Банкеръ Weekly

Съдби

КЪСМЕТЪТ НА ЙОХАН РУПЪРТ

Животът на Йохан Рупърт минава в охолство. Когато има гости, той ги забавлява в имението си близо до Кейптаун, сгушено сред най-живописните лозя на ЮАР. А ако не е в страната, където по-богата от неговото семейство е единствено фамилията Опенхаймер, Рупърт обикновено се намира на борда на някой от двата си частни самолета на път за Европа, Азия или Щатите, за да нагледа внушителната си бизнес империя. Тъй като той е най-големият акционер в Ришмон (Richemont) - една от най-могъщите компании за луксозни стоки в света, този начин на живот не учудва никого. Изненадата настъпила, когато преди две години и половина главният изпълнителен директор на Ришмон се оттеглил от поста си и Йохан решил да поеме управлението. Проблемът на фирмата, притежаваща реномирани марки като Картие (Cartier), Ван Клийф енд Арпълс (Van Cleef Arpels), Монблан (Montblanc) и Алфред Дънхил (Alfred Dunhill), се състоял в това, че резултатите й бързо се влошавали. През 2003 г. компанията, която първо управлявал баща му, а после и самият Йохан превърнали в бижу от международна величина, отстъпващо по приходи единствено на гиганта Ел Ви Ем Ейч (LVMH), отчела срив в печалбите и цените на акциите си.Деветдесетте години минаха, все едно се возехме на ескалатор - разказва 54-годишният Йохан. - Дори просто да стои неподвижен, човек продължаваше да върви нагоре. Сам признава обаче, че когато трябвало да отговори на комбинираното влияние на икономическия спад, терористичните атаки и епидемията от ТОРС (тежък остър респираторен синдром) върху бизнеса с луксозни стоки, реакцията му закъсняла. И може би защото прекарвал повечето си време в Южна Африка, далеч от централата на Ришмон в Женева и от офисите на Картие в Париж, той не обръщал достатъчно внимание на главоломно растящите разходи, на вътрешните противоречия между мениджърите и на липсата на иновации. Отрезвяването настъпило през 2002-ра, когато, сериозно закъсала за средства, Ришмон била принудена да вземе заем, за да изплати годишните си дивиденти. Ако това не е достатъчен повод да стана главен изпълнителен директор, тогава не знам кое е, обяснява по-късно Рупърт.Бащата на Йохан - Антон, който днес е на 88 години, бил първият белокож африканец с европейски произход, изградил международна бизнес империя. Нейното начало било поставено през 1945-а с производството и търговията на вино и спиртни напитки. Скоро след това предприемачът се захванал и с тютюн и прекръстил компанията си на Рембрандт (Rembrandt), която впоследствие се сдобила с контрола върху 90% от цигарения бизнес в ЮАР. Част от печалбата била инвестирана в акции на британската цигарена фирма Ротманс (Rothman's). фамилията изтъргувала активите си в тютюневия бранш срещу 35-процентен дял от акциите на втората по големина цигарена компания в света - Бритиш Америкън Тъбакоу (British American Tobacco). Чрез Ришмон и други фирми днес Рупърт все още притежават близо 30% от гиганта, което го прави неговия най-голям акционер.Ришмон е основана през 1988 г., когато семейството отделило чуждестранните си активи от тези в ЮАР, за да избегне международните санкции срещу апартейда. Антон Рупърт, чиито корени в южноафриканската държава датират още от 60-те години на XVII век, трудно можел да се нарече поддръжник на апартейда. В интервю през 1985 г. той заявил, че системата трябва да бъде погребана, а не балсамирана. Но все пак бизнесът му извлякъл полза от това, че имал за собственици белокожи африканци в държава, управлявана от хора като тях. Във всеки случай фамилията нямала интерес да вижда как богатството й, оценявано на 2 млрд. долара, се подкопава - нито от санкции, нито от ренационализацията след като белите изгубили влиянието си.Йохан също работил за разделянето на активите и за излизането на Ришмон на швейцарската фондова борса. Това бил неговият първи проект, след като през 1985-а се присъединил към семейния бизнес. Никога не съм мислил, че това ще стане, споделя той, връщайки се към дните си като играч по крикет и студент в южноафриканския университет Стеленбош. През 1975 г. заминал за Ню Йорк, за да участва в програма за обучение към Чейс банк (Chase Bank). Останал в Ню Йорк пет години, през повечето от които работил в Лазард (Lazard). През 1979-а се завърнал в ЮАР, за да купи затъващата Ранд мърчънт банк (Rand Merchant Bank). Помогнал за нейното възстановяване, но дълго отказвал предложенията на баща си да започне работа в Рембрандт. Да работиш за предприемач, който е създал собствена компания, може да се окаже твърде трудно - казва Йохан. - Но баща ми имаше нужда от мен.Още преди да навлезе в семейния бизнес обаче, посъветвал баща си да се насочи към търговията с луксозни стоки. В средата на 70-те години на ХХ век, докато живеел в Ню Йорк, Йохан се запознал с дъщерята на един от собствениците на френската компания за бижута и часовници Картие, която търсела нови инвеститори. Независимо от известността й като кралицата на бижутерийните производители по онова време фермата била изгубила голяма част от своя творчески и финансов блясък. Все пак южноафриканците купили малък дял от нея и за няколко години марката била съживена.Семейство Рупърт притежавало дялове и от Дънхил и Монблан - дъщерните дружества на Ротманс. Йохан продължил да разнообразява асортимента от скъпи продукти и през 1995 г. влязъл дори в бизнеса с платена телевизия в Европа. Макар някои да оспорвали идеите му, той обединил собствеността си с френския Канал плюс, който по-късно бе погълнат от гиганта Вивенди (Vivendi), и приключил начинанието си с печалба от почти 650 млн. долара.Парите дошли тъкмо навреме. През 1999-а с част от тях бил купен контролният пакет акции на производителя на луксозни бижута Ван Клийф енд Арпълс, а една година след това и три марки ръчни часовници, върху които главният изпълнителен директор на конкурента Ел Ви Ем Ейч Бернар Арно също се опитвал да сложи ръка. Това обаче се оказала последната придобивка на Ришмон преди икономическия спад. За производителите на луксозни стоки ставало все по-трудно да убедят купувачите да дадат 15 000 долара за часовник и 200 000 за огърлица, които в крайна сметка не били нужни на никого. До есента на 2002-ра, когато Йохан станал главен изпълнителен директор, проблемите се задълбочили. Разходите излезли извън контрол, а допълнително усложнение предизвикал фактът, че централата на Ришмон била в Швейцария, на Монблан - в Германия, на Дънхил - в Лондон, на Картие - в Париж, докато най-големият акционер, който не говорел достатъчно френски, прекарвал повечето си време в ЮАР. На първо време Йохан се заел да съкрати разходите, като затворил фабрика за часовници в Швейцария и закрил над дузина магазини. Изплатил почти 1 млрд. долара от натрупаните дългове, след като продал част от фирмения дял в Бритиш Америкън тъбакоу. Наел нови директори и мениджъри, на които възложил да започнат нововъведения в бизнеса. Въпреки че днес разходите продължават да са прекалено високи, а културните различия и проблемите в управлението не са изчезнали напълно, състоянието на Ришмон е далеч по-стабилно и Йохан Рупърт е убеден, че е дошло време отново да се оттегли на заден план. През есента на 2004 г. той назначи бившия директор на Монблан Норбърт Плат за главен изпълнителен директор на Ришмон. На 54 години просто не ми се занимава с управлението на производители на часовници и огърлици, признава бизнесът.Това, което му се иска, е да прекарва повече време в ЮАР. Влиянието на неговото семейство е навсякъде в тази страна. Йохан присъства на церемонията, на която Нелсън Мандела обяви оттеглянето си от обществения живот. За партито по случай рождения си ден скоро след това пък си осигури компанията на двайсетина от най-известните бизнесмени на ЮАР. Сред гостите на махагоновата маса в имението край Кейптаун се събраха председателят на втората най-голяма южноафриканска банка, бившият капитан на националния отбор по ръгби и един от най-изтъкнатите чернокожи ръководители на местната миньорска индустрия. Чрез два холдинга - Рембрандт и Венфин (Venfin), семейство Рупърт притежава акции в много южноафрикански банки и компании. Венфин е собственик на голяма част от местното поделение на водещия мобилен оператор Водафон (Vodafone), а Рембрандт притежава контролния пакет в Дистел (Distell) - най-големия производител на вино и спиртни напитки, както и 10% от Бритиш Америкън Тъбакоу. Двете компании имат обща пазарна капитализация в размер на 9.5 млрд. щ. долара.С това обаче интересите на Йохан Рупърт не се изчерпват. Под негов надзор са две от най-прочутите южноафрикански лозя в ЮАР. Той е и собственик на един от най-престижните голф клубове в страната. Ако си южноафриканец, не можеш просто да зарежеш всичко - подчертава той. - А щом си достатъчен късметлия да притежаваш влияние тук, имаш малък проблем - трябва да си едновременно верен на страната и да изпълняваш ангажиментите си към акционерите. Което, подобно на настройването на някой скъп часовник, със сигурност не е лесна задача.

Facebook logo
Бъдете с нас и във