Банкеръ Weekly

Съдби

ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАГРАДИ - БИЗНЕС И PR УПОТРЕБА

Колкото повече вали, толкова повече вали (Мечо Пух) Разговорът за българската литература, който постоянно се води някъде из медиите - ту масирано, ту спорадично, ту от професори и критици, задълбочено познаващи процесите, ту от случайно вписали се в общия хор лица - няма да го подхващаме сега. Той е вечен като снега на Килиманджаро, напомня силно на играта тука има, тука нема и поради това е донякъде безпредметен. Едно е сигурно - писатели и поети дал Господ, а твърдението, че няма кой да ги издава е сериозно опровергано от статистиката на Националния библиографски център към Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий, според която отпечатаните български автори през последните години имат превес над чуждестранните. Може би тъкмо това даде основание внезапно да избуят знайни и незнайни литературни награди - с различно финансово измерение, подбуди за учредяване, регламент и обществен авторитет. Или пък постоянните вопли българската литература загива събудиха чувството за мисия у родолюбиви българи, които си направиха труда да организират и финансират подобни начинания? Или някой реши, че това е сравнително евтин и ефектен PR? Всъщност всички тези предположения са верни. Сега сме на финала на пролетното наградораздаване (другият пик е по Коледа). Започна се с Южна пролет, която тази година за разнообразие се проведе едновременно в Хасково и в София (догодина може и в Русе). Излишно е да питате кой журираше и кои бяха наградените, защото така или иначе ще ги забравите на секундата. Общо взето, награди на регионално равнище се раздават от Кюстендил до Царево и от Добрич до Мелник, но да не задълбаваме излишно, защото мен едно време в университета са ме учили да уважавам читалищната дейност като люлка на просветата и културата. Вероятно от подобни награди има някакъв смисъл, ако радват хората и им разнообразяват всекидневието. Големите литературни и книгоиздателски интриги се разиграват на национален терен, при това в няколко разновидности - държавни, институционални и частни. Тук амбициите са сериозни - както на награждаващите, така и на номинираните. Като се почне от конкурса на частния Фонд Развитие, който е за ръкопис на неиздаден роман (награда е самото издаване на книгата), мине се през отличието на фондация Вик за роман (всичко, издадено от всеки през предишната година), през единствената държавна награда за литература и книги Христо Г. Данов (на Министерството на културата и туризма и на Пловдивската община), наградата за литература на Факултета по славянски филологии към СУ, златните атрибути (пера или писци) на в. Труд, наградата за проза на издателство Христо Ботев (то издателство няма, ама награда има), наградата на ИК Сиела - Гравитон за научна фантастика, държавната награда Паисий Хилендарски, която се дава и за литература, наградата за проза (художествена и документална) на книготърговската верига Хеликон - то остана ли някой ненаграден в държавата? Да се чуди човек как по света се оправят с единия Пулицър, Гонкур, Медиси или Букър. Но шегата настрана. Голямата награда Христо Г. Данов носи пет хиляди лева (в останалите категории - две и петстотин), Пасий Хилендарски - десет хиляди, наградата на Вик е десет хиляди лева плюс превод на текста на английски език, а наградата Хеликон - две хиляди. Както се казва, на наградените честито, а останалите - да гледаме на положителното. А положителното е, че във всички тези награди има мисъл за развитие на литературата и за подпомагане на изпосталелия български писател. Независимо дали ги дава държавата, или са частна инициатива. За държавата какво да кажем, освен да я приканим да вдигне мизата. Защото ако все още живият Константин Павлов вземе пет или десет хиляди лева за цялостно творчество, то един олимпийски шампион в същото време взема сто хиляди премия за един златен медал. И банално, и пошло е това сравнение между постиженията на духа и тялото, но нека държавата ни първо се оправи със собствената си пошлост. Колкото до частните учредители на литературни награди - те имат и бизнес, и PR, и благородни амбиции. В края на краищата не е ли по-добре да дадеш десет хиляди от джоба си за една книга, отколкото за много повече пари да напоиш 1000 души на фирмения си купон и да си платиш такса участие в светските хроники на вестниците. А ако на някого му светне идеята да организира поетичен конкурс Мека топлина или конкурс за екшън роман Мъжете знаят защо, само бихме могли да се радваме, защото това би внесло допълнително оживление в литературния живот. Да не забравяме, че един от световноизвестните конкурси за художници и дизайнери се спонсорира и организира от световноизвестна марка водка и български творци вече взеха награди от него. Да плачем, че нямаме роден Пулицър или Гонкур, е все едно да плачем, че още нямаме български Умберто Еко. А може и да имаме, ама още не знаем кой е. Тук споделям мнението на преводача и критика Владимир Трендафилов, член на тазгодишното жури на наградите Вик, че количеството (от 60 романа са селекционирани 38, а от тях номинираните за голямата награда са шест) поне е предпоставка за бъдещо качество. Затова - нека да вали.

Facebook logo
Бъдете с нас и във