Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЕВСКИ - ОБРАТНО В РЕАЛНОСТТА

ГЕОРГИ ВАСИЛЕВ ЩЕ ВРЪЩА КЛУБА КЪМ ОСНОВИТЕ НА ФУТБОЛА, А ЖЕЛЯЗКОВ - КЪМ ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКАНатрупах опит, оцелях в много битки, лошото е, че и малко остарях, каза Георги Василев, запитан какво се е променило от предишния му престой в Левски. Доста неща се промениха и на Герена от онзи месец юни 1995-а, когато Василев си събра багажа и отпътува за Кипър. Заминаването му тогава не разтревожи много сините. Преситени от успехите, запалянковците бяха склонни да помнят само провалите на треньора и особено най-гръмкия - влезлия във фолклора двубой с Олимпия (Любляна). На последната си тренировка с Левски Гочето бе изпратен от едва десетина зрители. Поднесоха му букет карамфили, чуха се и няколко нестройни изръкоплясквания. Никой не подозираше, че с него си отиват и успехите, че ще последват четири от най-посредствените сезони в новата история на тима и че поразглезените фенове ще трябва да чакат чак до лятото на 2000 г., за да видят следващата синя титла. Затова не е чудно, че при завръщането на Василев на Герена го чакаха почти двеста души - малко по-малко от средната посещаемост на мачовете на Левски този сезон.Последният голям отборЕдин безпристрастен поглед назад показва, че тогавашният състав на Гочето бе последният голям отбор - не само в Левски, но и изобщо в българския клубен футбол. Именно след разпадането на този състав по стадионите замряха старите скандирания и започнаха да господстват фрази от типа Айде играйте бе, ей!. Да не забравяме, че Василев сглоби и поднесе в готов вид на Димитър Пенев защитната линия, с която постигнахме подвига в САЩ - Кременлиев, Цветанов, Хубчев и Янков. И че той постигна последния засега български успех срещу голям отбор - сините елиминираха Рейнджърс само три месеца след като шотландците бяха станали трети в Шампионската лига. Разбира се, визитката на Гочето продължи да се допълва и след това - един приличен сезон с Анортозис в Кипър, шампионска титла и купа с ЦСКА, историческо постижение с германския Унион, когото изведе до II Бундеслига, до финал за Купата и до участие в евротурнирите. Дори хладнокръвните берлинчани се впечатлиха от него и му лепнаха красноречивия прякор Генерала. Но въпреки несъмнените успехи на Василев над репутацията му отдавна тегне мрачна сянка. Още на първата пресконференция при завръщането му най-често задаваният въпрос бе: Ще наложите ли дефанзивния си стил в Левски? Дефанзивното 7:1 Парадоксално е, но Гочето бе нарочен за фанатичен привърженик на защитната игра на базата само на два мача: Вердер - Левски и ЦСКА - Стяуа. В действителност дефанзивен е вероятно най-нелепото, което може да се каже по адрес на радомирския специалист. Практичен е доста по-точно определение - Василев винаги се е съобразявал преди всичко с футболистите, с които е разполагал. Така нареченият му защитен стил даваше учудващи резултати. Във втория му сезон на Герена сините не само размазаха трите си конкурента с резултати като 8:0 (Локомотив), 7:1 (ЦСКА) и 6:1 (Ботев), но и отбелязаха впечатляващите 84 гола за 30 кръга, т.е. средно по 2.80 на мач. За сравнение, през последния си шампионски сезон (2001-2002) Левски отбеляза едва 77 гола в 36 мача (средно по 2.13). От началото на сегашното първенство резултатността на сините пък е едва 1.25 гола на мач. Впрочем куриозно е, че у нас защитната игра се възприема като нещо обидно. Още Джон Скот е писал, че преди да отхвърлиш нещо, трябва да го опознаеш. Ако българските треньори си бяха дали труд да овладеят едната фаза на играта, футболистите им вероятно нямаше да бъдат толкова лесна плячка за всеки що-годе грамотен европейски отбор - като ФК Копенхаген, Бешикташ, Галатасарай и дори МТК (Будапеща).Новите задачиАко Василев се връща, за да припомни на левскарите основните правила в играта, то партньорът му Андрей Желязков трябва да върне клуба към принципите на нормалния футболен бизнес. С идването на Чорни през 1999-а над изпосталелия син клуб сякаш се изсипа рогът на изобилието. Само че парите на новия собственик (около 55-60 млн. щ. долара по неофициални данни) бяха вложени в една по същество изцяло тоталитарна схема. Левски постигна трите си поредни титли по начина, по който го правеха някога отбори като Стяуа или Цървена звезда - с могъща подкрепа, без да се търси някаква възвръщаемост. Откакто властта бе поверена на Наско Сираков, клубът осъществи само един сериозен трансфер - този на Гонзо в Рен, злополучен за самия футболист, но донесъл в касите 4.2 млн. щ. долара. Сделката бе рекордна в историята на Левски, което някак си отклони вниманието от факта, че синята управа прие най-ниската от всички оферти. Година по-рано Фулъм и Болтън бяха готови да платят за нападателя двойно повече. Останалите трансфери на Наско и компания не заслужават особено внимание - с отиването си в Турция Александров, Пажин и Станков донесоха повече скандали и неудобни въпроси, отколкото банкноти.А междувременно положението доста се промени. Разочарован и от представянето на сините, и от хода на останалите си начинания в България, Чорни започна да изисква по-практичен подход от подчинените си на Герена. Намаленият бюджет и последната лятна селекция, състояща се на практика изцяло от безплатни футболисти, бяха само първа крачка в тази насока. Втората изисква да се продават кадри в чужбина, т.е. което е основен източник на доходи за 95% от европейските футболни клубове. Именно там ще е основната мисия на Андрей Желязков. Търговецът ЖелязковНякогашният съотборник на Йохан Кройф от Фейенорд винаги се е радвал на добри контакти в западноевропейския футбол. Връзките му в Бундеслигата на няколко пъти спасяваха сините от фалит в ерата Лафчис. Жужо изгради репутацията си на добър мениджър в средата на 90-те, когато успя да прати в Западна Европа всички звезди от големия тим на Василев. Хубчев отиде в Хамбургер, Боримиров - в Мюнхен 1860, Цветанов - във Валдхоф, Янков - в Юрдинген, Илиян Илиев - в Бенфика. Естествено, ходовете на Желязков му навлякоха и критики. Уличаваха го в подмолни машинации, обвиняваха го, че продал бронзови медалисти от Мондиал'94 на безценица (Янков, Илиев и Цветанов заедно донесоха по-малко пари на Левски, отколкото Петър Жабов на ЦСКА). Но Жужо успяваше да продаде не само големите играчи. В последвалите тежки години за Левски потокът от Герена към Германия не секна. Сериозният удар бе с Мариян Христов, като освен него трансфери осъществиха и по-скромни футболисти - Христо Йовов (Мюнхен 1860), Владимир Иванов (Борусия М), Цветомир Чипев (Оберхаузен), Илиян Симеонов (Ватеншайд). Очевидно сега Тодор Батков и колегите му се надяват този списък да бъде продължен с имена като Димитър Иванков, Илиян Стоянов, Георги Чиликов, Димитър Телкийски.Преди да мислят за продажба на футболисти обаче, на Василев и Желязков ще им се наложи да решат как да направят стоката си малко по-привлекателна. В това отношение те ще имат несравнимо по-големи възможности от предшествениците си. Ходът с тяхното привличане бе не само най-силният, но и последният възможен за ръководството на клуба. Сега сините шефове са длъжни или да подкрепят докрай Гочето и Жужо, или да си отидат заедно с тях. Така че условията за работа са налице. Остава само да запретваме ръкави, усмихва се Андрей Желязков.СТАТИСТИКАЗавръщанията на бивши треньори в Левски почти винаги са били успешни. Първият от по-известните случаи бе с Кръстьо Чакъров - след един не твърде благополучен период начело на тима (1961-64) той се върна през 1966, за да спечели две шампионски титли и две национални купи. Иван Вуцов също успя да постигне дубъл едва при втория си престой на Герена (1977-1980). При Васил Методиев прекъсването бе принудително - два пъти шампион и носител на Купата (1983-1985), той бе наказан след скандалния финал за Купата с ЦСКА през 1985 година. Завърна се през 1987-а и веднага спечели третата титла в кариерата си. В по-новата история единственият подобен пример е с Любко Петрович, който бе начело през първата част на шампионския сезон 1999-2000 г., а в началото на следващия се завърна, за да спечели още веднъж златните медали за Левски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във