Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЯТНАТА ФЕСТИВАЛНА ТРЕСКА

От юли до средата на септември се разгъва една къса, но нагъсто подредена фестивална верига, която фокусира вниманието на най-заклетите меломани. Особено на най-младите. Джазовите прояви в Банкя, Банско, Варна, блусфестивалът в Бургас и заключителният акорд на Аполония в Созопол, който събира под откритото южно небе всякакви културни прояви, са наредени през няколко дни. И без връзка помежду си, което ни припомня понятието мултипликационен подход, въведен по времето на тоталитаризма. Сега действа принципът сам юнак на коня, който предлага на страничния наблюдател възможност за сравнения и - уви, за нелицеприятни изводи и обобщения. Ето някои от тях.Често споменаваната напоследък, включително и от премиера Сакскобургготски, лична инициативност получи наистина широко поле за изява и развитие. Макар и в стеснена финансова среда. Но никой и никъде не спомена дребния факт, че тази инициативност би трябвало да бъде насочена и изведена на експертно равнище, т.е. с участието на хората, които имат ноу хау. Тази подробност бе ловко заобиколена от различни комбинатори с различни амбиции, които взимат за пример първия попаднал им чуждестранен модел и започват упорито да го ашладисват на българската нивичка. Професията на тези хора е известна по цял свят - става дума за комисионерите. В зависимост от личните им контакти и близостта до финансови източници те нерядко съчетават комисионерството със собствен бизнес. И така ден за ден, докато в света (и у нас) настъпи рецесия. Тогава рекламните и други бюджети се свиват и гръмко огласените фестивали увисват във въздуха без финансиране. Така Банско е на път да се лиши от онези 30-ина хил. лева, които очаква от Първа инвестиционна банка, а това поставя под съмнение качеството и количеството на неправомерно ширналия се фестивал.Всеизвестна истина е, че всеки спонсор поставя като предварително условие за финансово участие присъствието на тв екипи. Но Съветът за електронни медии (СЕМ) постави прът в колелото, въвеждайки правилото да не се окачват емблеми, надписи и реклами на оценката и категорично забрани обхващането в кадър. Автоматично настъпи отлив и ако някоя финансова институция или голяма чуждестранна фирма още не се е усетила, сега вече и те са наясно с неравностойността на сделката. Този факт изправи на нокти и зъби комисионерите, които при неясната аргументация на фестивалите изпаднаха в силен цайтнот. И дори в цунгцванг, ако приемем шахматната терминология.Модната напоследък тема за т.нар. културен туризъм открехна широко вратичката за спекулации. Липсата на сериозни маркетингови и социологически проучвания допълнително окуражиха въпросните спекуланти. И никой не пожела да се съобрази с реалностите, отчетени преди няколко години единствено във Варна - туроператорите охотно приемат всякакви фолклорни програми, но са подозрителни към всичко останало, което им е непознато и не е доказано от досегашната практика. Обърнете внимание колко много стари и нови фолклорни фестивали се изсипаха от рога на изобилието това лято! Тогава всичко ще ви стане ясно. Но комисионерите не са хора от най-интелигентния вид. Те упорстват било заради първия попаднал им под ръка чуждестранен пример, било заради тв програмиране, което единствено освежава въображението им. А телевизията, държавна или частна, далеч не поощрява интелигентността, както справедливо отбелязват критиката и малцината специалисти по темата у нас. В резултат културният туризъм остава само едно кухо понятие.Но най-надеждният източник на средства за фестивално финансиране си остава местната власт и кметствата. Макар и с малки суми (едва 3 хил. лв. за най-стария фестивал у нас - Диксиленд парадът в Габрово; 13 хил. лв. за Варна джаз в рамките на големия фестивал Варненско лято) местните ръководители са решаващият фактор за съществуването и доброто програмиране на летните фестивали. Което означава постоянен контакт с тях - а те често се сменят! - и таланта да бъдат убедени в необходимостта и ползата от подобна културна проява. Засега само габровци и варненци успяват с различен успех да поддържат своите фестивали, макар точно те да не са любимци на електронните медии. Но пък срещат - особено във Варна - добро разбиране и съдействие от различните чуждестранни институти и културно-информационни центрове, които са своеобразен спасителен пояс за пълноценно попълване на програмите със свои артисти и на собствени разноски. По стечение на обстоятелствата джазовите и подобните им фестивали в момента са лакмусовата хартия за определяне на финансовото здраве на различните институции и фирми. Стесняването на бюджета или отпадането от календара на една или друга проява вече е знак за стагнация. Съдете сами: Банкя се препъна на втората си крачка, Банско до последно ще търси така необходимата половина от финансовата субсидия, Варна отказа участието на две звезди заради непосилните им финансови претенции, Бургас и тази година не присъства в националния афиш, а Созопол има да решава спорове с местните институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във