Банкеръ Weekly

Съдби

КУЛТУРЕН БЮДЖЕТ НА КОТА НУЛА

Директорите на регионалните музеи (или поне част от тях) се събират на 27 март в Плевен, за да решат една много тежка задача - с какви средства да се води борбата за запазването на множество по-малки музеи. Министерството на финансите не е предвидило средства за тях, а Министерството на културата услужливо ги е обявило за институти без регионално значение. Което ще рече, че те са незначителни!Сред изоставените музеи са тези в Лом, Белоградчик, Чипровци, Иван Вазов в Берковица и др. По този начин действащ в Северозападна България, според вижданията на чиновниците от двете министерства, остава само музеят във Враца. Случаят удивително напомня подобно решение на някогашния министър на културата Ивайло Знеполски, който с еднократен хирургически акт набеляза за закриване всички драматични и куклени театри в региона - от Видин до Благоевград. При това става дума за прилежащите към т.нар. Западни покрайнини селища, които нямат възможност за никакъв друг контакт със съгражданите ни отвъд границата, освен културния. И които по-лесно хващат Белградската телевизия, отколкото БНТ.Чиновниците от МФ и МК никога не са се отличавали с особена широта на вижданията, нито пък с някакви - поне школски! - познания върху историята. Инак щяха да знаят, че Чипровци, за което ще стане дума, е живият мост на България между Ориента и Западна Европа, будителското гнездо както на културната, така и на националната свяст. В разговор с работниците от музея в Чипровци в. БАНКЕРЪ установи, че още през септември 2002 г. Министерството на финансите е спуснало проектобюджета на общината, в който срещу графата култура е отбелязана кръгла нула! И това при мизерния, но все пак достатъчен годишен бюджет на музея от около 25 хил. лв. за заплати на седемте музейни работници, за консумативи и поддръжка, за охрана и за онези пет специфични дейности, които определят статута на всяко подобно културно учреждение. При нулев бюджет кметството в града е оставило на работа само трима души, а от перото за социални грижи се поддържат двама души за охрана на много богатите музейни сбирки.Нека припомним на господа министрите на културата и финансите, както и на техните подчинени, че Петър Богдан сто години преди отец Паисий пише своята славянобългарска история. Нека припомним, че Петър Богдан заедно с Петър Парчевич ръководят приготовленията за освобождаване на България през ХVII век, а старейшините на града пишат знаменитото писмо до Венеция, в което се казва: Ние, народите от Изтока, сиреч на Балканите и най-вече богатото българско царство, с бели бради, с побелели глави, прегърбени от тиранията, се обръщаме за помощ към владетелите на света... да изгонят тираните от Изтока... Нека припомним, че през 1624 г. в Чипровци е отворено първото училище, в което се учат 80 момчета, поели по-късно на плещите си товара на българското Възраждане. Там се оформя онази книжовна школа, която ще даде първата българска печатна книга Абагар. От ХVI до ХVIII век точно в Чипровци действа и златарска и ювелирна школа, прочула се далеч зад границите с високо майсторство и изтънчен вкус, чиито произведения днес красят редица европейски музеи. Чипровци е центърът и на първото българско въстание срещу поробителите, а Георги Пеячевич има собствен отряд в състава на императорската австрийска армия. Ще последват още няколко буни и въстания чак до Априлското, в което чипровци също са активни участници. И още нещо - Чипровци е центърът на католическата вяра в България, която съжителства с православието и подпомага, вдъхновява и дори ръководи освободителните движения.Покойният академик Петър Динеков оцени чипровската книжовна школа като най-значимата при внасянето на европейска насока в българското литературно развитие. Но съществува и източната посока на културно влияние и традиция, защитавана най-категорично от чипровското килимарско изкуство и школа, които и до днес се срещат в световните каталози на музеи, търговски и тръжни къщи. Понятието чипровски килим и днес е синоним на най-високо качество и изтънчена естетика, пренесла и съхранила древни традиции. Неведнъж сме писали за търговската конюнктура на пазара на изкуството, в която произведенията на чипровското (а също така котленското и др.) килимарство се вписват идеално. До неотдавна именно с чипровски килими бе оборудван и Министерският съвет! Същият съвет, чиито министри спряха скромното финансиране на музея в Чипровци!След разговорите ни с хората от музея в Чипровци се опитахме да се свържем и с новия директор на Центъра за музеи, галерии и изобразително изкуство Евгений Сачев за разяснения. Разчитахме на факта, че г-н Сачев е бил директор на кораба-музей Радецки и би трябвало да е по-близо до проблемите на т.нар. малки музеи в страната. Не го открихме! Надяваме се да го видим в Плевен, когато ще му напомним, че в Чипровския музей се пазят документи на и за Петър Богдан и Петър Парчевич, над 300 картини на известни наши художници, произведения на местната златарска и килимарска школи, на книжовната школа и т.н. Ще му напомним и че годишната издръжка на останалите вече трима музейни работници, заедно с всички разноски по музейната собственост и опазването й, възлиза на сума колкото месечния доход на един по-високопоставен чиновник.На чипровци ще оставим разказа за гостуването на същия този музей в германския град Кемниц през 2002 г., където експозицията е била приета с голям интерес и внимание. И да припомнят на държавните служители, че 35-те километра от Западна Стара планина, които са в землището на Чипровци, са прекрасно място за туристическа даденост, която включва и модното, но празно от съдържание у нас понятие културен туризъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във