Банкеръ Weekly

Съдби

КРЪВ СЕ ЛЕЕ ПО ФУТБОЛНИТЕ ТЕРЕНИ

Недоволен от съдийско решение, привърженикът на аматьорския отбор Лидбари Таун Пол Филипс влязъл на терена и нокаутирал арбитъра. За запознатите с бушуващите страсти по футболните стадиони в това няма нищо необичайно, ако не бе една малка подробност - побойникът бил на 83 години и от половин век се движел с помощта на бастун.Според социолози, психолози, полицаи... причините за футболното хулиганство са социални, политически, икономически, религиозни, расистки... Но каквито и да са те, точната рецепта за тази болест още не е намерена.Първата истинска футболна битка в Шотландия е през 1909 година. Главни действащи лица са запалянковците на Селтик и Рейнджърс, като в масовите побоища участват над 6000 души, а 55 полицаи са ранени. Разрушени са много сгради и магазини, унищожено е уличното осветление.От началото на 70-те години мачовете на Острова са съпътствани от шумни скандали, брутални побоища, та дори и от смъртни случаи. Както твърди в един от коментарите си Би Би Си, броят на арестуваните и пострадалите отдавна е надхвърлил този на отбелязаните голове. Английските запалянковци се превърнаха в опасност N1 и за футболна Европа. Под въздействието на чашката, освен да вилнеят по стадионите, албионците чупеха влакове, автобуси, витрини, обръщаха коли... Свидетели на техните ексцесии станаха Брюксел, Париж, Берлин, Мюнхен, Рим, Милано, Виена... По този повод преди финалния мач за КЕШ между Рома и Ливърпул през 1984 г. журналист от Гадзета дело спорт писа: В своята дълга история Рим два пъти е бил в смъртна опасност - през III век преди новата ера, когато Ханибал преминава Алпите и завладява почти цяла Италия, и сега, когато очакваме английските запалянковци... Спортният коментатор предсказа предстоящата трагедия, като само сбърка мястото й. Най-черната сряда в историята на футбола настъпи година по- късно на 29 май 1985 г. на стадион Хейзъл в Брюксел. Непосредствено преди финалния двубой за Купата на европейските шампиони между Ювентус и Ливърпул феновете на двата отбора се сбиха. В голямото меле една от бетонните стени се срути и в развалините й загинаха 39 души, а други 500 бяха ранени. Но най-жестоките сцени настъпиха след това, когато озверели хулигани с бутилки и железни пръти продължиха садистично да удрят ранените и гърчещи се под развалините противници. И всичко това пред погледа на милиони телевизионни зрители (77 телевизии от цял свят предаваха пряко срещата). След този ужас тимовете от Албиона бяха наказани да не участват в европейските турнири за пет години. Кралицата на Великобритания и английското правителство потънаха в земята от срам, а вестник Дейли Мирър отбеляза: Дадохме на света футбола... Станахме причина и за най-големия му позор... Кървавият инцидент в Брюксел накара Скотланд ярд да вземе крути мерки срещу футболния вандализъм. Ченгетата създадоха огромна картотека на всички криминално проявени фенове на Острова и ограничиха достъпа им до футболните срещи. Създадено бе и специално полицейско подразделение за борба с хулиганството по трибуните, а по всички стадиони, на които се играят мачовете от Висшата, Първа и Втора лига, бяха монтирани множество камери. Камерите помогнаха дотолкова, доколкото не пропуснаха да запечатат масовите сблъсъци през 1989 г. между привържениците на Ливърпул и Нотингам, при които смъртта си намериха 95 души, а 200 се отърваха с по-тежки и по-леки наранявания. Оттогава в цената на билетите в Англия бе включена и опцията застраховка Живот.Определена заслуга за футболната война имат и медиите. В търсенето на сензации и най-дребните случки се раздухват до небесата. Разбра се, че някои телевизии даже са давали пари на запалянковците, за да правят золуми. Английски фотограф платил на сънародниците си да се сбият в Шарлероа преди мача от Евро 2000 Англия-Германия. Сбиването продължи по улиците на града до ранни зори на следващия ден.Издания на Острова правят ежемесечни класации на най-бесните феновекато в тези странни предвиждания най-често водят запалянковците на Манчестър Юн., следвани от Уест Хем, Челси, Арсенал и Ливърпул. След един шампионатен мач в началото на 70-те години между Уест Хям и Арсенал избухнал бой между агитките и полицията пуснала специално обучени кучета, за да ги разтърве. Резултатът от въргала е направо зашеметяващ: един хулиган ухапал полицейско куче и му откъснал ухото. Пред съдебните инстанции ултрасът се оправдавал: Ухапах го, защото то първо се нахвърли върху мен. Действах в законна самоотбрана.Много от футболните агресори се прехвърлиха от стадионите в издателския бизнес, описвайки изстъпленията си и печелейки милиони, окуражавани от меркантилни издатели. В тези писания британските вандали вдъхновено разкриват как трошат черепите на противника и се гордеят с постъпките си. В творбите изобилстват изречения от рода: Направихме шоу, което швабите няма да забравят никога. Сложихме в джоба си Берлин - сърцето на Европа. Най-известният сред този тип литератори е 33-годишният Джон Кинг, чиито книги Бий се за Англия, Кървавата футболна фабрика и Ловци на глави надминаха многократно по тираж доста известни криминални и любовни романи. Авторът им разказва в тях за омразата на англичанина към чужденците, футболните арбитри и ченгетата.Други преуспели покрай футболното насилие са братята Дъг и Еди Бримсън - две от най-опасните страшилищаподвизавали се някога по трибуните на английските стадиони. Хулиганските им мемоари Където ни стъпи кракът и Дерби дни се отличават най-вече с бедния си, но крайно агресивен език.Побоищата между футболни хулигани в Западна Европа отдавна се планират предварително, според твърдения на френските медии. До този извод те стигат след разследването на инцидентите около мача от Шампионската лига Пари Сен Жермен - Галатасарай, игран на 13 март 2001 г. на стадион Парк де Пренс. На косъм бе тогава да се повтори историята от Хейзъл, но благодарение на намесата на силите за сигурност всичко свърши само с 56 ранени в сблъсъците между французи и турци. Вестник Паризиен констатира, че банда френски хулигани е подготвила наказателната акция срещу турските запалянковци още преди мача, водена от етническа омраза. Бандата била окуражена и от чужбина, след като английски и испански запалянковци отправили призиви към Париж да защити реномето на западните футболни ултраси. Особено настойчиви били англичаните. Година по-рано двама техни сънародници бяха намушкани с ножове от турски фенове на мача Галатасарай - Лийдс в Истанбул. Футболното хулиганство, наречено от социолозите британската болестплъзна на континента в началото на 80-те години и трайно се настани на Апенините. Италианските тифози създават все повече работа на карабинерите. Градските дербита между Рома и Лацио, Милан и Интер или Ювентус и Торино наподобяват военни операции За най-буйни са сочени агитките на римския Лацио и на Аталанта от град Бергамо. Като много върли фенове напоследък се славят и холандците, особено тези на Фейенорд. Не минава мач, без местната полиция да не арестува средно по 50 души от тях. По този показател непосредствено ги следват запалянковци на малко известния тим от Страната на лалетата Утрехт, които ненавиждат публиката на холандските грандове Аякс и Айндховен.Любопитно е, че спречквания стават не само на официални срещи, но и на чисто приятелски мачове. Такъв бе случаят при проведения през лятото на 2001 г. двубой между Аустрия - Виена и Байерн - Мюнхен в чест на 90-годишнината на австрийския клуб. Мелето възникна преди първия съдийски сигнал на стадион Ернст Хапел и бързо се пренесе и на терена. Австрийската преса обвини остро органите на реда, допуснали прекалено много пияни баварски запалянковци. Единственият смъртен случайна футболен стадион у нас преди 10 ноември 1989 г. е след мача между ЦСКА и френския Монако на 3 октомври 1984 година. Тогава армейците побеждават отбора от княжеството с 2:1 и го елиминират от турнира за Купата на УЕФА. Празникът е помрачен, когато феновете тръгват забързани към изходите на стадион Българска армия. Причината е интересът към срещата на Левски с германския Щутгарт. Едно 12-годишно момче изпуска очилата си и когато се навежда, за да ги вземе, тълпата го стъпква. На случая не е дадена никаква гласност.От 1999 г. насам сме свидетели на ескалация на футболното хулиганство и в България, най-вече от страна на феновете на ЦСКА и Левски. Поле за изява на червените и сините ултраси са двата клубни стадиона Българска армия и Георги Аспарухов. С викове от рода на червени боклуци, сини говеда и Осама бин Ладен на няколко пъти техни сектори бяха разбивани и опожаряванаи. Стадионът в Ловеч също е традиционен обект на подобни вандалски изстъпления по време на гостуванията на Левски в Града на люляците. Големи спречквания между левскарите и органите на реда имаше и преди мача Левски - Галатасарай през лятото на 2001 г., когато близо 4 хиляди души с редовно закупени билети останаха извън стадиона. Стигна се и до най-лошото. На 15 октомври 2000 г., след хвърлена от феновете бомба, загина 30-годишният софиянец Младен Младенов. Но и този трагичен инцидент като че ли не охлади страстите. Войната по футболните стадиони и около тях продължава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във