Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЕКАТА НИ АТЛЕТИКА КАТО НА СЕЛСКИ СЪБОР

Бирите, без съмнение, бяха маркови - баварски, но се оказа, че континенталният лекоатлетически оркестър и без тях е готов да засвири.Дотук с метафорите - 18-ото европейско първенство по лека атлетика в Мюнхен е качествена стъпка напред в развитието на този спорт. Въпреки липсата на награден фонд. На какво се дължи този странен парадокс ли? Първо, онези лекоатлети, които, приучени от покойния вече бос на царицата на спорта Примо Небиоло, гледат на кариерата си като на върволица от чекове, все пак не можеха да си позволят да пренебрегнат най-авторитетното състезание на планетата за годината. Те знаят, че трябва да излизат по-често на арената, дори и само за да оберат овациите, ако искат да останат в голямата игра. Пък и мениджърите си правят оглушки за ваканции по време на европейско, защото и те, както се казва, дечица хранят.Второ, това е последният шампионат на континента, на който не се раздават премии, и не е все едно какви позиции ще си завоюваш за догодина, когато веригата от състезания се сгъстява и календарът се пренарежда. И доколко ще си сверил часовника си с дръзките нахалници откъде ли не, навиращи се в твоята дисциплина. Трето, сред тези дръзки нахалници има безпардонни младоци, които не се спират пред нищо, най-малкото пред името ти на дългогодишен фаворит. Малките лъвчета са гладни и жадни най-вече за слава и не им пука, че Мюнхен им предлага само три бири и рахитично вурстче. Излизат на пистата и мачкат наред. Примери: Каролина Клуфт (19, Шв), подобрила в Мюнхен световния рекорд за девойки в седмобоя и изпреварила Сабине Браун (37, Гер); туркинята Сюрея Айхан (23), сгазила на 1500 м непобедимата румънка Габриела Сабо (28); шведът Кристиан Олсон (22), надскочил легендарния пастор Джонатан Едуардс (36); нашата Яна Касова (20), дебютирала на толкова високо състезание с бронз, и т. н. Четвърто, старците излязоха на Олимпиящадион заради собственото си оцеляване. И им прави чест, че дорисуваха пейзажа на битката между поколенията не само с достойни жертви, но и с блестящи победи. Примери: британците Стив Бекли (33) на копие и Колин Джексън (35) на 110 м с пр. взеха четвъртата (!) си титла в Бавария; рускинята Олга Кузенкова (32) хвърли чука най-далеко; Паола Радклиф (Вбр, 30) счупи европейски рекорд на 10 000 м; Стефан Диагана (Фр, 36) - рекорда за сезона на 400 м с препятствия. Пето, да се състезаваш на германски стадион, е невероятна тръпка. Особено на европейско първенство. Публиката - най-малко 50 хиляди души. При това компетентна, толерантна, реве на точните места и те кара да забравиш, че ако биеш, ще получиш само букетче.Шесто, ако си българче, румънче, украинче, латвийче или друго от новите демокрации, си готов и потника да си изядеш само и само да те забележат. Та кой познаваше до вчера в Европа двайсетгодишната Яна от Костенец? След като слезе обаче от стълбичката за победители, стари вълци-мениджъри наточиха зъби за договори с нея. Това е положението. Седмо - гърците! Много грък, много нещо се изсипа в града на Бе Ем Ве. Петдесет, че и повече парчета в отбора на пламналите в луд ентусиазъм за медали наши южни комшии. Спортните им шефове са изсипали над четирийсет милиона долара в атлетиката и сега са нетърпеливи да видят какво ще донесат те. Гърците се целят в своята олимпиада след две години в Атина и показаха на добрата стара Европа как се гони златното руно. Взеха, без да им мигне окото, шест медала, от които четири златни, и се наредиха на пето място в класирането по нации. След великите сили, но изпреварвайки Германия. Лошо им стана на домакините от това преброяване на отличията. Съвсем не ги утеши фактът, че те имат девет сребърни медала, срещу нито едно за елините. Поради което немецът захваща офанзива срещу напористите балканци, пък били те и с древна олимпийска жилка. Как ще се води тази студена война, подразбрахме от предълга статия в германски вестник, появила се веднага след обявяването на срамните резултати. В нея подробно се припомнят всички прегрешения на гърците от запалването на огъня на Олимп до днес. Така де, да си гледат сиртакито и узакито. Какъв е този Костас Кентерис, който не стига, че пробяга 200-та метра под двайсет секунди, ами и размаха ръце за поздрав преди финала? Ами ако не беше размахал тези ръце, какъв ли резултат щеше да изпише таблото?На този фон нашата скромна българска група стоеше в ъгъла като самопоканила се духова музика на селски събор. Хем напъваме бузи да ни се чуе мелодията, хем тубата ни звучи като пискун. Все пак излезе някакъв верен звук. Яна Касова е вече под прожекторите. Светла Димитрова не само не се отказва, но и замисля реванш. Петър Дачев (скок на дължина) и Ростислав Димитров (троен скок), които знаят вкуса на медалите, определят представянето си като нелеп кошмарен сън, който все някога трябваше да се преживее. На Даниела Йорданова (1500 м) вече й дойде байгън от петото място. Живко Виденов влезе на финал на 110 м с с пр. и се захваща, след покани оттук-оттам, да разглежда Европа и останалия свят. На Антония Йорданова (скок на дължина) и Цветелина Кирилова (800 м) им трябва повече хъс, поне колкото е хубостта им. Това, че тв операторите се захласваха по тях, е комплимент за двете кюстендилки, но не носи медали. Спринтьорката Екатерина Машова трябва просто да си повярва, което се отнася и до останалите от отбора. Както и до шефовете на федерацията. Иначе ще изпаднем от оркестъра на царицата. А това просто не ни прилича.

Facebook logo
Бъдете с нас и във