Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЮБИМОТО МАМИНО СИНЧЕ НА АНГЛИЯ

Завършеният шампион. Футболна Европа отдавна не е била толкова единодушна за качествата на някой играч, както е днес за Франк Лампард. Той предлага качество във всяко едно отношение; и количество на наистина рекордно равнище. Двата забележителни гола, с които нокаутира Оливер Кан преди седмица (а и още един на реванша в Мюнхен), само потвърдиха всеобщото мнение, че Англия най-сетне отново разполага с футболист от световна величина. И преди мача знаехме, че Лампард е изключителен играч - призна след поражението на Стамфорд бридж треньорът на Байерн Феликс Магат. - Сега ми остава само да се надявам, че с тези две попадения той е изразходвал запаса си от голове. Магат е най-пестеливият на похвали човек в Германия и щом използва такова прилагателно за младия халф на Челси, то какво остава за човека, който го вкара в големия футбол? Франк е завършен шампион - обясни Клаудио Раниери, доскорошният наставник на лондончани, който изгледа мача от почетната ложа редом с бившия си работодател Абрамович. - Той притежава всичко, което се иска от играчите в модерния футбол, и то дори в излишък. Лампард има физическа сила; постоянство; поглед върху играта; дълъг пас и къс пас; добър финт; усет към гола и отличен завършващ удар… И това трае през целия сезон - във всеки мач знаеш, че можеш да разчиташ на него и на неговите голове. Раниери разбира отлично за какво говори - тъкмо той доведе Франк в Челси от далеч по-скромния Уест Хем. В края на първия ми сезон в Англия, през 2001-ва, беше много важно да подмладим отбора. Исках да вземем английски играчи, за да избягаме от имигрантската репутация на Челси, и изпълнителният директор Хъчинсън ми предложи Франк Лампард. Цената му бе много висока, но пък той очевидно беше с огромен потенциал и само на 23 години, затова преценихме, че си струва. Това е играч, за какъвто мечтае всеки треньор - знаеш, че поне в неговата зона на терена няма за какво да се притесняваш.Роден и отраснал в Уест Хем, Лампард е генетично обречен на футбол - баща му, Франк-старши, е една от живите легенди на Чуковете и треньор на младежкия състав на клуба по времето, когато синът му пробива сред мъжете. А първият треньор на Франк-младши в Уест Хем е Хари Реднап, първи братовчед на баща му и негов любим чичо. В края на сезона 2000-2001 обаче нещата тръгват на зле и Реднап е уволнен. Тогава разбрах, че е необходимо на всяка цена да се махна и аз, та дори и с риска да ме сметнат за предател - споделя по-късно Лампард. - Исках да играя в отбор, който да има и други цели, освен да избегне изпадането. А и ми беше писнало да ме наричат маминото синче и да чувам, че играя в Уест Хем само заради роднинските си връзки. В Челси Франк много бързо се раздели с добавката младши след името си. И започна да се превръща в звезда. В началото го използвах като втори нападател, но Франк скоро показа, че има много по-комплексни качества, че умее и да помага в дефанзивната фаза, да задържа топката и да сменя ритъма на играта - разказва Раниери. - Постарах се да доразвия тези негови качества и това, което виждам сега, ме убеждава, че съм си свършил работата. През 2002-2003-а Лампард успя да коригира и най-сериозния си недостатък - неубедителния завършващ удар - и започна да отбелязва все повече решителни голове. През следващата година, първата от ерата Абрамович и последната с Клаудио Раниери, младият англичанин вече единодушно бе признат за истинския лидер в тима. А Жозе Моуриньо веднага след пристигането си се зае да поработи и върху уменията на Франк при изпълненията на свободни удари, което вече максимално доближава халфа до представата за съвършения футболист. Моуриньо направи и една съществена промяна в схемата на Челси - той изостави традиционното 4-4-2 на Раниери в полза на постройка с трима офанзивни полузащитници и само един нападател - Дидие Дрогба. Това значително увеличи свободата на Лампард в средата на терена и му позволява доста по-често да се озовава на ударна позиция. Феликс Магат съвсем не е единственият треньор, който се моли запасите на Франк от голове да са на привършване.А ако някой се съмнява в постоянството му, може просто да погледне статистиката - равенството 1:1 срещу Бирмингам миналата седмица бе неговият 140-и пореден мач във Висшата лига. Сто и четиридесет мача без контузии, заболявания, картони и наказания - това говори достатъчно. С по-добро постижение може да се похвали единствено Дейвид Джеймс от Манчестър Сити (159), но пък той е вратар, а не полеви играч. При всичко изброено никак не е изненадващо, че Франк е фаворит и за двете награди Футболист на годината в Англия - едната присъждана от спортните журналисти, а другата - от собствените му колеги от Висшата лига. По ирония основният му конкурент и за двете е най-верният му другар от Челси Джон Тери. Всъщност единственият конкурент, ако се вярва на британската преса. Играчите с шанс да спечелят Футболист на годината са дори по-малко от партиите с шанс да спечелят общите избори, писа Клайв Тилдисли в Дейли Телеграф. При всички положения наградите ще отидат у футболист на Челси - едва за втори път в историята след победата на Джанфранко Дзола в анкетата на журналистите през 1997-а. Англичанин не ги е печелил от 1997-а (Теди Шерингам), а английски халф не е бил на върха от 1993-а (Крис Уодъл). Две имена, които отдавна са записани сред величията на британския футбол. А също и две имена, за които Франк Лампард е напълно достоен. Франк Лампард е роден в Ромфърд на 20 юни 1978 година. Кариерата му започва от лондонския Уест Хем. Професионален играч е от 1 юли 1995-а, през 2001-ва преминава в Челси срещу 18 млн. евро. Лампард дебютира в националния отбор на Англия през 1999-а в контролата срещу Белгия (2:1). Участник на Евро 2004 в Португалия. Отбелязал е 8 гола в 32 срещи с националната фланелка. През сезона 2003-2004 остана втори в анкетата за играч на годината на Острова, изпреварен от голмайстора на Арсенал Тиери Анри.

Facebook logo
Бъдете с нас и във