Банкеръ Weekly

Съдби

ЛОШИЯТ КЪСМЕТ ЗАСТИГА И БОГАТИТЕ

На 2 март 2004 г. веднага след произнасянето на присъдата в залата на федералния съд в Ню Йорк полицаите арестуват осъдения - добре облечен представителен мъж. Само няколко минути по-късно той е изведен от залата с окови на краката и без вратовръзка, както изискват затворническите правила. Осъденият е натикан в полицейски автомобил и изпратен по етапния ред. Така завърши животът си на свобода главният счетоводител на американския енергиен гигант Енрон Бен Глизан. Той бе признат за виновен в машинации с отчетността на компанията и бе осъден на пет години затвор и глоба в размер на един милион долара. И докато едни ги осъждат за открадната поничка, други ги лишават от половината им състояние, което преди това са успели да удесеторят, заобикаляйки закона.Последният пристанБанкерът Емилио Ботин, който оглавяваше най-уважаваната банка в Испания Банко Сантандер Сентрал Испано (Banco Santander Central Hispano), наследи този пост баща си, който пък го е наследил от дядо му. Сега Емилио Ботин е обвинен в злоупотреба със 164 млн. евро от средствата на банката, което на фона на личното му състояние от 1.9 млрд. долара е същинска дреболия. Парите са били платени на бившия съпредседател на съвета на директора на банката Хосе Мария Амусатеги и на бившия генерален директор на банката Анхел Коркостеги заради предсрочното им изпращане в пенсия. По този начин Ботин укрепил властта си в банката, отървавайки се от несъгласните с политиката му мениджъри. Част от акционерите на Банко Сантандер Сентрал Испано се вбесили от това самоволно разпореждане с общите пари и подали съдебен иск. Присъдата, която заплашва Емилио Ботин, е осем години затвор. За да не се нарушат традициите на семейното управление, предвидливият Ботин вече назначи брат си Хайме за заместник-председател на съвета директорите на банката. Все пак би било жалко, ако затворът се окаже последното местопребиваване за 70-годишния банкер.Делото КозловскиПо съвсем различен начин стоят нещата с делото срещу Денис Козловски. Авторитетното американско списание Бизнес Уик (Business Week) посочи директора на компанията Тико (Тусо) сред най-добрите мениджъри за 2001 година. Само няколко месеца по-късно срещу него започна скандален процес по обвинение в злоупотреба с 600 млн. долара, принадлежащи на фирмата. Оказа се, че с парите на компанията Козловски е платил личната си яхта, разкошните апартаменти на любовниците си и разходите си по време на отпуски, когото парите течали като река. Едноседмичното празненство на рождения ден на съпругата на боса на средиземноморския остров Сардиния струвало 2.2 млн. долара на акционерите на Тико. В предоставения на съда видеозапис на събитието се вижда торта във формата на жена в естествен ръст и ледено копие на скулптурата Давид от Микеланджело, при това накисната в съд с водка.Тънкият ценител на красотата, Козловски придобил с корпоративни средства така необходимите за разкошния му дом произведения на изкуството, оценени на 13 млн. долара. Сред тях са картини на Реноар и Моне. Най-забележителната идея на Козловски обаче била да преведе един милион долара от средствата на компанията на природозащитна организация. С тях еколозите успели да купят земята около къщата му в Нантакет щата Масачузетс и по такъв начин го защитили от нежелателната поява на съседи.Въпреки демонстрирания размах Козловски се явява в съда със скромно сако, със също толкова скромно облечената си съпруга и не губи надежда, че ще успее да намали евентуалната 25-годишна затворническа присъда, която го заплашва.Голям интерес сред публиката в съдебната зала предизвика огласяването на списъка с дребните покупки, осъществени от бившия шеф на корпорацията Тико. Топмениджърът например напазарувал завеса за баня срещу 6 хил. долара, закачалки за гардероба си за 2 хил. долара, а поставката му за чадър излязла само 15 хил. долара. Общата сума на тези вещи е по-голяма от годишната заплата на средния американец.За да крадеш, е необходим талантВ света на големия бизнес, както и в политиката, на подсъдимата скамейка попадат само загубилите състезанието. Победителите винаги намират убедителни оправдания.Известният френски предприемач Фронсоа Пино, притежател на веригата парижки магазини Принтем (Printemps), както и на заложната къща Кристис (Christie's,) станал значително по-богат след една финансова афера. Пино се разбирал прекрасно с чиновниците и когато през 1991 г. френската държавна банка Креди Лионе (Credit Lyonnais) решила да заобиколи закона, за да купи американската застрахователна компания Екзекютив Лайф (Executive Life), той щедро предложил услугите си. Законите на САЩ забранявали на банките да купуват повече от 25% от акциите на застрахователите. Тогава Креди Лионе привлякла към сделката няколко френски фирми посредници, включително и принадлежащата на Пино Артемис (Artemis), и чрез тях купила Екзекютив Лайф. В знак на благодарност за помощта посредниците получили правото да продадат всички свои ценни книжа от застрахователната фирма. Според различни оценки Пино е спечелил от сделката от 1 до 2 млрд. долара. Тъкмо те залегнали в основата на неговата империя, която днес се оценява на 4.7 млрд. долара.Любопитното е, че въпреки многобройните публикации американските власти разбрали за аферата чак седем години по-късно. Пино се спасил от затвора само благодарение на здравата си дружба с президента на Франция Жак Ширак. След петгодишно разследване Франсоа платил 185 млн. долара глоба, което впрочем е само една десета част от спечеленото от аферата. Бягство като празникВпрочем от ръцете на американската Темида преди Пино успя да избяга и бизнесменът Марк Рич. Син на белгийски емигрант - на 20 години Рич попада в компанията за борсова търговия Филип Брадърс (Philipp Brothers), а когато навършва 40, основава собствена компания със същия предмет на дейност. Тъкмо тогава талантът на Марк Рич се разгръща в целия си блясък. Късметът му излиза по време на започналата през 1973 г. нефтена криза. Тогава компанията на Рич се заема с нефтени спекулации и към 1980 г. вече продава нефт за 2 млрд. долара годишно. Обемът на дневните продажби достига 300 хил. барела. Алчният Марк изобщо не смятал да плаща данъци върху тези свръхдоходи - те били скрити в сметките на многобройните му задгранични компании.Рич не се страхувал да рискува и предлагал услугите си на всички враждуващи със САЩ режими. Той например купувал нефт от Иран, заобикаляйки американското ембарго. После го продавал на Израел, помагайки на еврейската държава да реши енергийния си проблем. Със спечелените пари купувал оръжие от Северна Корея, което след това доставял тайно на Иран, и отново купувал нефт.Разбира се, това не можело да продължава дълго. През 1982 г. прокуратурата на Ню Йорк започва разследване на дейността на Марк Рич и компанията му. Но когато през септември 1983 г. следствието решава да го арестува, предприемачът вече спокойно живеел в Швейцария, откъдето поискал испанско гражданство. А когато САЩ го обявяват за международно издирване, чрез Интерпол, за помилването му ходатайствали както премиерът на Израел Йехуд Барак, така и кралят на Испания Хуан Карлос.Все пак за САЩ Марк Рич си остава престъпник. Дори когато президентът Бил Клинтън - в последния ден от своя мандат, подписа (при загадъчни обстоятелства) указ за помилването на беглеца, Сенатът незабавно започна собствено разследване на престъпленията на Рич. От 1983 г. Марк не си е показвал носа в Америка. И както по всичко личи изобщо не съжалява за това. Най-малкото защото Рич умее да печели големи пари в най-нестабилните райони, като например в Русия в началото на 90-те години. Тогава фирмата му Марк Рич енд Къмпани Инвестман (Mark Rich Company Investment) отблизо си сътрудничи с Транс Уърлд Груп (Trans World Group) на братята Лев и Михаил Чорни, установили контрол над половината алуминиев отрасъл в страната. Неспокойна старостДалеч не всеки обаче успява да излезе сух от водата. Понякога за това не помагат и най-големите пари. Японецът Йошияки Цуцуми (по данни на списание Форбс) е смятан за най-богатият човек в света в периода 1987-1990 година. Цуцуми, наследил от баща си строителна компания и поел семейния бизнес през 1965 г., е забогатял от строителството на хотели и железопътни линии. Империята му включва недвижими имоти, планински ски курорти, хотели, универсални магазини и един от най-популярните в Япония бейзболни отбори Сейбу Лайънз. По едно време дори оглавявал националния олимпийски комитет, а зимните Олимпийски игри в Нагано (през 1998 г.) до голяма степен са негова заслуга.Сега обаче работите на Цуцуми далеч не вървят така успешно. След японската криза на пазара на недвижимите имоти състоянието му, според запознати, е намаляло от 20 на 3.7 млрд. долара. А на 3 март 2005 г. 71-годишният олигарх беше арестуван по обвинение в машинации на фондовия пазар заради използване на вътрешна информация и фалшифициране на финансовата отчетност, с цел укриване на незаконно притежание на акции от железопътната компания Сейбу Риълуей. На съдебните заседания мрачният Цуцуми призна, че обвинението излага вярно фактите. Сега остава съдът да определи наказанието му, което може да е до осем години затвор.Съдът на съвесттаВсички тези съдебни решения обаче са нищо в сравнение със съда на собствената съвест. Тялото на 54 годишният Чон Мон Хон, шеф на Хюндай (с продажби за 8.7 млрд. долара) е открито в една ранна августовска утрин на 2003 г. в храстите около централния офис на компанията в Сеул от портиера. Надявам се, че ще можете да ми простите всички глупости, които извърших - написал в предсмъртните си бележки Чон Мон Хон. След като адресирал едно послание до полицията, друго - до семейството си, шефът и съсобственик на Хюндай скочил от прозореца на кабинета си, намиращ се на 12 етаж.Скандалът, довел до трагедията, се разразил година по-рано. Чон Мон Хон бил обвинен, че през 2000 г. е превел тайно на севернокорейското правителство 500 млн. долара срещу съгласието на Пхенян да участва в конференцията на двете Кореи, като стъпка към обединяването им. Тогавашният президент на Южна Корея Ким Тхе Чжун получи за провеждането на същия този форум Нобелова награда за мир. Тъкмо тогава Чон Мон Хон отклонил 12.5 млн. долара от кредита на Корейската банка за развитие, за да ги похарчи за по-малки подкупи.Когато надеждите за бързо обединяване на Корея се изпариха, а президентът на Южна Корея беше сменен, услугите на шефа на Хюндай се оказаха никому ненужни и бизнесменът беше подгонен от следователите. Само че Чон Мон Хон така и не дочака присъдата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във