Банкеръ Weekly

Съдби

ЛИЧНОСТИ, ЗА КОИТО ЩЕ СЕ ГОВОРИ ПРЕЗ 2003 ГОДИНА

КРЪВ, ПОДЛОСТ И ИЗМЯНАВярвам на Америка - заяви преди доста години един легендарен лидер на кюрдите в Ирак. - Америка е прекалено велика сила, за да предаде малки хора като кюрдите. От края на Първата световна война насам Съединените щати даваха и нарушаваха обещанията си към укриващото се в планински редути малцинство. Трудно обаче някой би могъл да предвиди предателствата и разочарованията след всеки бунт на кюрдите срещу Саддам Хюсеин през 70-те, 80-те и 90-те години на ХХ век. В повечето случаи окуражавани и подкрепяни от САЩ, тези битки завършваха единствено с геноцид срещу малкия народ.Днес на световната сцена излиза синът на същия този кюрдски лидер - разсъдливият реалист Масуд Барзани. Петдесет и шест годишният мъж е един от двамата велики племенни вождове на Иракски Кюрдистан. В отделни периоди от живота си той се е сражавал със Саддам, в други е сключвал мир с диктатора и дори го е викал на помощ в борбата срещу отколешния си кюрдски съперник - коварния и буен 69-годишен Джалал Талабани. Но през последните месеци двамата отново са се обединили срещу режима на Багдад. Този път те знаят, че Вашингтон има нужда от тях точно толкова, колкото и те от него.След последните кръвопролития през 1996-1997 г. Барзани и Талабани решиха да извлекат полза от въздушния контрол на САЩ и Великобритания над Ирак. Те създадоха нещо като независим щат за четирите милиона кюрди, живеещи в страната, и контролират грубо 12% от територията й. Барзани и Талабани имат десетки хиляди въоръжени бойци, наричани peshmerga, което ще рече мъже, готови да погледнат смъртта в очите. Колоритните им тюрбани, шалове и шалвари са отстъпили място на камуфлажните облекла. Освен това те са много добре екипирани за срещата с артилерията и танковете на Саддам. През последните години Барзани и Талабани успяха да създадат и работещ парламент, икономика, разчитаща на международни помощи, на контрабандата на петрол и дори на инвестиции на живеещи в изгнание кюрди, които строят фабрики и заводи за преработка на хранителни продукти. Така че днес животът в Кюрдистан е прекалено добър в сравнение с миналото, за да притиска кюрдите към последно сражение със Саддам.Какво все пак биха поискали лидерите ми, ако диктаторът си отиде, и как биха го получили? Заявените им амбиции са Кюрдска автономна република, но тайните им желания са да бъдат независими. Разбързат ли се прекалено, те могат да се натъкнат на нови конфликти със съседите си Турция и Иран, които отдавна се опитват да избият подобни мечти от главите на собствените си кюрдски малцинства. Кой ще управлява държавата ли? Приятели на Талабани твърдят, че той е готов да представи националните амбиции в някакъв вид федерално правителство, което ще се формира в Багдад. От Барзани пък се очаква да разшири личното си влияние на местна почва. На последната конференция на различни иракски опозиционни лидери в Лондон именно той получи подкрепа и извън Кюрдистан.Дали двамата кюрдски лидери могат отново да скочат един срещу друг? В дългата си история, като вечни жертви, кюрдите се придържат към два девиза. Първият е, че единствените приятели са планините. Другият е, че борбата е по-добра от безделието. Само че, ако Барзани и Талабани искат да спасят своята трудно извоювана родина от пожари, те ще трябва да печелят приятели и извън собствените си кланове. Съединените щати пък ще са принудени да насърчават с всички сили конструктивния мир, ако не искат да затънат в безкрайна война.

Facebook logo
Бъдете с нас и във