Банкеръ Weekly

Съдби

ЛУКА ДОКОВ СЪВЕТВА ШЕЙХОВЕ... НО НЕ Е ПРОРОК В БЪЛГАРИЯ

В най-твърдолинейните години на социализма, доста преди падането на Берлинската стена, ветеранът на българското застраховане Лука Доков пътува из целия свят и основава 14 застрахователни дружества, кое от кое по-успешни. Животът му е почти като на герой от роман на Богомил Райнов. Сега колегите му го наричат доайен и признават огромния му авторитет не само у нас. Той не страда от излишна скромност, но е убеден, че е имал и благословията на съдбата.
Обяснява големия си шанс с отличното владеене на английски език. В началото на 50-те години новопрохождащата българска застрахователна компания Булстрад търси хора с икономическо образование и чужди езици. Доков е завършил преди 9 септември 1944 г. Американския колеж в Горна баня. Той печели конкурса и започва от най-ниското ниво в застрахователното дружество. Бързо се издига в кариерата, но тя завършва за по-малко от десет годни, когато той оглавява дирекция Презастраховане. В началото на 60-те комунистическото ръководство започва да поглежда към международните пазари и да създава български задгранични фирми. Вече опитният застраховател е изпратен в Судан, за да създаде агенция на Булстрад.
В тази държава - спомня си Доков - България имаше много успешен бизнес. Цялото им земеделие например се напояваше от нашата стопанска авиация. Хората, които отглеждаха памук в Судан, бяха първите, които разбраха необходимостта от застраховане. Срещнах се с членове на суданското правителство и договорихме първото смесено Суданско застрахователно и презастрахователно акционерно дружество. В него Булстрад държеше 49%, а аз бях назначен за управляващ директор.
Дружеството започва да печели бързо, но след около пет-шест години комунистическите лидери променят отношението си към външнотърговските представителства. Виждайки нарастващата им сила и засилващото се влияние на хората в тях, те решават да ги закрият. Акционерната компания на Доков е изкупена от африканците и той се подготвя за завръщане в страната. Суданците обаче настояват българският застраховател да остане на работа при тях. Същевременно брожението срещу него в България се засилва - обвиняват го, че си е построил предприятие в Хартум и ощетява българската държава с огромни представителни разходи. По тогавашните разпоредби аз имах право да спя за един долар на вечер, а останалите командировъчни трябваше да внасям в държавния бюджет - пояснява Лука Доков. - Само че ми се налагаше да пътувам с най-високопоставените служители, докато работех в Судан, а после и в Обединените арабски емирства. Живеех на разноски на правителствата им в най-луксозните хотели по света. Можех ли да взимам парите за нощувките и да отивам в някой бордей? В България непрекъснато вървяха сплетни срещу мен. В един момент, когато се върнах, бях с преразход за около 47 хил. щ. долара от командировъчни. А за злоупотреби над 5000 долара издаваха и смъртни присъди. Тогавашният министър на финансите Димитър Попов ми казваше, че наближава моментът да ми отрежат главата. Нека я режат - отговорих му аз - нито съм откраднал, нито съм скрил.
След дълги перипетии Доков получава съгласие да остане в Судан, като минава в разпореждане на друго българско външнотърговско дружество - Техноимпекс. Заплатата ми беше в хиляди щатски долари, от които за мен оставаха 600. Останалите отиваха за Техноимпекс - казва той. - Ползвах още безплатна квартира, кола и т.н. Най-големият плюс обаче беше изключителното уважение, с което се ползвах не само в Судан, а и във всички държави, където съм работил след това.
През втория си африкански период Лука Доков е директор на английско-суданското дружество Африкън иншурънс броукърс, което създава съвместно с гиганта Лойдс.
През 1971 г. английската корона дава независимост на бившите си колонии от Арабския свят - Обединените арабски емирства (ОАЕ), Оман, Бахрейн, Катар и др. По стечение на обстоятелствата един британец, член на Африкън иншурънс броукърс е пратен от правителството си в ОАЕ, за да стане съветник на шейха. Двамата - англичанинът и шейх Ахмад, трябвало да изготвят и подпишат протокола за обявяване на арабската независимост. След седмица англичанинът се върна с предложение да му помогна да основем застрахователно дружество в емирството - споделя ветеранът. - Казах му обаче да действа без мен, защото в Дубай ще ме арестуват като гражданин на социалистическа държава.
Британецът обещава, че ще уреди нещата и на втори февруари 1971 г. Доков заминава. На летището в Дубай го арестуват, но за негов късмет в конвоя към килията има и суданец. Нашенецът го заговаря на родния му език и войникът разрешава един разговор по телефона. Застрахователят се свързва с двореца на шейха. Оттам ме попитаха дали съм доволен от настаняването в къщата и от предоставената ми прислуга, усмихва се той.
Освобождават го лично министърът на отбраната и кметът на града. На другия ден закусва с шейх Ахмад. След срещата им Доков пише писмо от 30 страници на съпругата си, за да разкаже впечатленията си от монарха, който не може нито да чете, нито да пише, но предрича бърз просперитет на страната си. Той каза, че дружеството ще бъде управлявано от мен и неговия син - обяснява Доков. - След около три седмици издаде декрет и фирмата бе регистрирана между британците, арабите и с 5% за Суданската застрахователна и презастрахователна компания. Името й бе Юниън иншурънс къмпани.
Не след дълго Лука Доков става финансов съветник на шейх Ахмад, а арабите и британците създават второ застрахователно дружество, този с централа в Лондон - Афро-араб иншурънс сървисиз. То също се управлява от българина. Аз бях първият бял човек, който работеше в сферата на застраховането в тази страна. След мен дойдоха специалисти откъде ли не, но доброто отношение на арабите към мен остана за целия период от 12 години, през който работих там. Заради това чрез мен Лойдс установиха връзки из целия регион. Обиколил съм 69 държави и никъде не съм бил турист, а бизнесмен, разказва Доков.
Той е първият източноевропеец, който консултира южнокорейското правителство. По онова време в тази държава се шири неприязън към страните от социалистическия лагер заради покровителството над Северна Корея. Доков живее в Сеул близо два месеца и консултира корейците как да стъпят на пазарите в Близкия и Средния изток, където все още нямат никакви позиции. По-късно в българското посолство в Токио не могат да повярват, че е живял в Сеул.
През 1985 г. в ОАЕ е приет закон, който разпорежда всички фирми в емирствата да са с изцяло местен капитал и Лойдс се оттегля. Семейство Докови се събират на съвет и решават да се приберат в България. Само че шейхът не иска да се раздели с финансовия си съветник и не отпуска бюджет за закриването на дружествата. Лука Доков намира изход, като създава клон на английската компания Дженерал аксидентс. Така остава в Обединените арабски емирства още две години.
Един ден по телефона се обажда съпругата му Мария, която живее в Лондон, с новината, че в английската столица го търсят представители на известната тогава компания Левит груп, която планира да създаде свое застрахователно дружество. Работата ни вървеше отлично до т.нар. Черен понеделник на световните борси през 1987 г. - твърди застрахователят. - Самата Левит груп не изгуби нито лира, защото нашият бос Роджър Левит имаше отнякъде информация какво се подготвя. Той изтегли всички инвестиции от борсата и ги затвори в брой в банкови сейфове. Това не беше допустимо по договора с клиентите ни, но положението беше извънредно и той го направи, спасявайки милиарди техни лири.
След Черния понеделник и краха на фондовите борси бизнесът с ценни книжа замира за дълго. В този период Роджър Левит е платил от собствените си спестявания 25 млн. лири на своите консултанти, за да ги задържи на работа. Контролните органи обаче го уличават, че за да осчетоводи парите, той издал фалшиви фактури за получени приходи. Според местното законодателство това е забранено и Левит е осъден на 180 дни общественополезен труд, а застрахователният му директор Доков остава без работа.
Не задълго - с колегите си от Левит груп регистрира специализирана консултантска фирма Медия файненшъл иншурънс, насочена към застраховането на филмови продукции. Доков оглавява дъщерното застрахователно дружество, регистрирано в Гибралтар. Нарекохме го Тайшу иншурънс, защото японците имаха голям интерес към застраховане на филмови продукции и търсехме някакво по-източно звучене - изтъква той. - Продължих да живея в Лондон. Управлявах дружеството до 1993 г., след което жена ми не даде и дума да се каже за нов договор, и се прибрах в България.
Оттогава Доков живее в София, но не остава дълго встрани от застраховането. Започва да подготвя учредяването на нова компания заедно с финансисти на Европейската банка за възстановяване и развитие. Мария бе категорично против, но аз си казах, че след като съм се справил сред бедуините, ще се справя и в родината си, признава ветеранът. На първи януари 1994 г. се ражда Общозастрахователно дружество с капитал 9 млн. долара. Доков предложил на акционерите 25-те процента от него, които задължително трябва да се внесат в Централната банка, да са в щатска валута. Акционерите приели и така започва съдебна битка с БНБ и финансовото министерство. Според българското законодателство тогава активите на дружествата не могат да са във валута. В крайна сметка Доков преоформя капитала в левове и фирмата става една от многото поразени от финансовата криза през зимата на 1996-1997 година. След това на сцената у нас се появява американският гигант AIG, който купува Общазастрахователно дружество. Оттогава Доков е заместник-председател на УС на дирекция Животозастраховане в AIG, членува в УС на Асоциацията на българските застрахователи, председателства работната група по ядрените рискове и рисковете от катастрофи. През миналата година получава приза на асоциацията за цялостен принос в българското застраховане.
За него важи поговорката, че никой не е пророк в собствената си страна. След завръщането си в България през 1994 г. води съдебни дела, за да реституира имоти на родителите си, но опитите му досега са неуспешни.
Синът му е професор по биохимия в Кеймбридж. Искаше да е лекар, но по онова време младежи от социалистическия лагер не можеха да учат медицина.
Въпреки понатрупаните години Лука Доков следи всичко около любимия спорт - баскетбола. Той е другото му голямо изкушение в живота. От 30-те години е активен състезател, първо в отбора на Спортклуб, а след 9-и септември в Локомотив и Септември. Няколко години участва и в националния отбор. По-късно прави отбори и в Судан и в емирствата. Сега ходи на мачове в България и гледа по телевизията борбата в извънземната баскетболна асоциация на САЩ.

Доков говори с признателност за съпругата си Мария и разказва една интересна история от престоя им в Судан. Той консултирал застрахователи от бившата ГДР, с обещанието Суданското застрахователно и презастрахователно дружество да получи 5% от договорите, които ще сключат. Но след като всичко било готово, германците започнали да увъртат. На един коктейл Мария, възползвайки се от авторитета си сред съпругите им, застанала пред дамите и започнала да им трие сол за некоректността на техните мъже. На следващия ден Доков бил извикан да подпише за петте процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във