Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН ВЯРВА НА ЯСНИТЕ ПРАВИЛА

Левон Хампарцумян е роден през 1953 г. в София. Учи в Техникум по индустриална химия и след завършването му съвсем логично кандидатства и успява да влезе в тогавашния Висш химико-технологичен институт. По собствено желание отбива военната си повинност, работейки в металургичния гигант Кремиковци, където, по собствените му думи, леко и доходно изкарва този тежък за мъжете период от живота им. По-късно започва работа в Централния институт за изчислителна техника, който по същото време разполага с напредничави компютърни технологии, взаимствани от страните зад Желязната завеса. Междувременно младият специалист впряга лингвистичните си умения и припечелва като преводач на техническа литература от английски и руски. Това му помага по-късно и при контактите с представителите на чуждестранния бизнес.

Левон Хампарцумян изкачи стълбицата на успеха, тръгвайки от най-долното й стъпало. В частния бизнес навлиза веднага след началото на демократичните промени у нас през 1989 г., регистрирайки обща фирма не с кого да е, а със сегашния подуправител на БНБ Мартин Заимов. Двамата се занимавали с консултации и одит. Хампарцумян вече имал достатъчно полезни познанства като преводач на чуждестранни сановници от Световната банка и МВФ, работили в България. Бедният нашенски пазар довел съдружниците Левон и Мартин до гениално попадение - през 1992 г. те успяват да слеят консултантската си фирма с един от големите в бранша - Купърс и Лайбрънт. Малко по-късно - през 1994 г., Хампарцумян взема кардиналното решение да се пресели в Канада заедно със семейството си. Там не остава без работа, а участва в реализацията на два икономически проекта на големи руски компании. Добре приет и в канадските правителствени среди, той скланя да се върне в България като почетен консул на Канада в София точно по времето на служебния кабинет на Софиянски. По собствените му думи мисълта да остане постоянно в Канада никога не го е блазнила сериозно. Той признава, че където и да се намира човек, може да живее добре, но само коренът му го крепи истински. Още повече че у Левон Хампарцумян били живи разказите на родителите му за тежкото преселение на неговите деди от Турция в България през 20-те години на нашия век.


След връщането си от Канад Хампарцумян развива активна дейност като консултант на големи чуждестранни инвеститори у нас. Първо работи като управляващ съдружник на Купърс и Лайбрънт, след това е на висша позиция в ПрайсУотърхаус, а предложението да стане заместник-министър на икономиката го застига, докато е директор на Управленско консултиране в Ърнст и Янг АФА.


Левон Хампарцумян е човек, който очевидно се харесва на всички. Самият факт, че успява да работи за три от шестте големи световни одиторски компании, стъпили на българска почва, без да предизвика конкурентна ревност и да се понесат сплетни, показа, че той има дипломатически дарби. Хампарцумян е и медиатор. Той успява да вдъхне доверие, да спечели приятели и дори да сдобри врагове. Той е посредник, който може да те убеди да инвестираш в България или да заемеш нова перспективна пазарна ниша.


Дълго време Левон страни от политиката. За много хора изглеждаше чудно, че въпреки многобройните си полезни връзки и приятелства Хампарцумян тенденциозно се дърпа от привлекателната политическа кариера на висш държавен служител. Още повече че банката Кадри на управляващата партия се е поизпразнила от сериозни кандидатури. Негови приятели споделят, че той просто е чакал голямото предложение.


След като новоназначеният министърът на мегаминистерството на икономиката Петър Жотев сменя почти целия екип от заместници, наследени от Божков, на администрацията й трябват нови, неопетнени и добре приети в обществото личности. Решението за назначението на Хампарцумян е взето на най-високо равнище. Било му отправено предложение, на което просто не е могъл да устои. Още в началото на мандата му обаче започват и неговите негласни търкания с вицепремиера Жотев, на когото е подчинен. Говори се, че Жотев бил обиден от факта, че назначението е осъществено през главата му. Още повече че Хампарцумян отговаря за най-сладката част от баницата - приватизацията на малкото останали, но апетитни предприятия монополисти. Самият Хампарцумян признава пред в.БАНКЕРЪ, че е приел назначението, защото е имал и няколко лични мотива, но главното според него е, че не може хората от частния бизнес да се оплакват от действията на администрацията, а когато им предложат да влязат в нея и да направят нещо добро, те да отказват. В момента, когато това се случи, те вече нямат право на жалби - обобщава той.


Още с встъпването си в длъжност Левон Хампарцумян заяви, че след либералното икономическо развитие през последните години нещата в държавата трябва да бъдат сложени в ред. И наистина работата му като заместник-министър на икономиката показва, че се опитва да наложи ясни правила в приватизацията.


Желанието на Левон да привлече западните бизнесмени да вложат парите си в България си пролича още в първите му стъпки като държавен чиновник. Чуждестранният инвеститор не е някакво странно животно, а обикновен човек, който иска да вложи парите си и да печели - отбелязва с присъщото си чувство за хумор Хампарцумян. Според него единственият начин България да стане атрактивна за международните капитали е да се премахнат сивите зони в икономиката и играта да започне начисто.


На съмненията, с които се възприемат преговорите с потенциални купувачи в приватизацията, Левон противопоставя убеждението си, че всяка процедура за продажба, даже и откритият търг, може да бъде компрометирана при желание от страна на тези, които я провеждат или участват в нея. Амбицията му е да създаде такава организация при провеждане на приватизационните процедури, че всеки участник в тях да бъде убеден, че играе в едно ясно състезание. Тези, които го спечелят, ще се радват, че са победители, а онези, които са го загубили, няма да имат усещането, че са били излъгани или манипулирани - обяснява той раздържавителната си философия.


Хампарцумян е категоричен, че за него приоритетни са сделките, които обещават по-високи постъпления в бюджета. От друга страна - допълва той - не по-малко важно е наличието на инвеститор, който да изяви ясно желание да развива приватизираното предприятие и да има добра репутация. Що се отнася до ангажиментите за бъдещи инвестиции и запазване на работните места, те са важни, но трябва да ги приемаме с ясното съзнание, че подлежат на промяна при изменение на пазарната конюнктура.


На критиките относно ниските цени на продадените предприятия в България, допреди началото на неговия мандат, Левон Хампарцумян отговаря не с оправдания за корумпирани чиновници и далавери, а с икономическия постулат: Цената на една стока е там, където се срещнат желанието на продавача и купувача.


Според Хампарцумян работническо-мениджърските дружества имат място като технология и техника за смяна на собствеността както в България, така и в световната практика. Но бърза да уточни: По мое мнение тези купувачи имат място при продажбата на относително малки предприятия, които не са атрактивни. Освен РМД-та обаче той вижда и друг доказан механизъм за раздържавяване - по-широкото прилагане на целевата приватизация.


Левон е върл противник на възможността за национализация на зле управляваните приватизирани предприятия и смята, че подобни явления могат да бъдат предотвратени от стриктния следприватизационен контрол. Когато има очевиден случай на некомпетентни или злонамерени собственици, следприватизационният контрол може да бъде инструмент за натиск срещу тях да си изпълнят ангажиментите, или да продадат предприятието, което са купили.


Друг много надежден механизъм за вторичната смяна на собствеността, според Хампарцумян, е: банките, които са кредитирали съответната приватизационна сделка, да сложат ръка върху активите на нередовните длъжници и да ги препродадат на по-надеждни собственици. Икономиката не търпи вакуум. Ако едно предприятие, да речем, фалира, мине в несъстоятелност или ликвидация - това не е краят на света. Това е част от нормалния бизнесцикъл, защото нормалният бизнесцикъл в икономиката включва както създаването, стабилизирането, така и закриването на компании - категоричен е Хампарцумян.


Но в чисто икономически план и той направи гаф, защитавайки недотам обоснованата позиция на своя министър Жотев в конфликта му с шефа на БУЛБАНК Чавдар Кънчев относно приватизацията на най-добрата българска банка. Левон тенденциозно се опита да омаловажи ролята на Кънчев за отличното финансово състояние на БУЛБАНК, като заяви пред БНТ, че добрата депозитна база на банката не била чак толкова важна - депозитите днеска ги има, утре ги няма, а и това, че Чавдар Кънчев не е обрал парите на вложителите, не го прави добър мениджър. Финансисти пък се възмутиха от това изявление, тъй като днешният заместник-министър е бил извън България през 1996 г., когато едновременно фалираха 17 банки, защото от тях дни наред се теглиха депозити. Тогава БУЛБАНК плащаше без прекъсване на клиентите си и успя да съхрани авторитета си. Нещо певече, г-н Хампарцумян със сигурност знае, че не може да има банка, ако тя не оперира с привлечени средства. Но засега това е единственото му политическо залитане и ако занапред съумее да се предпази от други подобни гафове, със сигурност ще се съхрани като личност.


Преди повече от три месеца, когато за пръв път се заговори, че Левон Хампарцумян ще седне на стола на Захари Желязков в Агенцията за приватизация, въпросът на в.БАНКЕРЪ - вярна ли е тази хипотеза, силно изненада заместник-министъра, който заяви, че никой не му е отправял подобно предложение. В крайна сметка обаче офертата се оказа факт, а БАНКЕРЪ - твърде добре информиран.

Facebook logo
Бъдете с нас и във