Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЕГЕНДАТА НА СОУЛ МУЗИКАТА

В архива на САЩ се пази американската капсула на хилядолетието. Тя е пълна с предмети, символизиращи света в края на ХХ век. Когато през 2010 г. потомците я отворят, ще намерят в нея каска на войник от Втората световна война, парче от Берлинската стена... Сред другите вещи там има и чифт очила на Рей Чарлз, легендарния американски певец и композитор, който ни напусна на 10 юни тази година.Светът познава великолепните песни Хващай пътя Джак (Hit The Road Jack), Джорджия в мислите ми (Georgia On My Mind) и Не мога да спра да те обичам (I Can`t Stop Loving You) благодарение на великия музикант. На лицето му грееше вечна усмивка и хората така и не си зададоха въпроса какво е да си музикален гений на върха на успеха? Много музиканти притежават черти на гениалност, но Рей Чарлз единствен буквално олицетворяваше това понятие. Стилът соул изцяло дължи раждането си именно на Рей и бе толкова мощен, че всички му се поклониха с възхищение. На пръв поглед в това няма нищо сложно. Чарлз взима елементи от госпъла и блуса, смесва ги и създава страстния и жизнерадостен стил, който получава обикновеното име соул - душа. Госпъл - негърските църковни песнопения - малкият Рей слуша от най-ранна детска възраст. Когато момчето пораства и се заема да търси своя път в музиката, той естествено го отвежда към мелодиката, която му е близка от рождение. Чарлз я изпълнява с ритмични детайли от блуса, който познава не по-зле от госпъла. Това обаче му се видяло недостатъчно и тогава дошли на помощ кънтри-бендовете и джазът, които също имат значително влияние върху стила соул. На пръв поглед наистина изглежда просто. Но за да обединиш отделните части в едно цяло, просто трябва да си гений. Жизненият път на музиканта започва в Олбъни, щата Джорджия. Там на 23 септември 1930 г. на Бейли и Арета Робинсън им се родило първото дете, което не било сляпо по рождение. Нарекли го Рей Чарлз. Три месеца след раждането на сина им семейството било принудено да напусне Олбъни и да замине за малкото градче Гринвил във Флорида. Това били трудни години за Америка, обхваната от Голямата депресия. Милиони обикновени хора се оказали без средства за съществуване и скитали из цялата страна, за да търсят и най-малката възможност за препитание. Флорида не посрещнала младото семейство твърде гостоприемно - че кого биха зарадвали с появата си бедни афроамериканци? Въпреки това Робинсън успели да се устроят някак си в Гринвил.След по-малко от година им се родило още едно момче. Децата растели пъргави и пакостливи. По-късно Рей си спомня, че музиката винаги е била с него. Още на тригодишна възраст като чуел някоя мелодия, се опитвал да се намеси в нея. Сред първите, които поощрили малкия пакостник в опитите му да общува със света на музиката, бил един забележителен човек на име Уили Питман. Какво бихте направили, ако докато репетирате на рояла си, изведнъж дотича някакво момченце и започне да ви помага, удряйки по клавиатурата с двете си ръце? Реакциите в подобни случаи са лесно предвидими и недотам приятни за помощника. Само че Уили Питман се оказал съвсем друг човек. Той търпеливо обяснявал на момчето: Синко, така не бива да се свири. Не трябва да удряш по клавиатурата с всички пръсти едновременно. Аз ще ти покажа как да изсвириш кратка и обикновена мелодия с един пръст. Уили Питман бил съсед на семейство Робинсън и притежавал малък музикален магазин, в който имало и музикален автомат - джубокс. Скоро Рей научил музикалната азбука. Благодарение на джубокса пък се запознал с всички популярни по онова време жанрове. И докато откривал вълшебния свят на мелодиите, нищо не предвещавало близката трагедия. По-малкият брат на Рей бил много способен. На три години и половина вече умеел да събира числа и да чете. Възрастните наоколо казвали за него: Това дете е прекалено умно. Вероятно не му е съдено да бъде дълго на тази земя. И сякаш го урочасали. Веднъж Рей и брат му си играели на двора, гонейки се около огромна метална каца, пълна догоре с вода. Внезапно по-малкото момче се преметнало някак си през стената й и паднало в бъчвата. Отначало шестгодишният Рей си помислил, че брат му продължава да си играе и изчакал да види какво ще направи, но после осъзнал, че се случва нещо лошо. Опитал се да го измъкне от водата, но така и не успял. Тогава изтичал в къщата да извика майка си. Тя извадила малчугана, разтърсила го, опитала се да му направи изкуствено дишане, натискала корема му, за да накара дробовете му да проработят, обаче било твърде късно.Смъртта на малкия брат се превърнала в ужасна травма за Рей. Шокът му бил толкова силен, че се разболял от глаукома. И постепенно започнал да губи зрението си. Лекарите се опитали да спасят очите му и съветвали майката да го държи колкото е възможно по-далеч от пряка светлина. Но нищо не помагало. Контролирането на ослепяващото момче се оказало невъзможно - то постоянно вдигало очи към слънцето, за да види поне слаба светлина. Ако не беше го правило, по-късно офталмолозите биха могли да му върнат зрението, но за съжаление слънчевата светлина унищожила остатъците от единия очен нерв.Когато станал на осем години, светлината окончателно угаснала в очите на Рей. Мъдрите му родители го подготвяли предварително за този момент - майка му го карала да цепи дърва, а на съседските забележки за безмислието на тези дейности Арета отговаряла : Синът ми е сляп, но не и глупав. Той трябва да може всичко, което могат и другите хора. Това ще му потрябва в живота. Тъй като давало големи надежди като бъдещ музикант, най-подходящо за момчето било да учи в такова училище, където да получи нормално общо и същевременно добро музикално образование. Но за един чернокож, още повече по време на Голямата депресия, това било трудна работа. И все пак такова училище за слепи и глухи деца се намерило - Свети Августин. Там Рей прекарал девет години, изучавайки композиция и овладявайки разнообразни музикални инструменти, най-вече пиано и саксофон. Благодарение на добрата си подготовка по-късно можел да продиктува всякакъв аранжимент, без да се докосва до клавишите. Родителите му Арета и Бейли се стараели да му помагат доколкото могат, но на 15 години Рей бил лишен от напътствията и съветите им. Майка му и баща му починали един след друг.След като завършил училище, талантливият Рей Чарлз Робинсън бързо си намерил работа и започнал да свири в различни оркестри. Увличайки се сериозно от стила кънтри анд уестърн, той си спечелил много почитатели сред южняците и десет години изнасял концерти в различни градове из цяла Флорида. Младият музикант обаче чувствал, че това не е начинът да върви нагоре. Затова скоро заминава за щата Вашингтон. Там организирал собствено трио, изпълняващо джаз в духа на Нат Кинг Кол и Чарлз Браун, и започнал да сътрудничи на фирмата за грамофонни записи Даунбийт (Downbeat). Три години по-късно друга, тогава още неизвестна фирма - Атлантик Рекърдс, оценила по достойнство перспективите пред него и откупила договора му с Даунбийт.Шефовете на Атлантик Рекърдс безспорно притежавали добър нюх. Работейки за тях, Рей Чарлз направил аранжиментите на парчета като Китара (Guitar) и Нещата, които правех (Things That Used To Do), което става най-големият хит в класациите за ритъм енд блус за 1954 година. На 18 ноември същата година в Атланта, в родния му щат Джорджия, Чалрз записва Имам жена (I Got A Woman), в която звучали основните черти на соула - сплав от църковния госпъл и светския ритъм енд блуз. Окрилен от успеха, издава нови хитове - Алелуя, толкова я обичам (Halleluja, I Love Her So), Потънал в сълзите си (Drown In My Own Tears) и страстната, превърнала се в класика в жанра Това, което казвам (Whad`I Say). Всички те били изпети от самия музикант с неговия груб, изпълнен с вътрешен емоционален заряд глас, поддържан от пулсиращия акомпанимент на рояла и духовите инструменти. В Ню Йорк заедно с женска вокална група записва Какво да кажа (What Wond I Say). Резултатът от студийната работа бил зашеметяващ - № 1 в класациите за ритъм енд блус и № 6 в попкласациите за 1959 година.През същата 1959-а приключва осемгодишното сътрудничество на певеца и композитора с Атлантик Рекърдс, което му донася толкова много победи и признание. Рей отива в обятията на друга компания - ЕйБиСи Парамаунт (ABC Paramount), предложила му изключително изгодни условия. През ноември 1960 г. излиза хит №1 в списъка на най-продаваните записи на попмузика - кавър версията на песента на Хоук Карлмайкъл от 1930-а Джорджия в мислите ми. По-късно тя се превръща в официален химн на щата Джорджия. Пак през 1960 г. Рей Чарлз гастролира с невероятен успех в Европа и оттогава (с изключение на 1965-а) концертите му пред европейска публика стават ежегодни. През следващата - 1961-а, целият свят се наслаждава на Хващай пътя Джак, специално поръчана на Чарлз от неговия кумир, изпълнителят на блусове Пърси Мейфилд. Следва поредното класическо парче - Не мога да спра да те обичам. Но не всичко е безоблачно в живота на гения. На 16 години той за първи път опитал наркотиците, а през 1996-а получава петгодишна условна присъда за съхраняване на хероин. Наложило му се да лекува наркотичната си зависимост в една калифорнийска клиника. Но и тогава не паднал духом. Още на следващата 1967 г. сингълът му Време за плач (Crying Time) получава две награди Грами - за Най-добър запис в стил ритъм енд блус и за Най-добро солово вокално изпълнение в стил ритъм енд блус.) Всъщност изброяването на огромния брой награди, получени от Рей Чарлз, е просто невъзможно. Само Грами са повече от дузина.

Facebook logo
Бъдете с нас и във