Банкеръ Weekly

Съдби

ЛОРЕАЛ - ЛЮБИМАТА ИМПЕРИЯ НА ДАМИТЕ

Никога няма да бъда богат казал веднъж химикът Йожен Шуелер. Той не предполагал, че основаната от него компания за производство на бои за коса един ден ще се превърне в могъщата империя Лореал (L`Oreal), а неговата дъщеря, наследила бащиното богатство - в една от най-богатите жени в света.Шерше ла фам- този любим израз на французите, превърнал се в нарицателно, на български казва търсете жената. Връщайки се от работа в бедния си мебелиран апартамент, 26-годишния помощник-лаборант Йожен Шуелер заварил младата си съпруга разплакана. Какво се е случило, скъпа? И защо седиш в къщи с шапка? - попитал той с истинско безспокойство. Вместо отговор мадам Шуелер просто свалила шапката си. Дори в лошо осветената стаичка ясно се виждало, че вместо светлоруси къдрици край лицето й висели кичури като слама. Не си струва да се разстройваш! Ще измисля за теб вълшебна боя и тогава от косите ти ще се възхищава целият свят - нежно утешавал съпругата си Йожен. И тогава неочаквано чул отговора й: Да, искам такава боя!.Мадам Шуелер не допускала, че скоро ще получи не само вълшебната боя, но и цяло предприятие за производството й, при това в собствената си спалня.Йожен вълшебникътЙожен Шуелер е роден през 1881 г. в Париж. Родителите му - преселници от Елзас - се заселили във френската столица малко след 1870 г. и открили малка сладкарничка на улица Шерш Миди. След училище малкият Йожен помагал на родителите си в семейното магазинче, усвоявайки тайните за приготвянето на пасти и кроасани. На пръв поглед бъдещето му било предрешено. Но съдбата се разпоредила другояче. През 1900 г. Йожен се справил блестящо с приемните изпити в химическия институт и след три години излязъл от него с диплома на инженер-химик. По време на следването си той показал толкова старание и способности, че преподавателят му професор Виктор Огер предложил на младия специалист да стане помощник-лаборант в Сорбоната. Заплатата там не била голяма, но младият учен успял да се задоми.Йожен Шуелер не обичал да дава празни обещания. Още повече че му станало интересно - току-виж наистина успее да направи вълшебна боя. По онова време дамите боядисвали косите си най-вече с растителни средства, които не гарантирали необходимите цветни нюанси, а и ползването им било труден процес. Шуелер си поставил за цел с помощта на химията да направи синтетична боя - удобна за употреба и щадяща косата. Оборудването в лабораторията, където работел, било твърде старо, а наборът от химикали твърде оскъден. Така че Йожен се обърнал за помощ към своя тогавашен покровител професор Огер. Той уредил младия учен на длъжността старши лаборант в лабораторията на Централната аптека на Франция. Новото място и длъжността на Шуелер му давали големи възможности за творчество и много скоро съпругата му могла да опита новата боя. Мили, това наистина е вълшебство! Погледни какъв цвят и как блести косата ми - направо чудо. Гледайки жена си, Шуелер напрегнато мислел дали не може да предложи чудотворното средство на фризьорите. След известно време той продал на един от тях две флакончета боя, която нарекъл със звучната и нищо не значеща дума Лореал (L`Aureal). Шуелер не се учудил, когато фризьорът поискал още боя. Работата потръгнала. Производството било разположено направо в двустайния апартамент на семейство Шуелер на улица Алже. Столовата била използвана за демонстрационна зала, а спалнята - за лаборатория. Нощем Йожен изработвал самичък своята продукция, а през деня я пласирал на фризьорите. Първичен растежПрез 1909 г. съдбата събрала младия предприемач Шуелер със счетоводителя Еперне, който току-що бил получил наследство от 25 хил. франка. Мадам Еперне и приятелките й били във възторг от боите Лауреал. Йожен с въодушевление разказвал за новите си разработки и счетоводителят поел риска да вложи неочакваното си богатство в едно перспективно предприятие. Първата работа на Шуелер била да премести своята компания, която за по-кратко започнала да се нарича Лореал, в четиристаен апартамент на улица Лувър. Освен това той наел за търговски агент бившия фризьор на руския царски двор и активно се заел с реклама. В главата му дошла гениалната мисъл да издава професионалния вестник Парижки фризьор, в който не само запознавал читателите със собствената си продукция, но и помествал информация за своите конкуренти срещу заплащане. През 1910 г., само три години след създаването на марката, продукцията на Лореал се продавала в Холандия, Италия и Австрия. След още няколко години безопасните бои можели да се купят в САЩ, Бразилия и дори в Русия.Силните ходовеДвадесетте години на миналия век са време на многобройни производствени експерименти, които донесли на Шуелер връзки, признание и пари. През 1919 г. по молба на старите рекламодатели на Парижки фризьор той се съгласил да поеме техническото управление на малка фирма, специализирана в производството на полимери. След няколко години модернизираното под негово ръководство предприятие се превърнало в мощната компания Нобел Франсез (Nobel Francaise), чиято дейност се разпростирала далеч зад пределите на Франция, а Шуелер станал неин генерален директор. През 1925 г. той създал френски филиал на американската фирма Валънтайн (Valentine) за производство на целулозен лак за нокти.Погълнат от новите си задължения, Шуелер не забравял и за любимото си дете - Лореал. В апартамента на улица Лувър станало тясно за компанията и предприемачът открил своя първи завод на улица Клевел. В него вече работели сто души, между които трима химици. Модата на късите прически повишила интереса на дамите към боите. През 1929 г. Йожен Шуелер създал органичната боя Имедия (Imedia). Новият продукт предизвикал истински фурор на пазара с естествените си цветове. За успеха помогнал и фактът, че боята можела да се използва дори след химическо къдрене. Имедия бързо завоювала Франция, а след това и други страни. През 1935 г. представители на Лореал я разпространявали в Италия, Австрия, САЩ и Бразилия и не се оплаквали от липса на клиенти.Междувременно през 1928 г. Йожен Шуелер купил компанията Монсавон (Monsavon), малко предприятие за тоалетни сапуни. Тази придобивка щяла да позволи на Лореал да стъпи на пазара на тоалетните принадлежности, който, както според предчувствията на Шуелер, щял бурно да се развива. Но този път бизнесът не потръгнал. Няколко години подред Монсавон си оставала губеща компания и носела много грижи на собственика си. За да спаси марката, Шуелер дори заложил част от личното си имущество. Добре че семейството му - съпругата и малката му дъщеря Лилиан, се отнесли към това с разбиране. Въпреки това след около десет години сапунът Монсавон станал най-продаваният във Франция. През 1934 г. компанията Лореал пуснала на пазара първия течен шампоан - прочутия Доп (Dop) (дотогава косите се миели с настърган или обикновен сапун). Ефектното, леко и запомнящо се име измислил самият Шуелер. През 1936 г. се случило важно за козметичния бизнес събитие - във Франция бил въведен годишният отпуск. Сякаш предчувствайки това, Шуелер разработил поредния продукт - млякото за защита от слънчевите лъчи Амбр Солер (Ambre Solaire), което компанията Лореал започнала за произвежда през 1935 година. Маркетинговите находки - като например екзотичното название и флаконите с релефна повърхност (за да не се изплъзват от ръцете), осигурили на Амбр Солер голям успех. През 1939 г. в групата Лореал вече работели над хиляда души, сред които и дъщерята на Шуелер - Лилиан, която през ваканциите лепяла етикети върху флаконите с боя. Компанията имала около триста представители, повечето бивши фризьори, които пряко работели с повечето френски козметични салони.ВъзстановяванетоСлед края на Втората световна война светът постепенно започнал да навлиза в обичайния си ритъм. Хората започнали да харчат все повече пари за козметика, което не можело да не окаже влияние върху развитието на Лореал. Още повече че Шуелер точно улавял промените в настроението на клиентите. През 1945 г. Лореал първа в Европа въвежда препарата за студено къдрене Ореол, който щадял косата. Две години по-късно е пусната в продажба Реж Колор - първата боя за домашна употреба. Именно тогава компанията, чиято продукция се разпространявала най-вече чрез фризьорските салони, се обръща към класическите мрежи за пласиране - магазините и, в частност, аптеките.С появата на телевизията през 50-те години на миналия век активно започва да се развива нов тип реклама. И, разбира се, Йожен Шуелер се възползвал от нея. Някои от клиповете, създадени с личното му участие, са истински произведения на изкуството. През 1953 г. един от тях дори получил наградата Оскар. През същата 1953 г., четири години преди смъртта му, Шуелер открива първия филиал на компанията Лореал в САЩ.Дъщерята на Йожен Шуелер - Лилиан Бетанкур, която наследи империята Лореал, е най-богатата жена в света. Нейното лично състояние се оценява на 14.3 млрд. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във