа и САЩ с променен дизайн и съдържание, насочено към по-широка читателска аудитория. Но превръщането на елитарно списание в храна за всеки вкус е начинание със съмнителен успех. Проблемът е, че Уолпейпър бе признат храм на високия дизайн и ясно изразеното отношение към нещата от живота. За разлика от излизащите под шапката на Тайм инкорпорейтид редица масови издания с милионен тираж като Пийпъл (People) и Спортс илюстрейтид (Sports Illustrated). Само за сведение, през седемгодишния си живот досега британското списание е успявало да привлича не повече от 130 000 абонати годишно.Началото на Уолпейпъре поставено през 1996 г. от канадския журналист Тайлър Брюле, който дотогава работел за някои британски телевизии. Базираното в Лондон списание е замислено като тържествен манифест на модерността и добрия вкус. Брюле обучава своите читатели как да открият тоалетни чинии, по-скъпи от лек автомобил, и къде сред улиците на Багдад са сгушени шикозни модни бутици. Уолпейпър не е просто модно списание като Вог (Vogue), списание за интериор и дизайн като Ел Декор (Elle Decor) или пътеводител на туриста и любителя на качествени коктейли и хотели. То комбинира елементи от най-доброто, излизащо на пазара, за да се превърне в хармонична лъскава вселена, където всичко, включително и супермоделите на снимките, са неделима част от цялото. Крайният ефект е мигновен пазарен хит, преобърнал всички представи в бранша - подобно на Матрицата във филмовата индустрия.Само след четири броя Нормън Пърлстайн, главният редактор на медийната империя Тайм инкорпорейтиде очарован от убийствено готиното печатно творение. Той успява да убеди своята компания, че понякога е здравословно да се загърбва фирмената стратегия за създаване на популярни издания с огромен тираж. Тайм купува високобюджетното и нискотиражно списание Уолпейпър през 1997 г., а Брюле прибира 1.63 млн. щ. долара. По силата на сключения договор канадецът запазва поста си на главен редактор, както и свободата да продължи да движи бизнеса си самостоятелно, без всякаква намеса от страна на американските си партньори. Междувременно той разбунва общественото мнение, след като с парите от продажбата си купува остров в Швеция и става един от любимите клиенти на най-нашумелите модни марки. Брюле обаче постига един подвиг, с който малцина от конкурентите му могат да се похвалят и никой от враговете му не смее да отрече - а именно създаването на едно ново поколение читатели -поколението УолпейпърСред характерните черти на децата на Брюле са любов към пътуванията и неутолима жажда за луксозни продукти. В края на 90-те години на XX в. Тайлър осъществява още няколко свои проекта, най-успешният измежду които се оказва медийната и рекламна агенция Уинк (Wink). Клиент на агенцията става дори новият швейцарски национален превозвач Суис еърлайнс (Swiss Airlines), наследник на фалиралата авиокомпания Суисеър (Swissair) и на Кросеър (Crossair). Брюле създава логото на новата авиофирма и се грижи за корпоративния имидж на Суис. С идването на новото хилядолетиетоплите чувства между канадеца и Тайм постепенно изстиват. Американците слагат Уолпейпър под контрола на британската издателска компания Ай Пи Си мидиъ (IPC Media), станала част от империята Тайм през 2001 г. срещу 1.6 млрд. щ. долара. Разточителните навици на Брюле (известен с това, че когато изпускал някой полет, наемал чартърен самолет, за да не си наруши програмата) се оказват неприемливи за новите му шефове. След лятото на 2001 г. канадацът прекарва по-малко от една пета от времето си в редакцията на списанието. И почти никога не може да бъде намерен за обяснение. Официалното му напускане се превръща в естествен край на конфликта. Според собствениците от Ай Пи Си мидиъ новият главен редактор на Уолпейпър Джереми Лангмийт (който преди ръководи модната секция в лондонския Сънди таймс) трябва да измъкне списанието от шаблона на Тайлър Брюле.По мнението на специалисти от издателския бранш в света действително съществуват някои малотиражни, но много скъпи списания, които имат ограничена, но затова пък много влиятелна аудитория. Уолпейпър обаче е единственото сред тях, което вече не е собственост на частен предприемач, а на огромна издателска империя. Засега експериментът се оказва неуспешен и само бъдещето ще покаже дали едно име може да надживее своя създател.

Facebook logo
Бъдете с нас и във