Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЮБИМОТО ДЕТЕ НА РУДОЛФ АУГЩАЙН

По всичко изглежда, че ноември е тържествено-печален месец за германското списание Шпигел (Der Spiegel) - през ноември 1947-а на бял свят излиза първият му брой. И пак през ноември, 55 години по-късно, умира неговият основател, издател и дългогодишен главен редактор - Рудолф Аугщайн. За това времеШпигел измина пътя от малко провинциално списание до световноизвестен медиен концерн, който може да си позволи дори губещи проекти и в който мнозина мечтаят да работят. Всичко това едва ли би било възможно без остроумната финансова схема, измислена и реализирана от Аугщайн и наследниците му.НачалотоПървият брой на Шпигел е издаден на 4 ноември 1947 г. в Хановер. Фактически това било списанието Дизе Вохе (Diese Woche), закупено и преименувано от неговия главен редактор Рудолф Аугщайн и съмишлениците му - предприемачите Герхард Барш и Роман Щемпке. Щемпке и Барш притежавали по 25% от акциите, а Аугщайн - останалите 50 процента.Впрочем въпросът не се изчерпал със смяната на заглавието. Аугщайн си поставил за цел да изведе провинциалното издание на национално равнище с помощта на шумни политически разследвания и разобличения. Стратегията се оказала правилна и през 1950 г. името на Шпигел прогърмяло из цялата страна. Това станало благодарение на публикация за подкупени депутати от Бундестага, които в края на 1949 г. гласували столица на ФРГ да стане Бон, а не Франкфурт. Последвалият престой в следствения изолатор на Аугщайн бил компенсиран от тиража, който скочил от 15 на 120 хиляди екземпляра. Освен това към списанието потекла реклама. Тъкмо по това време Аугщайн, пък и цялата редакция, разбрали как трябва да работят. И не само те. През 1951 г. от Шпигел се заинтересувал големият издател Джон Яр, който вече притежавал няколко преуспяващи вестника и списания в Хамбург. Яр изкупил дяловете на Барш и Щемпке и двамата с Аугщайн станали съсобственици. Редакцията се преместила от Хановер в Хамбург, където Яр имал близки връзки със собственика на печатницата Рихард Грунер (през 1965-а Яр и Грунер се обединили и основали прочутия медиен концерн Грунер + Яр).Измислената от Аугщайн схема работела безупречно: скандал - интерес на аудиторията - ръст на тиража - печалба. През 1961 г. тиражът на Шпигел вече бил 450 хил. екземпляра. През 1962-ра Аугщайн, страхувайки се от външен натиск, решил да изкупи част от дела на Яр. След дълги преговори партньорът му продал на равни части своите 50% на Аугщайн и Грунер. По такъв начин в ръцете на Рудолф Аугщайн се оказали 75% от акциите на Шпигел, докато Грунер притежавал 25 на сто от тях.Списанието продължило да процъфтява, тиражът му приближавал един милион, растяла съответно и печалбата. Издателството преуспявало, но това не се отразявало по никакъв начин върху възнагражденията на журналистите. В началото на 70-те години редакторите и репортерите поставили ултиматум на Аугщайн - или ще станат съсобственици, или ще напуснат масово. Аугщайн бил принуден да се съгласи и през 1974-а подарил на работещите в Шпигел 50% от акциите , оставяйки за себе си 25 на сто. Днес тази принудителна крачка се оценява като безпрецедентна и безусловно героична.Осемдесетте години на ХХ век преминали гладко за изданието, като през 1989-а тиражът благополучно надхвърли един милион екземпляра, а постъпленията му от рекламата продължили да нарастват. Неприятностите обаче не закъснели. През 1993 г. Шпигел за първи път се сдобил с конкурент в лицето на списанието Фокус на издателската къща Бурда. Издателите му предлагали по-съвременно графично оформление и по-достъпни за широката публика материали. Така, само три месеца след появата си, Фокусотмъкнал 15% от аудиторията и рекламодателите на Шпигел. Интересното е, че Рудолф Аугщайн, който по това време вече бил 70-годишен, настоявал списанието му да не се променя. Той забранил на журналистите да пишат по-просто, а на дизайнерите - да променят оформлението. Освен това през 1994-а назначил нов главен редактор - Щефан Ауст, който дотогава оглавявал Шпигел-ТВ. Отначало редакцията приела на нож фаворита на Аугщайн, но само три години след появата на Фокус Шпигел излязъл на първо място сред седмичниците в Германия по размер на доходи от рекламата (331 млн. марки), оставяйки след себе си Щерн и Фокус.Властта на народаАугщайн бил пресметлив и предпазлив човек. През 1974 г. той не само подарил 50% от акциите си на служителите, но и отбелязал в завещанието си, че след смъртта му неговите наследници - двама синове и една дъщеря - задължително трябва да предложат по 0.5% от семейните 25 на сто на концерна Грунер + Яр и на сътрудниците на изданието. Фактически бащата лишил децата си от влияние в списанието. Най-важните решения в Шпигел се взимали със 76% от гласовете. Притежавайки 25 на сто от акциите, Аугщайн можел да блокира всяка инициатива. Децата му обаче загубили тази възможност. След смъртта на Аугщайн през 2002 г. Грунер + Яр, както и сътрудниците изкупили предложените им 0.5 процента. Така че днес двамата му синове и дъщеря му имат право на 24% от печалбата, но изобщо не участват в процеса на управление. Акции от издателството притежават не само журналистите, но и всички, без изключение, работещи в групата Шпигел, които са на щат повече от три години. Днес от 1400 работници около 800 притежават дял и имат право на глас. Разбира се, цялата тази голяма група не ходи на събранията на акционерите. На всеки три години служителите избират петима свои представители (по двама от редакцията и техническия персонал и един от документацията), които участват във взимането на съдбоносни решения - като преструктуриране, привличане на инвестиции, производство на нови продукти или смяната на главния редактор.Да си сред представителите е изключителна чест и затова в редакцията се провеждат истински избирателни кампании с всичките полагащи се атрибути - агитация, предизборни мероприятия и други. При това представителите изпълняват функциите си безвъзмездно и без откъсване от основната дейност. Но те, естествено, са много по-известни от останалите. Парите същоЗа колектива на Шпигел акциите означават не само власт, но и пари. За повечето от работниците дивидентите са много по-важни. Благодарение на т. нар. майски чек дори непосветеният в търговските тайни на изданието акционер, независимо дали е редактор или чистач, добива представа как върви бизнесът. Майският чек представлява 50.5% от годишната печалба на групата Шпигел, която се разпределят между 800-те служители, притежаващи дялове. Но парите не се раздават по равно. Редакторът с многогодишен стаж и служителят, който обслужва асансьора, имат различен принос за успеха. Ето защо при разпределянето на печалбата се използва система, която оценява с точки правата на всеки от съсобствениците. Всъщност базовите критерии са два - стажът и годишната заплата. Първите 2 млн. евро от печалбата се разделят по равно между всички, а останалата част според набраните точки. В интерес на истината служителите не получават цялата сума от майския чек в брой - първо от нея се отчисляват 10% за т. нар. вътрешен кредит, който се използва за развитие на производството, но при уволнение се изплаща изцяло на акционера. Отделят се също 25% за данъци плюс 30% за задължително инвестиране за пенсия. Това може да е недвижим имот, всякакви ценни книжа или просто депозит в банката. С останалите 35% всеки се разпорежда, както си пожелае.Заплатата ми тук е около средната - разказва Щефани, сервитьорка в стола на Шпигел. - През май обаче получавам един симпатичен чек, който понякога надхвърля годишния ми доход. Така че за нищо на света не бих си сменила работата.Днес в групата Шпигел влизат самото списание Шпигел, деловите седмичници Менаджер-Магазин и Харвард Бизнес Менаджер, списанието Култур -Шпигел, посветеното на висшето образование издание Уни - Шпигел и Шпигел ТВ. Освен това с марката на групата се издават книги, компактдискове и DVD. От 1994-а работи и Шпигел-онлайн, първата в света ИНТЕРНЕТ-версия на Шпигел. Издателите му са изпреварили в това начинание Тайм само с един ден и се гордеят много с този факт.

Facebook logo
Бъдете с нас и във