Банкеръ Weekly

Съдби

КЪСМЕТЛИЯТА ОТ АТАКАМА

Нито за миг през живота си чилийският милиардер Андронико Лукшич не е крил, че дължи богатството си на едно недоразумение. Когато като млад решил да продаде своя дял от медна мина, купувачите - японски инвеститори, помислили, че цената, която им иска, е в долари. В действителност той имал предвид сумата в песо, но по време на преговорите Лукшич бил прекалено объркан, за да признае разминаването, а после се уплашил, че може да му се присмеят, че иска прекалено ниска цена.Бях сигурен, че ще разберат всичко, признава предприемачът в интервю за чилийски вестник през 2002 година. Договорът обаче бил подписан и в резултат на грешката той получил 500 000 щ. долара - над десет пъти повече от парите, които поискал.Магнатът, който почина на 18 август на 78 години, създава една от най-големите бизнес империи в Латинска Америка. В миналото той държи контрола върху мини, банки, телекомуникационни фирми, пивоварни и производствени фирми. Повечето от предприятията му се намират в Южна Америка, но освен тях Лукшич притежава и курорти в Хърватска - страната, от която неговият баща емигрира в началото на ХХ век.Роден на 5 ноември 1926 г., Андронико Лукшич Абароа израснал в Антофагаста - по онова време прашен пустинен град в северната част на Чили, където баща му притежавал универсален магазин. Родителите му били достатъчно заможни да изпратят сина си да учи в Сорбоната. Престоят му в прочутия университет обаче бил прекалено кратък. Още в първия учебен ден професорът го накарал да стане и да направи кратко импровизирано представяне на своята страна. Момчето било толкова срамежливо, че избягало от стаята и никога повече не се върнало.Обратно в родината си Лукшич се записал да учи право, за да зарадва родителите си. Но тъй като не успял да преодолее неудобството да води публични дела в съда, се отказал от правната кариера. С помощта на свой роднина станал собственик на фирма за продажба на автомобили Форд (Ford) в Антофагаста. Градът вече бил много по-оживен благодарение на медните мини в заобикалящата го пустиня Атакама.Аматьор геолог, който обичал да прави дълги самотни разходки и да събира образци от руди, един ден Лукшич купил контролния пакет акции на малка медодобивна мина, чиито собственици враждували помежду си. Точно нея той продал през 1954 г. на Нипон майнинг къмпани (Nippon Mining Company) и напълно неочаквано се сдобил с 500 000 долара.Изгорих двайсет пакета свещи от благодарност към тримата ми любими светци - спомня си чилиецът. - После депозирах 500 000-те хиляди в банка като обезпечение, за да получа финансиране за нов бизнес.През следващите шестнайсет години той включил в дейността си риболов и разработване на мини и се преместил в столицата Сантяго, където успешните инвестиции на фондовия пазар му помогнали да получи контрола върху Емпресас Лукети (Empresas Lucchetti S.A.) - производител на тестени изделия, и Мадеко (Madeco S.A.) - водещ металопроизводител.Истински работохолик, Лукшич открил нов начин да съчетае бизнеса със задълженията си към семейството. Когато се приберях вкъщи след работа, скачах в леглото, а петте ми деца и жена ми сядаха наоколо и слушаха подробните ми разкази за всичко, което съм направил през деня - разказва магнатът. - Скоро след това осъзнах, че тези разговори бяха начин да си помогна при решаването на проблемите, които имах в работата.Както се случило с много други чилийски предприемачи, богатството на Лукшич понесло сериозен удар, когато през 1970 г. президентът Салвадор Алиенде - демократично избран марксист, поел властта и извършил мащабна национализация. Нетърпелив да защити най-печелившите си предприятия, Лукшич приел да продаде други от фирмите си евтино на правителството. Постъпката му не се харесала на местните бизнесмени, които се противопоставяли на всяко поглъщане от страна на държавата. В резултат на това, когато през 1973 г. генерал Аугусто Пиночет дошъл на власт с преврат, Лукшич бил лишен от право да инвестира в първата вълна от продажби на държавни предприятия. Скоро обаче събитията започнали да се развиват в негова полза. В началото на 80-те години на миналия век страната била обхваната от финансова криза, която предизвикала рецесия и масови фалити. Като един от малкото предприемачи с незначителни дългове и доста пари в региона Андронико Лукшич успял да купи водещата местна банка Банко де Сантяго (Banco de Santiago) и пивоварната Сервесериас унидас (Cervecerias Unidas S.A.) на най-ниските възможни цени. След време пивоварната, за която платил 7 млн. щ. долара, струвала повече от един милиард и се превърнала в една от най-великите инвестиции в латиноамериканската история. Никога не съм позволявал на успехите да ми завъртят главата, защото винаги съм знаел, че по пътя неминуемо ще има и провали, обяснява Лукшич в едно интервю през 1998-а. Известно време в края на 90-те години семейният конгломерат Киненко (Quinenco) изпитал финансови затруднения, тъй като инвестициите в съседните Аржентина, Перу и Бразилия пострадали от сурови икономически кризи. Същото се случило и с дяловете на фамилията в банковата сфера, когато испанският конкурент Банко Сантандер (Banco Santander) се слял с друга испанска кредитна институция. Нито един от тези неуспехи обаче не се оказал фатален благодарение на стратегията, която следва Лукшич - да диверсифицира инвестициите си.До оттеглянето си от бизнеса миналата година той продължил да се появява в офиса в центъра на Сантяго всеки ден. На най-големия си син, който носи неговото име - Андронико, той поверил управлението на банковите активи на семейството, докато средният Гилермо поел ръководството на компаниите в Киненко. За най-младия Жан-Пол останали мините, а дъщерите Паола и Мария Габриела се нагърбили с отговорността да се грижат за благотворителните фондации.

Facebook logo
Бъдете с нас и във