Банкеръ Weekly

Съдби

ЛЕБЕДОВАТА ПЕСЕН НА ЛАНС АРМСТРОНГ

Познавачите често наричат Тур дьо Франс шахмат върху колела. Но юни, последният месец за подготовка на състезателите преди най-голямото състезание в колоезденето, всъщност напомня доста повече игра на покер. Фаворитът Ланс Армстронг, основният му конкурент Ян Улрих и останалите с някакъв шанс за успех (като Иван Басо и Роберто Ерас) трябва, от една страна, да не се престарават и да пестят силите си, а от друга - да не дават никакви основания за оптимизъм на съперниците си. Именно заради това надлъгване фаворитите много рядко се засичат по пътищата през юни. Да го сторят би било равнозначно на това мениджърът на Арсенал Венгер да покани колегата си от Юнайтед Фъргюсън да гледа секретните му тренировки. И въпреки това преди броени седмици пътищата на Армстронг и Улрих, двамата най-големи съперници в днешното колоездене, най-ненадейно се пресякоха някъде из Пиренеите.Армстронг и мениджърът на тима му Йохан Брюйнел тъкмо напускали хотела си в ски-курорта Пла д'Аде за редовната сутрешна тренировка, когато забелязали зад себе си група колоездачи в розовия екип на вражеския тим Т-Мобиле. Казах си: мамка му, колко е малък светът - смее се Армстронг. - Там бяха всички - Улрих, Севия, Щайнхаузер... Очевидно не можех да спра и да им кажа: момчета, може ли да се лепна за вас за пет-шест часа. Затова продължихме надолу по пътя. Американецът признава, че карал както никога дотогава на тренировка, за да избегне немислимото: да позволи на Улрих да го изпревари и да получи скъпоценно психологическо предимство преди тура. Те също добре знаеха, че съм там, защото наоколо имаше множество германски туристи, които ги осведомяваха за всичко. От техните викове и аз разбирах, че Улрих е зад мен. Получи се нещо като минисъстезание, предполагам, че е било много забавно за гледане, обяснява Ланс. В Пиренеите американецът не позволи на Улрих да тържествува, но като цяло моментната форма на шесткратния победител в Обиколката на Франция дава големи надежди на конкурентите муАрмстронг постоянно повтаря, че се надява последното му участие в Тура да приключи на 24 юли със седми пореден триумф на Шан-з-Елизе. Но резултатите в подготовката му не са кой знае колко убедителни: четвърто място в Обиколката на Джорджия и четвърто в критерия Дофин Либер, традиционната му разгрявка за Тура. Зад святкащите сини очи и безкрайните шеги Ланс изглежда напълно вглъбен в играта на покер, която в предишните шест сезона уверено спечели. И сега той прилага познатия стар подход: възхвалява противниците си и смалява собствените си шансове. Мисля, че Улрих е много напред тази година. От това, което видях през пролетта по ИНТЕРНЕТ, той е страшно силен в момента. Убеден съм, че ще е сред първите трима. За италианеца Иван Басо, негов подгласник преди година, Армстронг твърди, че е станал по-опасен от всякога. Колкото до Роберто Ерас, той е загадка дори за Ланс: може и сам да се бори за първото място, може и да се откаже в полза на съотборника си Паоло Саволдели, победителя в последното Джиро д'Италия. Или даже в полза на младия, но много талантлив украинец Ярослав Попович. Въобще в последните дни преди Тура блъфирането придоби невиждани мащаби. Армстронг обаче предпазливо избягва да говори за собствената си форма или ако говори, го избива на шега. Честно казано, и аз не знам как се чувствам - твърди той. - Работата е там, че почти не съм се състезавал тази година. Пък и миналия юни смятах, че съм в добра форма, дойдох на Тур дьо Франс и всички възкликнаха: колко зле е Армстронг! Така че явно не съм компетентен да отговарям на този въпрос. Под шеговития тон обаче прозира една тревожна истина - американският ас действително има едва 16 състезателни дни тази година. Никога досега (в общо девет опита) Армстронг не бе започвал Тур дьо Франс без спечелено състезание зад гърба си. Затова и за него бе толкова важно да спечели Дофин Либер - за да възвърне собственото си самочувствие и да потисне това на Улрих и останалите с амбиции за трона. Вместо това Ланс завърши четвърти - на същата позиция като преди година, но при съвсем други обстоятелства. Много хора, включително и мениджърът Брюйнел, разкритикуваха избраната от него програма и го упрекнаха, че прекарва твърде много време в родината си, зает с други дела. Ланс дори провали единия от планираните си тренировъчни лагери, за да се прибере до Америка за участие в благотворителен бал. Изобщо занимания не му липсват, дори и да не смятаме неговата фондация за борба с рака, трите деца от вече разтрогнатия му брак с Кристин и обсебващата връзка с рокзвездата Шерил Кроу, която го води като свой компаньон по безбройните церемонии, светски партита и телевизионни програми. Освен всичко това вниманието на Армстронг е ангажирано и с поне десет съдебни дела в Америка, Италия, Франция и Англия, по които той е или ищец, или ответник. Повечето от тях касаят обвинения в употреба на допинг. И все пак тексасецът продължава да твърди, че колосалният му успех не пречи на мотивацията му, макар и да са налице всички доказателства за противното. Това засега не е проблем за мен, защото състезанията продължават да ми доставят удоволствие - твърди Армстронг. - Все още ме боли, когато не печеля, и все така изпитвам неистово желание да съм пръв. Надявам се това да проличи още от първите етапи на Тура, от тежките отсечки в Алпите. А не да кажат: ето, той вече се държи като пенсионер. Вярвам, че случаят не е такъв. Все пак дори и Армстронг признава, че нагласата му вече не е същата, каквато бе преди година. Сега абсолютният рекорд по победи е негов - над постиженията на гиганти като Еди Меркс, Бернар Ино и Мигел Индурайн - така че сега задачата пред Ланс е просто да сложи достоен край на една и без това изумителна кариера. За мен седем титли от Тура е стара мечта, още от времето, когато почти не се надявах някога да се състезавам отново, признава тексасецът, който се възстанови от рак в средата на 90-те. Не става дума за рекорда. Целта ми не е да бъда записан в книгите с числото седем, а просто да знам, че съм изпълнил мечтата си, и да мога да изживея спокойно остатъка от живота сиТова ще е идеалното сбогуване - на върха, така че хората да си мислят: ето, той можеше да спечели и още една, ако бе поискал. Последният велик шампион, озовал се в положението на Ланс, бе Бернар Ино през 1986-а. Тогава, в опита да подобри рекорда на Анкетил и Меркс, той кара почти самоубийствено, атакуваше на най-неподходящи места просто заради удоволствието да покаже способностите си и накрая завърши втори зад съотборника си Грег Лемънд. Но Армстронг категорично не смята да прибягва към подобен подход: Не ме разбирайте грешно, аз искам да спечеля този Тур и ще карам толкова предпазливо, колкото е необходимо, без да поемам рискове. Обикновено пресконференциите му приключват с въпроса колко често мисли за живота си след колоезденето. През цялото време, отговаря Ланс без колебание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във