Банкеръ Weekly

Съдби

Любо Ганев: ИСКАМ ДА МЕ ЗАПОМНЯТ И КАТО ПОЧТЕН БИЗНЕСМЕН

Бившата волейболна звезда Любомир Ганев е роден на 6 октомври 1965 г. в Русе. Играл e в Дунав (Русе), ЦСКА, италианските клубове Агриженто, Сполето, Фано, Олио вентури, Алпитур и една година в гръцкия Арис. Любо бе всепризнатият играч - атракция. През десетте години на италианския си период той не слизаше от телевизионните екрани и от спортните страници на вестниците в Меката на волейбола. Журналистите го наричаха Вълк, Терминатор, Волейболен убиец... Висшето си образование е завършил в Националната спортна академия. Семеен е, има двама синове. В момента волейболната легенда се занимава с бизнес. Той е рекламно лице на японската фирма за спортна екипировка Асикс, на италианското кафе Джимока и на Дизел джинс. От няколко месеца Любо Ганев води предаването Формула+ по БиТиВи, като пое щафетата от актьора Чочо Попйорданов.Г-н Ганев, след като приключихте спортната си кариера, вие не изживяхте драмата: Ами сега накъде?. - Нещата при мен като че ли бяха предначертани. Всичко тръгна от само себе си. Още докато играех в Италия, станах рекламно лице на японската фирма Асикс. И вече шеста година съм изключителен представител на тази марка. Всъщност моята популярност във волейбола ми отвори вратите към бизнеса и сега много италиански фирми искат да работят с мен. Преди една година, със съдружник също бивш волейболист, направихме нова фирма, с която взехме представителство за България и на марката Спалдинг. Внасяме топки, спортни аксесоари, дрехи за свободното време. Държа и правата за продажба у нас на кафе Джимока. Надявам се да успеем да задържим сегашната му цена на вътрешния пазар дори и при вдигане на акцизите и бандеролите. Междувременно станах рекламно лице и на Дизел джинс. Преживяхте обаче и някои финансови трусове...- Предишният управител на Асикс изчезна с всичките пари на фирмата. Тогава още играех и не можех изцяло да контролирам нещата. Беше голям удар, загубих почти всичко. Дори искаха да ме съдят. Няма да кажа каква беше сумата, важното е, че пари винаги могат да се спечелят. Уверен съм в това. Вярвам в бъдещето си и за каквото и да става въпрос винаги тръгвам за победа. Такава е нагласата ми. Зная, че понякога може би изглеждам повърхностен в очите на другите, но ако аз не вярвам в себе си, кой тогава? Ето пример с кафето Джимока. Тази фирма произвежда 36 марки кафе и прави месечен оборот около 30 млн. г. марки. Поканиха ме за рекламно лице и аз приех. Преди само бях чувал, че е много трудно да се търгува с кафе у нас, а сега лично се убедих. Но благодарение на атрактивната цена за няколко месеца търговията потръгна и покрай кафето вече внасяме и автомати за топли напитки. Просто си внуших, че ще успея.Освен че играете винаги за победа явно притежавате и търговски нюх.- Не е тайна, че на много от спортистите им се удава тази дейност. Имат търговска жилка и тя е в кръвта им. Мисля, че мога да го кажа и за себе си. Никой в рода ми обаче не е бил търговец. Признавам си, че и в момента се уча как се прави бизнес. Амбицията ми днес е хората да ме запомнят не само като спортист, а и като почтен и голям бизнесмен. Много по-трудно e, но не е невъзможно.Какво открихте, че е важно за бизнеса?- Първото е да знаеш какво искаш и как да го постигнеш. Разбрах, че изкуството да водиш преговори е от голямо значение и е тънка работа. Имам голям мерак да се добера до тайни в бизнеса, които ще са само мои. Естествено научих, че трябва да бъдеш коректен с хората, да си създадеш имидж на човек, който може да направи това, което обещава, че e необходимо винаги да играеш с открити карти. Задължително е да направиш така, че и двете страни да са заинтересовани от една сделка.Вие сте сред популярните личности в София. Каква ви е преценката за известните хора у нас?- Аз наистина контактувам с хора от различни среди. За мен не е проблем общуването, защото още като състезател ми харесваше да се движа сред различни хора, от които получавам богата информация. Известният човек има положителни и отрицателни страни също като обикновения. Забелязвам обаче дефицит на самочувствие сред популярните личности. Примерите за това са много. Станали са известни благодарение на качествата, които притежават, а като че ли не го разбират. Може би защото на повечето им липсва материалното покритие.Има ли неща, които изобщо не си позволявате?- Не. Няма. Никога не съм си налагал някакви табута. Почти не съм спазвал т.нар. спортен режим, макар че не пия и не пуша. Винаги съм бил човек на действието, и то точно на това, което в момента ми се иска. Важното е да не вредиш на другите. Стремял съм се да правя така нещата, че първо аз да съм доволен от стореното. Вярно, случват се и грешки, но човек пък трябва да се учи от тях, нали?Лесно ли се печели у нас?- Признавам си, че като спортист печелех по-лесно парите си. Докато с бизнеса, с който се захванах, не е така. Има много спънки, някои от които са излишно бюрократични, като се започне примерно от изкуственото завишаване на цените на някои стоки... Искаме да влизаме в Европа, но като получаваме по 200 лева заплата, просто няма как да стане... Отчитам, че е необходимо да си приравним митата, акцизите, но да не забравяме, че европейските страни са богати с богати хора. А ние тук искаме да сме богата държава с бедни граждани. И първо трябва да се увеличат заплатите, а после да се вдигат данъците. Получава се следният парадокс - аз купувам стока от Италия, където един работник получава 1500 марки заплата, плащам я на цена, валидна за Италия, имам транспорт, ДДС, мито, и в България трябва да я продам на печалба на човек, който получава 200 лева заплата. Необходимо е да има някакви по-целесъобразни законови мерки, които да облекчават бизнеса, а не да го натоварват, както е сега.Но нямате намерение да се отказвате?- А какво да правя? Имам жена, две деца, трябва да ги издържам по някакъв начин. Вече не мога да играя волейбол. Известно е, че броени пари и броени дни рано или късно свършват, колкото и да са много. А и човек знае ли си колко са му парите, значи не са много. Аз не мога да стоя и да не правя нищо. Рентиерството не ми е по вкуса. Виждам много възможности, но и държавата трябва да ти застане поне малко зад гърба. Сега тя печели от всичко, на наш гръб, а в крайна сметка гражданите й са бедни. Как приехте загубата на Петър Стоянов на президентските избори?- Много съм разочарован. И честно да си кажа, изобщо не очаквах. Той е с голям авторитет във волейболните среди и мой личен приятел. Бях в инициативния комитет, който го подкрепи преди пет години, направих го и на тези избори. По принцип аз страня от политиката, но повярвах на Петър Стоянов и ми беше приятно, когато той казваше, че най-добрите му приятели, спортистите, единствени не искат услуги от него.Само че управлението на спорта май съвсем не върви.- Време е и у нас най-после да има такъв закон, който да стимулира фирмите да дават пари за спорта, т.е. тия пари да им се приспадат от данъците. Вярно е, че не приемаха една такава промяна заради опасението, че по този начин ще се изперат много пари. Но дори и да се изперат, спонсорът не може да каже, че дава 1 милион за волейбол, а пък те да са само 1000 лева. Ще скрие 100 000, 200 000 лева най-много, но 800 000 така или иначе ще е дал. А сега, дори и някой да иска да даде пари за спорта, трябва да им плати данък. Този, който ги получи, също трябва да плати данък. Е, къде е Киро на кирия...?Напоследък доста спортисти се включиха в политиката.- Нормално е, когато човек е постигнал нещо голямо в спорта, да бъде поканен. Всеки разбира, че го е постигнал сам. В спорта, за разлика от много други области, няма чужда помощ, няма връзки и ходатайства. Това не означава от само себе си, че спортистът може да е и добър политик. Всеки обаче трябва да си носи отговорност за своя избор. Не казвам, че Весела Лечева и другите като нея не са в състояние да свършат работа. И мен ме каниха, и то няколко пъти. Разбирането ми за управлението у нас най-общо е следното: министър-председателят, който и да е той, да гледа първо да има за хората, а после за държавата. Не е престъпно държавата да бъде бедна, но е престъпление, ако хората гладуват.Влязохте в нова роля, като станахте водещ на Формула+. Защо се решихте на тази стъпка?- Преди три месеца продуцентът на предаването ми предложи да водя Формула+, като се мотивира с това, че става дума за телевизионна игра, в която има и губещи, и печеливши. Затова трябвало да се води от човек, който е бил спортист и знае как се печели и губи. Аз доста се колебаех заради многото си ангажименти. Видях, че самото предаване има бъдеще, но е трудно все пак да се превърне в шоу, в чисто шоу, нещо, което на мен повече ми се иска. Откакто започнах да го водя, рейтингът му се вдигна и вече имаме много рекламодатели. Все ме питат колко ми плащат. Отговарям, че не съм се съгласил заради парите. За мен това просто е голяма тръпка. В Италия две години водех подобно предаване - Сайт аут, по най-голямата кабелна телевизия за Северна Италия. То се излъчваше пряко, за разлика от Формула+. Беше страхотно шоу, с много шеги и закачки. Получавах хиляди писма. За мен най-важното е на хората да им е интересно, да се забавляват.Бихте ли се завърнали обратно на терена като например Лечков, Пенев..?- Иска ми се да се върна в спорта, но осъзнавам, че е невъзможно. Завърна ли се, ако не друго, със сигурност ще се контузя, защото съм понатрупал килограми. За мен волейболът си остава най-голямото забавление. И въпреки че печелех доста пари, никога не съм го възприемал като професия. В Италия журналистите дори ме бяха обявили за най-щастливия човек в света - хем си правя какво си искам, хем ми плащат, и то добре. Двамата ми синове сега играят баскетбол, но съм ги оставил да правят каквото искат. Ако в спорта правиш нещо по задължение, загубен си. Със закъснение разбрах, че същото се отнася и за бизнеса, какъвто и да е той.Разговора води Елена Коцевa

Facebook logo
Бъдете с нас и във