Банкеръ Weekly

Съдби

ЛИВАНСКОТО МАХАЛО

Когато на 16 февруари в Бейрут погребваха бившия премиер Рафик Харири, улиците се изпълниха с хора. Такова стълпотворение не се е случвало от средата на 90-те години при посрещането на папа Йоан Павел II. Само допреди 15 години в Ливан воюваха сунити, шиити, християни и друзи - сега всички те заедно оплакаха Харири. В църквите се отслужваха молебени за упокой на душата му, а в джамиите четяха Корана в негова чест. По време на погребението Бейрут беше огласен от камбани и траурни молитви от минаретата.Политиците пък в един глас провъзгласиха Рафик Харири за герой, великомъченик и баща на реформите. Трудно е да се повярва, че допреди пет години го заклеймяваха, че взима подкупи и е довел страната си до банкрут. Докато беше жив, съотечествениците му го мразеха за това, че е най-богатият сред тях. Само преди няколко месеца вестниците пишеха, че Харири се е продал на Америка и Израел. БизнесменътРафик Харири има твърде нетипична за ливански политик биография. От времето, когато Ливан става богата френска колония, тази страна винаги е била управлявана от представители на ограничен брой влиятелни семейства. Животът на Харири по-скоро напомня осъществяването на американска мечта, отколкото историята на момче от бедно сунитско семейство. Роденият в пристанищното градче Сидон в Южен Ливан през 1944 г. Рафик Харири не успял да завърши Бейрутския университет, защото не му стигали парите. След като напуснал търговския факултет, той заминал в чужбина. В началото на 60-те години много негови връстници търсели работа и пари в страните от Персийския залив, които богатеели от нефт.Първият звезден час на Рафик настъпил през 1977 година. Тогава саудитският крал Халед решил да проведе ислямската конференция в курортното градче Тейф. Но там нямало приличен дворец за гости. До откриването на форума оставали шест месеца и нито една саудитска компания не се решавала да предприеме авантюра и да го построи. Това направил ливанецът Харири. Той успял да изгради двореца и покрай това да се запознае със саудитското кралско семейство, което оттогава започнало редовно да му дава поръчки. Престолонаследникът и бъдещ крал Фахд дори дал на ливанеца саудитско гражданство в знак на признателност. Тази изключително благодеяние се обяснявало не само с изпълнителността на Харири, но и с убеждението на високопоставените му клиенти, че пътят към родината му е затворен - в Ливан започнала гражданска война. Харири обаче предпочитал да харчи тъкмо в Ливан парите, спечелени в Саудитска Арабия. Неговите амбиции се простирали много по-далеч от ролята на личен строител на саудитските принцове. След като забогатял, той основал институт в родния си град Сидон, а след това благотворителен фонд, който давал стипендии на ливанци, желаещи в университетите в страната или в чужбина. Още по-голяма популярност му донесла кампанията за чистотата на Бейрут. Градът бил в руини и мръсотия и Харири решил да почиства ливанската столица за своя сметка. В началото на 80-те години по улиците на Бейрут се появили боядисани в ярки цветове камиони на неговата фирма, които събирали сметта и ремонтирали пътищата. Впрочем Харири не е бил докрай безкористен в грижите си за града. Той сътрудничел на воюващите страни и им посочвал коя част на града си струва да бъде атакувана. Те на свой ред планомерно разрушавали Бейрут, при това по план, създаден от Харири така, че фирмите му да го построят отново. Той чистел столицата безплатно, за изграждането й взимал пари. Впрочем тази схема е добре известна и практикувана не само в Ливан и не само по време на война. Естествено Харири решително отхвърля подобни обвинения.БлагодетелятОсновният източник на доходите на Харири били поръчките в Саудитска Арабия. В разстояние на няколко години той спечелил първия си милиард долари и се наредил сред стоте най-богати хора в света според класацията на списание Форбс. След това Харири се захванал целенасочено с политика. От средата на 80-те години мисълта му била изцяло заета с това как да спре войната в Ливан и да вземе властта в свои ръце.Тъй като Ливан бил окупиран от сирийски войски, Рафик Харири разбрал, че пътят му към успеха минава през Дамаск. Той решил да спечели доверието на сирийския диктатор Хафез Асад по същия начин, по който спечелил благоразположението на саудитския монарх. Харири построил президентски дворец в Дамаск. Асад обаче превърнал разкошния дворец в конгресен център, а Харири не постигнал нищо. Ливанецът не се предал и решил да стане посредник в гражданската война. Той финансирал различни въстанически групи, като им предлагал многобройни планове за мирното урегулиране на двете официални власти - просирийската и ливанската, представлявана от президента Амин Джемаел. И двете страни предпазливо отказвали услугите на предприемача. Джемаел искал сирийците да напуснат страната, а Дамаск смятал, че този, който трябва да си отиде, е Джемаел.Най-невероятният опит на Харири да установи мир в Ливан датира от 1987 година. Тогава той предложил на Джемаел 30 млн. щ. долара, за да подаде оставка шест месеца преди изтичането на мандата му. А на сирийците бил готов да плати 500 млн. щ. долара, за да не позволят на шефа на ливанското разузнаване Джони Абдо да стане следващият президент. Планът му обаче не сполучил. Джемаел бил сигурен, че Ливан може да бъде управляван само от силна ръка и че бизнесменът със саудитско гражданство е обречен на провал.Той обаче грешал. Защото му се наложило да напусне поста си безплатно, а дръзкият план на Харири се осъществил в разстояние на пет години. Той все пак намерил правилните хора, на които и платил. През 1989 г. в саудитски Тейф, в същия дворец, който поставил началото на шеметната кариера на Харири, се състояли мирни преговори между воюващите в Ливан. Всички те получили щедри подкупи. Те отказали да ги вземат от Харири, но ги приели от неговите приятели - саудитските принцове. Договорът всъщност, спонсориран от Харири, бил подписан. Скоро сирийските войски завзели Бейрут и довели на власт лоялно правителство. Войната свършила.Ключова фигураХарири станал ключова фигура в следвоенен Ливан. Той се занимавал с всичко - с нефт, телекомуникации, средства за масово осведомяване, банки и недвижими имоти. Строителната му компания започнала да възстановява Бейрут. При това мечтата му да оглави правителството не го изоставяла и той решил да я постигне с добре познатите методи. Харири строял разкошни домове за президента на Ливан Елиас Хариви, за местния елит и за високопоставени сирийци.През 1992 г. в страната се разразила чудовищна финансова криза. Ливанският фунт се сринал, а ливанската централна банка похарчила една трета от резерва си, за да подкрепи националната валута. Държавата била парализирана от обща стачка. Сирийците решили да поверят премиерското кресло на Харири. И се случило чудо. Светът посрещнал назначаването му с такъв възторг, че само за два дни курсът на ливанската валута нараснал с 15 процента. Новият премиер обещал да превърна страната в Сингапур на Близкия изток и намалил данъка върху доходите на 10 на сто.Харири управлявал правителството като собствен бизнес. Министерските постове поверил на топмендижърите от неговата корпорация. Фирмите му се занимавали с възстановяването на страната - той печелел сам всички държавни поръчки и приватизирал цялата държавна собственост. Все пак не бил прекалено алчен - договорите за износ на нефт получили фирми, собственост на синовете на президента Хариви, а с грандиозното строителство на шосе по крайбрежието се заела компанията на съпругата на председателя на парламента. Сирийският елит, според противниците на Харири, също получавал добри суми. Фондът на Хариви плащал образованието на наследниците на високопоставени сирийски семейства. И накрая близък приятел на Харири станал президентът на Франция Жак Ширак. Злите езици говорят, че той е получавал от ливанския премиер солидни подкупи. Ширак променил политиката на своя предшественик Франсоа Митеран и престанал да настоява сирийските войски да напуснат Ливан. Напротив - той поддържал във всичко ливанското и сирийското правителства.Така или иначе, при Харири икономическият ръст на Ливан достигнал 8%, а инфлацията намаляла от 131 до 29 процента. Затова пък външният дълг на страната нараснал от 2.5 млрд. до 18.3 млрд. долара.Политикът Положението на Харири останало непоклатимо до 1998 г., когато свършил мандатът на президента Хирави, а негов наследник станал бившият командващ ливанската армия Емил Лахуд. Той заговорил за корупцията в правителството, за възможността приватизацията да бъде преразгледана и за това, че Харири е докарал страната до банкрут, раздувайки външния й дълг и забогатявайки на гърба на обикновените ливанци.Новият президент едва ли щял да е толкова смел, ако редът в Сирия не бил променен. На мястото на починалия президент Хафез Асад дошъл синът му - Башар, който започнал да чисти от властническите кръгове приближените на баща си.Особена неприязън у младия премиер предизвиквали ръководителите, известни с близката си дружба с ливанския премиер и милиардер. В Дамаск решили, че ливанското правителство трябва да се смени, и Харири бил изпратен в оставка.Емил Лахуд започнал шумна кампания срещу Харири и неговата дейност и това веднага се отразило на ливанската икономика. Западните партньори на Бейрут се изплашили и престанали да инвестират в новия силов кабинет. В Ливан се разразила поредната криза. След оставката на Харири рейтингът му моментално тръгнал нагоре. Колкото по-лошо ставало икономическото положение и падал фунтът, колкото повече растяла безработицата, толкова по-популярен ставал бившият премиер. Неочаквано той се превърнал в символ на стабилността. Заплати нямало, но неговите фондове редовно изплащали стипендиите. Хората ставали по-бедни, но Харири продължавал да раздава безплатно продукти. Всички обвинения срещу него били забравени.В резултат на това основаната от Харири Партия на бъдещето спечелила триумфално парламентарните избори през 2000 година. Ливанците му били благодарни, че е подобрил стандарта им на живот. Сирийците пък, които по това време все още поддържали 30-хилядния си контингент в Ливан и диктували политиката тук, дали благословията си за връщането на Харири на премиерския пост. Рафик Харири вече бил съвсем друг политик и не се опитвал да подреди отношенията си нито със сирийците, нито с президента на Ливан. Лахуд предупредил новия премиер, че кабинетът му ще бъде чисто технически, а всички политически въпроси ще се решават в Дамаск. Харири го изслушал и започнал да прави точно обратното. Без да се кара с никого публично, той всякак се опитвал да се избави от сирийската опека. Осъждал действията на движението Хизбула, поощрявано от Сирия, и твърдял, че конфликтът с Израел ерозира икономиката. По време на посещенията си в САЩ той гонел от преговорите ливанския посланик, за когото знаел, че работи за президента Лахуд и за Сирия.Окончателният разрив между премиера и президента настъпил през 2004 година. Сирийските власти, доволни от лоялността на Емил Лахуд, решили да удължат президентския му мандат и предизвикали поправка в ливанската конституция. Тогава Жак Ширак, явно по молба на Харири, внесъл в Съвета за сигурност на ООН проекторезолюция, осъждаща сирийското вмешателство в политиката на Ливан и настояваща за незабавно изтегляне на сирийските войски. Изобрът на Рафик Харири станал очевиден. Месец по-късно Харири отново напуснал поста си и се присламчил към опозицията.ТрупътОт този момент в Ливан започнали най-мощните антисирийски и антиправителствени демонстрации. За опозицията работели Харири и принадлежащите му медии, парите и популярността му. Преди началото на майските парламентарни избори миналата година за първи път в цялата кратка следвоенна история демократичната опозиция се готвела да се обедини в общ фронт. Властите обвинявали опозиционерите, че предават националните интереси. Но популярността на Харири непрекъснато растяла. Когато неотдавна попитали новия премиер Омар Караме Какво ще прави правителството с все повечето ливанци, които настояват за изтегляне на сирийските войски?, той отговорил След два дни ще видите. Два дена по-късно, на 14 февруари, в Бейрут беше взривен кортежът на Рафик Харири. Опозицията е сигурна, че бившият премиер е отстранен от просирийските кръгове. Властите на свой ред твърдят, че терористичният акт е работа на врагове на страната, които искат да разклатят стабилността й (визират се САЩ и Израел). Който и да е прав, войната в Ливан е неизбежна и вероятно ще помете и едните, и другите. И двете страни са склонни да плащат за взаимното си унищожение. Сирия е готова да плати за запазване на войските си в Ливан, САЩ - за смяна на режима в Сирия. Никой обаче не е готов да плаща за мира.

Facebook logo
Бъдете с нас и във