Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЮБО ПЕНЕВ - ЖЕРТВА НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ

Тези, които нарекоха Любослав Пенев предател на червената идея, нямат право. Нападателят си тръгна, след като му посочиха изхода. Направиха го по добре тренирания в ЦСКА обичай - с недомлъвки и нечленоразделни артикулации. А работата бе фасулска: треньорът Луиджи Симони не ще тарана в състава си, а мажоритарният собственик на клуба Васил Божков се съобрази с мнението му. Интересното е, че гордият иначе Пенев се намръщи само на италианеца, дори си позволи да иронизира присъствието му в Борисовата градина (Не съм виждал този човек много отдавна), но не обели и сричка за решението на президента. Защо ли? Прагматичният до номера на фланелката си трийсет и пет годишен играч добре си е направил сметката, че Божков е далеч по-стабилен на мястото си от Симони.На Любо не му прилича да се прави на жертва. Изгонили го - изгонили, отишъл в Пловдив - отишъл. Сам си избра пътя и сам каза: Аз съм професионалист. Е, като си професионалист, защо говориш непрекъснато за жертвите, които си направил за бившия си клуб? И не е ли направил и той нещо за тебе? Както е тръгнало, можем да предположим каква ще е новата жертва на Пенев - да се върне след два-три месеца отново при червените, за да ги спасява. Защо не - у нас всичко е възможно. Допускаше ли някой например, че навремето Чичовото, вече шеф на ЦСКА, ще прокуди от Армията чичо си Митко като треньор? Тогава мъжкарят Любо се покри и се изхлузи между капките.Трябва да признаем, че Пенев е безупречно последователен в преследването на собствените си интереси и в откритото си пренебрежение към всичко, което не е свързано с тях. Достатъчно доказателство е онова негово: Духайте супата!. Сега няма сантименти, няма чувства, въодушевено ни уверява Пенев, но и от хълма на Альоша си вижда, че е изпълнен догоре със себелюбие. Впрочем феновете от сектор Г обичат Любо, дори някои се мъчат да го разберат, но повече обичат ЦСКА и това обръща всичко със седалките нагоре. Колкото и да иска нещата днес да изглеждат иначе, Пенев не може да убеди никого, че отиде на Лаута с единствената мисъл да се развива като играч. Той просто отново си гледа интересите, които нито за миг не е изоставял - и когато тръгна за Испания, и когато се върна за шеф, жертвайки кариерата си, и когато отново заигра, жертвайки президентския си пост, и сега, когато потегли с червения (!) си джип Мерцедес към тепетата...

Facebook logo
Бъдете с нас и във