Банкеръ Weekly

Съдби

ЛОВЦИ НА ЧОВЕШКИ ДУШИ

В тишината на комфортните холандски клиники, изглежда, назрява преврат в медицинската наука. Група учени под ръководството на Пим ван Ломел направиха сензационна публикация в авторитетното медицинско списание Ланцет (Lancet). В нея те излагат резултатите от дългогодишните си изследвания на човешкия мозък. Прилагайки собствена методика при работата си с пациентите, холандците - ни повече, ни по-малко - поставят под съмнение един от основните постулати на физиологията, а именно, че човешкото съзнание е неотменна функция на мозъка. Групата на Ломел твърди, че когато мозъкът ни престане да функционира, съзнанието продължава да съществува, а освен това имало неопровержими доказателства за това. Без да изказва конкретни предположения за истинската природа на съзнанието, Ломел дава да се разбере, че най-вероятно мозъкът не е мислеща материя и вероятно такава материя изобщо няма. Интересен е фактът, че група английски изследователи от Саутхемптън са стигнали до същите изводи почти едновременно с холандските си колеги.Известно е, че при прехода в другия свят много хора имат необикновени видения и усещания. Ако въобще се завърнат (в случай на успешна реанимация), пациентите разказват за тях. Спомените на тези, които са били отвъд границата, са изучавани нееднократно. Те са наречени със специалния термин почти смъртен опит - ПСО (near death experience - NDE).Съществуват няколко теории за произхода на ПСО. Всички те обясняват явлението с психо-физиологични причини. Някои учени смятат, че той е предизвикан от физиологичните изменения в мозъка след измирането на мозъчните клетки в резултат на прогресираща хипоксия (кислороден глад). Други разглеждат посмъртните видения като реакция на страха от настъпващия край или като съчетание на тази реакция с хипоксия. Трети са склонни да ги обясняват като следствие от медикаментозно въздействие. Ван Ломел обаче настоява, че в такъв случай видения би трябвало да има всеки човек, преживял реанимация. Статистиката на неговия екип обаче, която е резултат от десетгодишни изследвания, показва съвсем различни неща. От 344 пациенти, понесли 509 реанимации, само 62 души, т.е. 18%, са съобщили за някакви спомени. Холандските учени са определили десетте признака на ПСО и са изчислили честотата на тяхното проявление. Над половината пациенти от групата - 56% - са изпитали положителни емоции по време на клиничната си смърт. При 50% от случаите настъпва осъзнаване на собствената смърт. За среща с вече умрели хора съобщават 32% от пациентите. Тридесет и едни процента от преселващите се в отвъдното разказват за придвижването си през прословутия тунел, 29% са наблюдавали картини от звездния ландшафт, а 24% от временно мъртвите са се наблюдавали отстрани и са описани в т.нар случаи ОИТ - опит извън тялото (aut of body experience). Двадесет и три процента от анкетираните са наблюдавали ярка светлина, а още толкова - ярка цветна гама. Бързо преминаващи картини от живота си са видели 13% от пациентите, а 8% от тях твърдят, че пред погледа им се е откроила ясно прочутата граница между света на живите и мъртвите. Нито един от експерименталната група не е съобщил за неприятни или плашещи усещания. Интересното е, че за визуални впечатления разказват и незрящи по рождение хора, като повтарят дума по дума разказите на зрящите.Както е известно, клиничната смърт настъпва, след като сърцето и дишането спират и се стигне до хипоксия на мозъка. Десет секунди след последния удар на сърцето мозъкът изключва, а енцефалограмата се превръща в идеално права линия. Основната трудност при изследването на посмъртните спомени е в това, че нито пациентите, нито лекарите могат с точност да проследят кога именно се реализира почти смъртният опит. Ван Ломел си поставя конкретна задача - да си изясни с максимална достоверност дали пациентите му наистина са изпаднали в състоянието ПСО по време на клинична смърт, или това е станало в момента, когато мозъкът вече се е включил. Ученият твърди, че е постигнал целта си. А това означава, че съзнанието или това, което наричаме с тази дума, съществува независимо от работата на мозъка.Един от най-ярките примери, които Ван Ломел цитира, е случаят, наблюдаван от негова сътрудничка. В клиниката бил докаран пациент в кома. Изкуственото дишане, сърдечният масаж и електрошокът не дали очакваните резултати. Мозъкът умрял и енцефалограмата представлявала права линия. Когато решили да приложат обдишване, се оказало, че в устата на пациента има зъбна протеза. Сътрудничката я извадила и я поставила на близкото подвижно шкафче. След час и половина пациентът вече бил с нормализиран сърдечен ритъм и кръвно налягане... Седмица по-късно, когато същата сътрудничка разнасяла лекарства в болничната зала, възкръсналият я видял и веднага я заговорил: Вие знаете къде е моята протеза! Вие измъкнахте зъбите ми и ги поставихте в шкафчето на масичката с колелца!. При по-нататъшните разговори се изяснило, че човекът е наблюдавал отгоре как тялото му лежи в кревата. Той описал подробно залата и поведението на всички присъстващи в момента на безусловната му смърт. Човекът се страхувал, че лекарите ще преустановят реанимацията, и отчаяно се опитвал да ги накара да разберат, че е жив...Почти смъртният опит се среща все по-често - разказва Ван Ломел - защото с приложението на съвременните методи на реанимация, хората оцеляват все по-честоВиденията и въздействието им върху пациентите са еднакви в целия свят. Субективният характер на преживяванията, личностните, културните и религиозните фактори се изразява единствено в словесния запас, начина на описанието и интерпретирането на тези преживявания.Естествено Ван Ломел има много противници в научния свят. Той обаче далеч не е първият учен, който смята, че това, което понякога е прието да наричаме душа, наистина съществува.Ван Ломел, колегите и съмишлениците му са убедени, че съзнанието може да съществува самостоятелно заради точността на проведения експеримент. За да изключат всички случаи на лъжливи спомени (понякога след като са се наслушали на чуждите разкази за пребиваването на онзи свят хората неочаквано също започват да си спомнят), религиозните екзалтации и др. подобни, учените внимателно изучават всички фактори, които могат да повлияят на описанията, които правят пациентите. Всички наблюдавани били абсолютно здрави психически. Сред тях имало хора на възраст от 26 до 92 години, мъже и жени с различна степен на образование и с различна религиозна принадлежност, които преди това са чували за спомените отвъд или никога не са чували за тях и са преживели клинична смърт един или няколко пъти. Изводите на Ван Ломел са категорични: 1. ПСО - виденията се реализират именно при преустановяване на работата на мозъка; 2. Те не бива да се обясняват с физиологични причини, какъвто например е кислородният глад на клетките на мозъка; 3. Дълбочината на ПСО се влияе от пола на пациента (жените по правило изпитват по-дълбоки усещания от мъжете) и от неговата възраст; 4. Повечето пациенти с най-дълбок опит в смъртта все пак умират след около тридесет дни след реанимацията; 5. Визуалните впечатления на слепите пациенти не се различават от тези на зрящите.Въпреки плашещата сензационност на изявленията на Пим ван Ломел мнозина, включително и скептично настроените му колеги от различни страни на света, вече признаха, че холандският учен се е доближил повече от останалите към доказателството за безсмъртието на душата. Самият Ван Ломел призовава учения свят сериозно и обективно да обсъди проблема, да продължи изследванията в тази насока и радикално да преразгледа традиционните възгледи за живот след смъртта.

Facebook logo
Бъдете с нас и във