Банкеръ Weekly

Съдби

ЛОВЦИ НА НАСЛЕДНИЦИ

Историята на г-н Мозер звучи като приказка. Една приказка за пет милиона долара, които търсят своя наследник. Тя започва така.Имало едно време един богат борсов посредник, който направил състояние на Уолстрийт в Ню Йорк. Умрял на преклонна възраст, неженен, без деца и без известни наследници в слънчевата Флорида. Майката на богаташа отдавна била покойница, когато Мозер се захванал с търсенето.Герхард Мозер, жител на елитния курорт Баден-Баден е професионален издирвач на наследници. Негов бизнес са безпризорните наследства, от които сякаш никой не се интересува. Освен може би държавата, която накрая получава всичко, което никой не иска или не може да наследи. И Мозер, който изкарва добри пари, стига да успее да издири един или няколко наследници по широкия свят. От свой колега в САЩ Мозер получил сигнал за наследството на борсовия посредник от немски произход - и запретнал ръкави.Самотни старциГ-н Мозер е наясно с бизнеса. Семейството му го упражнява от поколения и за всички винаги е имало предостатъчно работа. Най-напред били неколкократните изселнически вълни, разделили безброй немски семейства. После войните, прокуждането, разделението на Германия - и отново фамилии, пръснати във всички посоки на глобуса. Днешната засилена тенденция към живот в усамотение също снабдява издирвачите с нови клиенти. Хората живеят все по-изолирано и прекарват старините си в самота. Това стимулира нашия бизнес, радват се ловците на наследници.А в Германия има какво да се наследява. През това десетилетие 15 милиона домакинства ще получат състояние от около два билиона евро. Над една пета от цялото частно богатство на населението ще премине в ръцете на следващото поколение. Само че то понякога си няма понятие за притаилото се имане.Това са рисковете при издирването на наследници. Ловците работят без възложена поръчка. Към тях се обръщат за съдействие съдебни попечители на наследства, чиито проучвания не са се увенчали с успех. Понякога в търсене на интересен случай издирвачите се натъкват на обява в пресата, която им се вижда многообещаваща. Често в началото на проучването си те не знаят нито стойността на наследството, нито името на покойника, който го оставя - и все пак започват да търсят. Преравят адресни регистрации, архиви, влизат в контакт със службите за гражданското състояние към общините и с църковните общности или пък наемат партньори в чужбина, които да дирят на място. Често работата им прилича на прословутото търсене на игла в копа сено. Могат да кажат, че са са достигнали целта си едва когато са намерили един или повече наследници, които да могат с документи да докажат, че наистина са в правото си да претендират за наследството. Родословното дърво, което се изисква за издаване на документ за наследство, понякога се състои от много страници - резултат на дългогодишни, мъчителни издирвания сред потънали в прах книжа.Първата следа в случая с нюйоркския борсов посредник отвела г-н Мозер в Бавария, откъдето човекът бил родом. Както се оказало, бил извънбрачно дете - позор според строгите баварски католици от онова време. Вероятно по тази причина майката германка била принудена да емигрира в Америка, където синът й по-късно извадил късмет на Уолстрийт. Мозер проследил най-напред майчината линия назад - чак до 1880 година. Не можал да открие живи потомци на роднините на майката. После се захванал с бащата. Неговата самоличност първоначално била неизвестна, тъй като не се споменавала в кръщелното свидетелство на борсовия посредник. От опит обаче Мозер знаел къде може да открие нещичко: в регистъра на изповедите на австрийската черква, където момчето било кръстено. И наистина - там той се натъкнал на името на бащата. Навремето майката изповядала своето прегрешение пред свещеника, който грижливо записал всичко. Извънбрачният създател на нюйоркския богаташ бил офицер от австрийската императорска армия, роден във Виена от родители унгарци и имал няколко братя и сестри. Техните живи потомци трябвало в крайна сметка да получат милионите.Проблемът бил, че американският съд по наследствените дела не можел да признае правата на роднините на извънбрачния баща без някакъв документ, доказващ бащинството на офицера. За щастие свещеникът навремето се бил погрижил не само за душата на майката прелюбодейка, но и на своя глава бил направил проучвания за бащата на детето с цел да го принуди да признае бащинството си и да подсигури издръжка на момченцето. Във военния архив на императорската австрийска войска Мозер открил къде е бил навремето гарнизонът на бащата. В съдебния архив на град Риека на Адриатическо море той намерил оригиналния акт за признаване на бащинството. Въоръжен с препис на този пожълтял къс хартия, преведен на английски и заверен нотариално, с помощта на американски адвокат успял да легитимира правото на австрийските роднини на бащата да наследят нюйоркчанина. Без този документ нямало да стане нищо - и пъргавият г-н Мозер нямало да получи своя дял.Упрек в мародерство Щом наследниците бъдат издирени, удря часът на търговците. Понякога потенциалните наследници получават на домашния си адрес писъмце, понякога посредникът ловец ненадейно им звъни на вратата. Удостоените с посещение объркани хора обаче не научават почти нищо за непознатия си благодетел. Защото наследникът би могъл да се възползва от информацията, подадена му от посредника, и да се опита сам да си получи парите. Тогава ловецът ще остане с пръст в устата - не му се полага никаква комисиона, докато няма подписан договор с наследника. Ето защо детективите споделят информация едва когато са сключили споразумение за хонорара си. Техният коз е, че вече са събрали всички данни и документи, а щастливецът трябва само да подаде съответното искане и да прибере парите - след като се приспадне хонорарът в размер на 15 до 40 процента от стойността на наследството, в зависимост от положените усилия.Когато става дума за много пари, не минава без скандали. Още повече че реномето на ловците на наследници, често обвинявани в мародерство, не е най-доброто. Юристи предупреждават да не се сключват договори за посреднически хонорар, без да се знае размерът на наследството, и да не се дава предплата за услугите.Солидният посредник Мозер не е съгласен с упрека за завишените хонорари. Случаят с австрийския офицер показва колко сложни, скъпоструващи, трудоемки и изпълнени с рискове могат да бъдат разследванията, казва той. Платихме на адвокат и на генеалог от САЩ. Ако не бяхме издирили наследниците или не бяхме успели да защитим правата им, разходите щяха да си останат за наша сметка, споделя той.По-добре късно, отколкото твърде късноСкандали стават не само с опърничавите власти, които отказват поверителна информация, но и с адвокатите. За тях е трън в очите факт, че в хода на разследванията си ловците на наследници оказват и правна помощ на хората - защото адвокатите пазят зорко периметъра си. Те смятат, че дейността на ловците посредници, които често се правят на детективи, крие риск: ловците не подлежат на надзор, а строго установени стандарти за техния образователен ценз няма. Г-н Мозер пък смята, че съществуващите закони са остарели. Той предлага да се създаде етичен каталог на бранша, който да прогони черните овце, боравещи с фалшиви съдебни пълномощия, и да пресече неособено благородната надпревара за благосклонността на наследниците. А тя заплашва да избухне винаги, когато няколко ловци работят по един и същ случай и се опитват взаимно да си отнемат клиенти. Щом се появи обява за търсене на наследници в пресата, състезанието започва. Получават се и доста грозни сцени, споделят препатили ловци.На хората, станали изневиделица наследници обаче, са им безразлични разправиите в гилдията. За тях посредникът е носител на радостна вест. След приспадането на различни хонорари, такси и данъци от богатството на нюйоркския борсов лъв останали три милиона долара. Половината от тях получила една възрастна дама, която живеела в старчески дом във Виена. Мозер лично й занесъл радостната новина. Жената, разбира се, много се зарадвала - но в следващия момент критично отбелязала: Ех, де да ми се бяха паднали преди 20 години!

Facebook logo
Бъдете с нас и във