Банкеръ Weekly

Съдби

ЛИХТЕНЩАЙН - МАЛКОТО КНЯЖЕСТВО НА ГОЛЕМИТЕ БАНКИ

В сърцето на Европа се намира държава, която няма собствена армия, валута, летища, пристанища и въпреки това е икономически колос и оазис за туристите. В страната с площ наполовината на София (160 кв. км) функционират петнайсет банки, в който са заети 5% от цялото й население. Великото херцогство Лихтенщайн (Furstentum Liеchtenstein), скътано в полите на Ретийските Алпи между Швейцария и Австрия, трудно се открива на картата. Пътувайки между двете държави, може и да не забележим, че преминаваме през територията на миниатюрната монархия. А си струва човек да спре тук, макар и за малко. Особено около 15 август - Денят на приемането, националният празник на страната.Странно е чувството, че на шепата земя, която се обхваща с един поглед, се простира царството на банките, пощенските марки и девствената алпийска природа. Тя може да се преброди за три дни пеш, за един ден с велосипед и за два часа с кола. Някои твърдят, че толкова много банки накуп няма дори и на Манхатън. Със своите 160 кв. км Лихтенщайн е втората по големина сред най-малките държави в Европа. Преди нея е Андора, а далеч зад нея са Сан Марино, Монако и Ватиканът. Лилипутът обаче е със завиден ръст - на територията на страната се издигат 29 върха, чиято височина надхвърля 2000 м, между които и най-високият - Граушпиц (2599 м надморска височина). От тях се открива чудна гледка към Алпите в Тирол и Швейцария, а в ясни дни се вижда дори Боденското езеро. В залесените части на планините могат да се срещнат диви животни, които са свикнали с присъствието на туристи и сякаш специално позират за снимка. Туристическата инфраструктура тук е развита до съвършенство. Въпреки че само една трета от територията на страната е заселена, съществува гъста мрежа от хижи и заслони. Туристическите и велосипедните пътеки с дължина около 500 км са добре маркирани. В Лихтенщайн, както и в съседните страни, е изключително популярен велосипедният туризъм. Идеални условия за ски предлагат курортите Малбун (1600 метра надморска височина) и Стег (1300 метра).Княжеството е създадено през 1719 г. със специален декрет на император Карл IV. За последен път войските на държавичката са участвали във военни действия през 1799 година. Седемдесет години по-късно държавният глава демобилизира цялата армия, наброяваща 80 човека, което спестява на страната (по онова време) по 78 000 швейцарски франка годишно. И до днес Лихтенщайн не разполага с въоръжени сили, но в конституцията й е записано, че всеки гражданин на възраст до 60-годишна възраст е задължен в случай на военно нападение да брани родината. За абсолютно отсъствие на въоръжени хора обаче не може да се говори - по улиците на Вадуц се забелязват полицаи. Но присъствието им е по-скоро туристическа атракция (с удоволствие позират за снимки), защото... липсва типичната работна атмосфера за полицаите. Управляващият в момента княз Ян Адам II провежда изключително гъвкава вътрешна и международна политика. От 1960 г. страната е член на ЕФТА, от 1978-а членува в Съвета на Европа, а през 1990-а встъпи в ООН. Митническият й съюз с Швейцария датира от 1923 г., а монетарният - от 1924-а. Страната няма собствена валута, в обращение тук е швейцарският франк. В дипломацията също се осланя на западната си съседка - има постоянен посланик само в Швейцария и временни в Белгия, Германия, Австрия и САЩ. Тази обвързаност обаче има предимно положителни страни. Средният годишен доход на човек от населението възлиза на около 35 000 долара.Страната до голяма степен живее от оборота на чуждестранни капитали. За това благоприятстват ниските данъци и либералното банково право. До неотдавна в Лихтенщайн можеха да се откриват анонимни банкови сметки. Смята се, че по-голямата част от ограбените през Втората световна война пари са трупани по тайни сметки именно в лихтенщайнските, а не в швейцарските банки. На територията на миниатюрната държава работят 15 банки. Те носят на страната огромни доходи, оценявани на над 400 млн. швейц. франка за миналата година. В банковия сектор са заети 1500 души от общо тридесет и три хилядното население на княжеството. Най-старата банка е Lichtensteinische Landesbank - нейното начало е поставено в далечната 1861 година. Струва си да се посвети повече време на столицата Вадуц. Тук се намират най-важните държавни институции - парламентът (Ландтак) и правителството. Те са разположени в представителна сграда, изградена в готически стил. Разсеяните и любознателни туристи като нищо могат да се озоват в коридорите на властта в буквалния смисъл на думата, защото на входа няма охрана. Затова пък има точна информация кой чиновник (включително и министрите) в кой кабинет се намира. Сред по-интересните туристически забележителности са замъкът на княза, сградата на парламента, сградата на общината, католическата катедрала Свети Флориан, музеите. Тъй като Лихтенщайн е световноизвестен с уникалните серии пощенски марки, един от музеите е посветен именно на тях. Там са експонирани над 300 матрици за печатане на марки, както и документи, свързани с княжеската поща. Забележителен е и музеят на ските. На хълма над Вадуц се намира седалището на княза, което сякаш виси отгоре му и се вижда от десетки километри. Това е средновековен замък, построен през XII век. Кулите му се издигат на височина 15 м, а защитните стени са с дебелина 4-5 метра. Тук обитава монархическото семейство и поради тази причина замъкът е достъпен само на националния празник - 15 август. А има какво да се види. В частната колекция на княза например се намира сбирка от картини на Рубенс.Вечерта на тази дата князът устройва великолепна празничнa заря. Окъпаната в пурпурните цветове на салютите миниатюрна държава наистина изглежда като изникнала от приказките в центъра на Европа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във