Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЕВСКИ: НАПРЕД КЪМ МИНАЛОТО

Колкото и парадоксално да звучи, бъдещето на футболен клуб Левски сега зависи от въпроса колко назад в миналото ще поискат да се върнат неговите началници. Защото във вариантите за нов треньор всъщност няма нищо ново. В списъка са все стари муцуни: Георги Василев (треньор на отбора през 1993-1995), Иван Кючуков (1995-1996), Николай Илиев (мениджър през 1999), самопредложилият се Любко Петрович (1999-2001), Станимир Стоилов (помощник през 2001-2002). Единственото изключение е Велислав Вуцов, чийто последен контакт със сините бе като играч от юношеската формация преди десетилетия. От тези имена спокойно можем да зачеркнем Илиев и Петрович. Техните шансове да поемат Левски са дори по-скромни от шансовете на Наско Сираков да оглави ЦСКА. Зад кандидатурата на Стоилов стои споменатият Сираков, както и доста от футболистите в отбора, но пък за сегашното ръководство да покани обратно Мъри ще е равнозначно на пълна капитулация и зачеркване на едногодишни усилия за завземане на властта.Така че остават трима: Василев, Вуцов и Кючуков. Гочето вероятно би бил приет добре на Герена - той вече е вписан в историята на Левски с двете титли в средата на 90-те и с един от силните му състави за всички времена. Възможният упрек към него е, че с този блестящ състав, с шестима медалисти от САЩ '94, допусна катастрофата Олимпия. Освен това радомирският спец винаги се е пазел като от огън от всякакви сътресения и неуредици - когато в Левски, ЦСКА или Локомотив (София) замиришеше на криза, Гочето пръв си събираше багажа. Финансовите му претенции и предполагаемата оферта от ЦСКА затрудняват допълнително връщането му при сините. Колкото до Вуцов-младши, той не крие, че треньорският стол в Левски е голямата му мечта. В Черно море не го задържа нищо, пък и Вили си спечели в последните години репутацията на един от обещаващите треньори в България. Избухливият му характер може само да е от полза сега, когато на Герена цари такова разложение. Но на Вуцов определено не му достига опит, особено международен, а именно там са насочени големите амбиции на клуба.На този фон позабравеното име на Иван Кючуков изглежда като най-разумен вариант. Предишният опит с него съвпадна с началото на големия упадък на сините, но въпреки трудностите Кючуков успя да изгради един приличен отбор от скромните налични ресурси, продължи най-дългата серия от победи на Левски срещу ЦСКА и записа исторически успех като гост над Динамо (Букурещ) в евротурнирите. Около името му никога не се е вдигал особен шум, което не променя факта, че Иван Кючуков е един от едва четиримата българи с дипломи от знаменитата Кьолнска школа (другите са Георги Василев, Балъков и Хубчев). Изборът на сините ще стане ясен до няколко дни. Няма как обаче да не се натрапи един въпрос: дали новият наставник, който и да е той, няма да бъде споходен от съдбата на Георги Тодоров? Качествата на досегашния треньор предизвикаха много спорове. Но, талантлив или не, той бе подложен на толкова злостна кампания, каквато рядко сме виждали дори в политическия живот. Призивите за уволнението му започнаха още преди първия официален мач за сезона. Сега Тодоров повтори уникалното постижение на предшественика си Абрамчик - първия треньор в Европа, освободен без загубен мач. Десет са треньорските рокади в Левски, откакто клубът стана собственост на Михаил Чорни. Нито един от наставниците в този период не успя да се задържи цял сезон. И може би точно това трябва да бъде заложено като основна цел пред сините, вместо обезценените шампионски титли или химеричните европейски успехи. Пък току-виж и те произтекли от него.

Facebook logo
Бъдете с нас и във