Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЕВСКИ МАЙ НЕ СИ УЧИ УРОЦИТЕ

СИНИТЕ НАПУСКАТ ЕВРОПА С РЕКОРДЕН КОЕФИЦИЕНТ... И С НАДЕЖДИ ЗА ДОГОДИНАЗащитата на Левски е абсолютно ужасна, но напред не се справят никак зле. Пасовете им са фини, умело държат топката, а звездата Георги Иванов има великолепна прическа. Тази шеговита оценка на Бари Гленденинг от Гардиън красноречиво говори какво впечатление остави носителят на Купата на България в двубоите с Ливърпул. Ако трябва да сумираме отзивите на англичаните, Левски е отбор, който вдъхва симпатии, но не и респект. Строителството на къща започва от основите, изграждането на отбор започва от защитата. Тези думи на Еленио Ерера са били повтаряни от огромен брой футболни треньори, включително и от легендарния мениджър на Ливърпул Боб Пейсли. Георги Василев също би трябвало да ги знае, поне ако съдим от репутацията му на фанатичен привърженик на дефанзивния футбол. Само че тази репутация бе здравата разклатена от подхода на Левски към реванша с англичаните.Вероятно на четиридесетте хиляди ентусиасти на стадион Васил Левски загубата с 2:4 е допаднала доста повече от онази с 0:2 преди седмица. От гледна точка на модерния футбол обаче тя е сериозна крачка назадНа Анфийлд, каквото и да се изговори и изписа впоследствие, Левски изигра мача си по възможно най-разумния начин - като се защитаваше умело, съзнавайки явното предимство във физиката на домакините, и изчакваше своя шанс. По същия начин в Ливърпул играха Порто, Барселона, Валенсия. Така игра и Реал в Мюнхен преди десетина дни. По този начин играят всички нормални европейски отбори, когато гостуват на сериозен съперник. Е, Левски наистина не дочака своя шанс. Няма значение дали ще го отдадем на лош късмет, или на майсторството на Джерард и Кюъл, но е факт, че подобни голове може да допусне всеки отбор в света. Единственият възможен упрек срещу тима на Василев е, че след тези голове той се разпадна напълно и не направи дори опит да обърне нещата. И все пак като цяло Левски изигра един зрял мач, остави добро впечатление у англичаните и си заслужи изключително рядката по адрес на български отбор похвала, че играл много организирано (думи на Таймс и Телеграф). А Константин Головской, двигателят и душата на този отбор, бе поставен от Гардиън наравно със Стивън ДжерардСъвсем логично изглеждаше Левски да заложи на същата добра организация и в реванша, като се знаеше, че дори само един допуснат гол ще заличи напълно шансовете му. Но след като в продължение на седмица Василев защитаваше възгледите си и тактиката от Анфийлд, най-изненадващо се предаде и заложи на точно обратния стил. От негова гледна точка това бе умен ход: ако бе успял, щяха да го носят на ръце; ако се бе провалил, щеше да докаже, че неоснователно са го критикували за дефанзивната тактика, която приложи в града на Бийтълс.Ако обаче атакуващата постройка на Генерала изобщо доказа нещо, то е какво колосално значение има за Левски оставеният на пейката Константин Головской. И колко малко струва синята защита без него. Василев би могъл да разбере това дори само от сухата статистика - най-сериозните поражения в последните години дойдоха именно когато руския халф го нямаше (0:3 с Литекс, 0:1 с Щурм, 1:2 със Славия, 0:3 с Локомотив Пд) или когато той играеше с контузия (0:3 срещу ЦСКА). От трите коза, които Гочето извади от ръкава си на стадион Васил Левски, с реално покритие се оказа само Саша Симонович. В ситуация, в която са необходими голове, е съвсем оправдано да се заложи на един от малкото сини футболисти с добър завършващ удар (изключителен удар, както каза Жерар Улие). Доста по-необясними изглеждат другите два хода на Василев. Не само зрителите, но и самият Станислав Ангелов май не разбра каква е функцията му на терена. Безцелното му сновене в центъра нито облекчи задачата на защитниците, нито пък прибави нещо в атака. По другия фланг крилото Темиле трябваше често да се превръща в десен бек, което пък от своя страна напълно обезсмисли третия изненадващ ход на Гочето - появата на Георги Чиликов. Вместо да използват ръста, интелигентността и отличната игра с глава на тарана, левскарите играха така, сякаш фланговете бяха оградени с полицейска лента с надпис Не пресичай. Чак с появата на Даниел Боримиров на терена се стигна до няколко пробива там, но тогава Чиликов вече го нямаше. За компенсация високият нападател се включи в няколко добри комбинации в центъра заедно с Гонзо, Видолов и Симонович. Тези комбинации доведоха до два гола, и то два красиви гола. Но това е малка утеха за грозните и нелепи попадения, които Левски с такава лекота допусна в мрежата си. Три гола след корнери и един след извеждащ пас на Илиян Стоянов - без тези нелепости резултатът далечнямаше да бъде в полза на англичанитеРазбира се, всички допускат грешки, иначе мачовете щяха да завършват 0:0. Но има грешки и грешки. Тези на Левски клонят към най-неприятния вид - такива, които са предизвикани не от умението на противника, а от дълбока тактическа неграмотност.Тази неграмотност не е нещо ново за българския футбол. В миналото дори понякога е помагала, придавайки непредсказуемост и обърквайки противниците. Но колкото повече се развива играта, толкова по-рядко ще се случват подобни неща. И най-нормалният начин да се справиш с неграмотността е да си наемеш добри учители, тоест опитни треньори от големите школи на Европа (тук не става дума за Любко Петрович). За жалост българските отбори не представляват интерес за подобни хора - нито като финанси, нито като предизвикателство. А малцината, които все пак се излъгаха, успяхме да изгоним за нула време с интриги, бойкоти и измами. Така че единствената надежда остава сами да се учим от грешките си. Дано Георги Василев има такава възможност, за разлика от предшествениците си Петрович, Федотов и Муслин. Впрочем, както често става в България, и в този случай минахме директно от неоправданите надежди към преувеличеното разочарование. Отпадането от Ливърпул доведе до поредните мрачни откровения за качеството на българския футбол, а на практика последният европейски сезон на сините доказа именно подобряването на това качествоЗа трета поредна година Левски изигра осем мача в евротурнирите. Срещу аутсайдерите Атърау и Апоел бе взет максимумът; успехът срещу Славия продължи серията с Бран и Бръндби, тоест серията от победи срещу равните ни в Европа. С четирите победи и двете равенства сините добавиха към коефициента на България цели 2.67 точки - абсолютен рекорд, откакто съществува ранглистата на УЕФА. Ако това усилие бе подкрепено и от другите два български отбора, и особено ако не бе злощастният провал на Литекс срещу Зимбру, от догодина можехме вече да се целим в мечтаната втора квота за Шампионската лига. Дори и сега целта не е непостижима. Освен това Левски покачи и индивидуалния си клубен коефициент, и то с 8 точки - повече от Борусия (Дортмунд), Аякс, Рейнджърс и Лацио. Остава само надеждата, че догодина вече ще се мерим с най-големите не само в статистиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във