Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЕВСКАРЯТ ХРАНОВ СЪЧУВСТВА НА ЦСКА

А
Левскарите са му благодарни, че под негово ръководство Левски си е спестил резила да бъде гонен от стадиони и тренировъчни игрища. Самият той признава, че в началото на управлението тази е била и основната му задача. По-старите ултраси от постоянното присъствие на Герена го познават от времето, когато участва в строителството на залите и терените, които сега управлява. Клубът имаше собствена строителна организация, която за съжаление през годините на прехода се стопи и сега се състои от няколко човека за поддръжка - обяснява Хранов. - Аз съм излязъл точно от строителната фирма. В нея започнах работа през 1976 година. Същата бригада построи спортната база на басейна Спартак, която е обща собственост на Левски и МВР. Нейно дело са паркингът и някои други обекти от стадион Раковски. С годините станах началник на строителите, а след това и заместник на тогавашния председател.

Б
Като изключим незатихващото съперничество между Левски и ЦСКА във футбола, почти всички други големи синьо-червени дербита днес или не съществуват, или са с помръкнал заряд. След десети ноември 1989 г. много от спортовете под емблемата с червената петолъчка престанаха да са конкурентни и отстъпиха място на по-гъвкави дружества с частни спонсори. Останалото довършиха непрекъснатите разправии със собственика на тренировъчната база - Министерството на отбраната. В същото време скандалите в лагера на сините почти отсъстват. И за мнозина фенове и специалисти причината за това може да бъде назована с едно-единствено име - Стоян Хранов.

Почти 58-годишният софиянец е председател на спортен клуб Левски вече повече от 11 години. Дипломираният инженер е обявил, че след няколко месеца ще сдаде поста си и в момента
управителният съвет на дружеството му търси способен наследник. Аз исках да си тръгна още на предишното общо събрание, но имах няколко ангажимента, които трябваше да приключа, казва Хранов.

Предшественикът на Хранов - Борислав Лазаров, не мисли дълго, преди да му предаде ключа от председателския кабинет. Не друг, а Лазаров убеждава членовете на ръководството, че това е човекът, който няма да допусне нищо да се затрие, защото сам е участвал в изграждането му. И се оказва прав.
Новият председател се радва на безрезервна подкрепа от страна на вътрешното министерство. По думите му структурите на бившата милиция, общините и големите предприятия на тяхна територия са създали основната част от спортното богатство, което сега е в ръцете му. През годините на социализма такива обекти се строяха с решения на различни ведомства и ръководства - споделя Стоян Хранов. - След промените собствеността не бе докрай регламентирана. През периода 1990-1992 г. стана актуването и спортните терени минаха към общините, които съответно ни ги преотстъпиха. Взехме и съгласието на МВР, че нямат претенции към предназначението и стопанисването на базата. В случая с Левски това бе напълно редно, тъй като нашите отбори тренират и се състезават върху места, дадени ни от общините. Залите на тях са построени с пари на дружеството, на отчисления от същите общини и на заводи като Кремиковци, които едно време отделяха от бюджетите си, за да дават на спорта.
Заставайки начело на клуба, когато държавата се отказва от политиката да покровителства спорта, Хранов не се отдава на спомените. И противниците му признават, че той е сред първите спортни босове, които започват да развиват алтернативна търговска дейност около имената на отборите, за да осигурят финансирането им. Хранов е и сред малцината, които в края на 80-те години посещават лекциите у нас на скандалния френски милиардер и президент на бившия европейски шампион по футбол Олимпик - Марсилия, Бернар Тапи. После праща и подчинените си да учат спортен мениджмънт на Запад. Един от тях - Румен Спасов, се смята за евентуален негов заместник от есента.
Стоян Хранов със смях изтъква, че като председател на Левски се е занимавал с всички видове бизнес без търговия с оръжие, наркотици и проституция. Не се отрича от нито едно свое действие. Въпреки приливите и отливите дружеството успява да съхрани повечето дисциплини, които развива през социализма. Сега в Левски се играят 27 спорта, всеки от които е самостоятелно юридическо лице. Спортният клуб притежава правата над името, стадиона, залите, басейните и базата на школата за високо спортно майсторство. Наше задължение е - заявява Хранов - да се грижим за тях и да помагаме на отборите, които са в затруднено материално положение.
Шефът със задоволство отбелязва, че с помощта на различни фирми почти половината от спортовете са материално обезпечени. В другата група са дисциплини, които често се лутат между стабилността и безпаричието. Има такава група - на така наречените некомерсиални спортове. Всъщност само футболът възвръща вложенията, всичко останало се прави заради любовта на някой по-състоятелен човек към хокея, бадминтона или друго - било защото сам го е играл, било поради някаква друга причина. Трудно е да се осигури стабилност на всички секции, но не се отказваме от нито една. Имаме 87-годишна история и не сме ние хората, които ще зачертаем някоя страница от нея - категоричен е Хранов. - Съвсем наскоро помогнахме на боксьорите на Георги Юнаков. Подписахме спонсорски договор и ги обезпечихме за известно време. До дни ще се реши случаят с вдигането на тежести. Нещо повече, аз смятам, че в никакъв случай не трябва да отричаме личност като Иван Абаджиев. Готов съм да му помогна с каквото мога. С него само да говориш, пак научаваш полезни неща. Спортът - това са големите специалисти и големите играчи, ръководителите в големите дружества остават в сянка.
В Левски се знае, че само футболът не се е нуждаел от закрилата на Хранов. Футболният тим е извън състава на спортния клуб, но ние поддържаме отлични взаимоотношения. Имаме перфектен договор, с който сме им предоставили стадион Георги Аспарухов, а те се грижат отлично за него. Досега техните инвестиции в съоръжението са за около 6 млн. лева. Отделно ние сме изхарчили по останалата част от комплекса около 2.4 млн. долара. Подчертавам, това не са държавни пари и ние притежаваме документи за вложенията си.
Темата сега е особено актуална около исканията на ръководената от Симон Спасов Държавна агенция за младежта и спорта спортната база да мине под нейно разпореждане и клубовете да я получат на концесия. Идеята бе приета на нож от шефовете на футболните отбори, които отказаха да плащат наем за стадиони, които са ремонтирали и поддържат. Тази база е направена от общините и трябва да си остане в тяхно владение - подчертава Хранов. - Не мога да проумея безумията, които се вършат в ЦСКА. Те са ни спортни противници, но не разбирам как може военното министерство да им иска наем за стадиона, за който клубът се грижи? Доколкото знам, се подготвя изхвърлянето на техните плувни спортове от базата на Червено знаме. Не мога да не ги защитя, защото така защитавам интересите на спорта. Нашият отбор ще е по-силен, ако има съперник. На терена момчетата са врагове, но иначе аз почти всеки ден се чувам с хора от ЦСКА, за да намерим разрешение в една или друга криза.
Хранов има уверенията на столичния кмет Стефан Софиянски, че Левски ще продължи да ползва безвъзмездно своята база. Аз не обичам да се меся в политиката, спортът не може да е син или червен - разсъждава той. - От всичко най-мразя непрекъснатите рокади по върховете и как с идването на всеки нов началник той трябва да бъде въвеждан в проблемите. Със сегашния кмет работата върви идеално, защото той ги познава много добре. С него не е необходимо да се говори повече от минута-две, за да го запозная с определен конфликт.
Според председателя на Левски в момента няма добра държавна политика за развитието на спорта, макар да признава българските спортни успехи. На Олимпиадата в Атланта преди пет години повече от една трета от делегацията бяха спортисти на Левски. В Сидни процентът им бе около 30. Въпреки това съм убеден, че с този Закон за спорта нищо добро не чака високото майсторство. Той не урежда най-важния въпрос за статута на хората, които отделят средства за него. В нашето дружество е емблематичен примерът с фирмата Сиконко, която е поела изцяло мъжкия и женския волейбол и дори изгради нова зала в Люлин. Оттам обаче нормативни препратки от един закон в други не признават разходите... Във Франция цялата държавна администрация - данъчни, полиция, дори пожарните служби, имат задължения към спортното финансиране. В Левски направихме едно специално търговско дружество, което да плаща разходите на басейните ни на комплекс Спартак. С негова помощ сме постигнали цена на билет за деца и ученици от лев и половина, докато, по наши изчисления, себестойността му е около пет лева. Само че, въпреки очевидната обществена полза от съществуването на фирми като тази, те не получават никакъв стимул от законодателя. Това в бъдеще ще се окаже капан за спорта.
На синия шеф му е добре известно, че у нас има хора, които, представяйки се за президенти на клубове, успяват да издействат пари за издръжка на мними отбори, без никакви резултати. Затова е против сегашната практика на разпределение на парите от спортния тотализатор: Ако един клуб чака само субсидията от тотото, той няма право на съществуване. Парите трябва да отиват за клубовете с дейност и резултати. Защо при финансовия недостиг се разпиляват средства за толкова много кросове (над 90 на година), бягания и най-различни подобни инициативи - до една със съмнителен успех? Защо в гимнастиката има четири-пет столични клуба и как им стигат парите?
Самият Хранов не крие слабостта си към колективните спортове - футбол, баскетбол, волейбол. Не пропуска дерби със синьо участие, тъй като не си представя да ръководи дружеството, без да познава състоянието на всеки един тим. За собствен тонус обаче е запазил плуването и от 16 години не пропуска ден, без да се потопи в басейна.
В ранните утрини, между 7 и 8 часа, в басейна на хотел Родина Хранов е осигурил на Левски повече пари, отколкото други след дни командировки и преговори, разказват очевидци. Точно там той често уговаря спонсорства и уточнява суми за издръжки. Колегите му го наричат човек на мъжката дума и ръкостискането. Но Хранов разказва и за хора, които са очаквали да взимат от Левски повече, отколкото да дадат. Надява се имената им да се забравят. Те са частица сред морето от истинските левскари - уверява председателят. - Преди време бяха пословични пререканията ми със спонсора на баскетболния мъжки тим Левски-Тотел Ганелин Русинов. Дори стигнахме до съд, но лоша дума за личността му от мен никой не е чул. Каквито и да бяха методите му на работа, той управляваше баскетбола с размах и направи немалко за успехите му. По негово време за пръв път в този спорт бе привлечен американец, бе приложена практиката да се плаща на играч във валута. Спомняте си, че легендата на клуба Жоро Младенов бе на път да заиграе в някакъв отбор в Полша. Двамата с Русинов се събрахме, независимо от разногласията си, и успяхме да предотвратим трансфера на нашия ас. Жоро е голямо име за Левски и баскетбола ни въобще и усилията си струваха. Може да не съм приемал някои неща в Ганелин, но уважавам помощта му за Левски.
Подчинените на Стоян Хранов са главно от състава на бившата строителна бригада. Те не крият, че заради дългогодишната си работа с него им е неудобно да си потърсят по-добре платена служба. Мнозина го определят като великодушен и готов да помогне. Самият Хранов се дразни от инертните хора и обича да има опоненти, за да работи още по-упорито. Около проблемите на Левски му се е налагало да влиза и в кабинетите на министри, и да разговаря с хора със скандална слава. Приятелите му обаче са сред сините легенди - Павел Панов, Добромир Жечев, Джеси Стоянов, Ваня Гешева...

Facebook logo
Бъдете с нас и във