Банкеръ Weekly

Съдби

КРЪСТНИКЪТ НА ГАНГСТЕРСКАТА САГА

Преди 65 години на 7 април 1939 г. в Детройт се ражда американският кинорежисьор Френсис Форд Копола. Историята на неговия живот в киното опровергава един от митовете на Холивуд, според който името и славата на създателя на касовите кинохитове гарантират успеха на всяка негова следваща творба. При Копола не става така...Френсис се родил в артистично семейство - майка му играела на професионалната сцена, а баща му бил флейтист в оркестъра на нюйоркското Рейдио Сити Хол (Radio City Hall), а по-късно в оркестъра на радиокорпорацията ЕнБиСи (NBC). Синът на актрисата и музиканта от малък научил каква е цената на славата и успеха. А иначе бил типичен вундеркинд. Заснел е първия си любителски филм на 10-годишна възраст, когато семейството му се преместило в нюйоркския район Куинс. А причина за толкова ранния професионален избор бил... преболедуваният полиомиелит. Полупарализираното дете трябвало да прекара няколко месеца между четири стени, а тъй като по онова време нямало компютри и видео, единствената му играчка била осеммилиметровата камера на родителите му. По-късно в колежа даровитият младеж съчинявал стихове за училищните мюзикъли, но бързо охладнял към поезията и отишъл да учи театрално майсторство в университета в Лос Анджелис.След това, твърдят биографите му, срещнал съдбата. Младият режисьор попаднал в студиото на Роджър Кормън - легендарна личност в много отношения. Тъкмо на него Америка дължи прочутите кинотеатри под открито небе, в които можеш да влезеш направо с автомобила си. Кормън, който така и не успял да се превърне в знаменитост, помогнал най-малко на трима от учениците си да станат такива - Мартин Скорсезе, Питър Богданович и Френсис Форд Копола. Копола започнал кариерата си в студиото на Кормън като обикновен асистент. Режисьорският му дебют бил филмът Безумие-13, който заснел в Ирландия през лятото на 1963 г. за три дни. Тогава се случило още едно събитие, този път в личния му живот - оженил се за Елианор Нийл, художник-декоратор на първата му творба. Три години по-късно била създадена втората - комедията със символичното название Ти вече си голямо момче. Филмът имал добри касови сборове и младият режисьор привлякъл вниманието на студията Уорнър Брадърс (Warner Brothers), откъдето предложили на Копола да заснеме мюзикъла Дъгата на Файниън, в който главната роля изиграл легендарният Фред Астер. Филмът бил истински успех. Всеки на мястото на Копола би продължил да кове желязото, докато е горещо - щом е успял с мюзикъл, трябва да продължи с мюзикъли. Но бързо станало ясно, че младият режисьор притежава нюх да открива златни жили, но не и да ги разработва ефективно, предпочитайки да търси нови. Твърде често одобрението на кинокритиците за някой от филмите му било придружено от пълен финансов провал, или обратното... Следващият му филм от 1969-а е камерна драма за хора, смятани за неудачници, които се опитват да намерят щастието си. Той донася на Копола първата престижна награда от кинофестивала в испанския град Сан Себастиян, но бил пълен касов провал. Тогава режисьорът за първи път приложил собственото си ноу-хоу за борбата с финансовите неуспехи. За да неутрализира загубите от провалените прожекции, той решил да заснеме друг филм, който този път да се превърне в стопроцентов касов хит. Или в най-лошия случай да напише сценарий за такъв филм.Този път спасителната халтура му била подхвърлена от друг холивудски гигант - Туенти Сенчъри Фокс (20th Centuri Fox). Оттам предложили на Копола да напише в съавторство сценарий за героя от Втората световна война - американския генерал Патън. Едноименната батална епопея донесла добри печалби на студията, а Френсис получил първия си Оскар. Предложение, на което не може да се откаже С получения хонорар новоизпеченият оскароносец основал в Сан Франциско собствена малка студия Америкън Зоутроуп (American Zoetrope). Но съдбата, която след всеки успех му сервирала провал, също не дремела. Скоро дълговете на студията надвишили 300 хил. долара и първият собствен бизнес на Копола се оказал на ръба на банкрута. Трябвало да се направи нещо, и то веднага. Тъкмо в този момент се появила светлина в дъното на тунела. По-точно казано, появила се сянката на Кръстникът.Самата история на създаването на легендарната творба с годините се е превърнала в холивудска легенда. Всичко започнало още през 1966 г., когато студията Парамаунт Пикчърс (Paramount Pictures) купила срещу 7.5 хил. долара заявка от 20 страници за филм, разказващ историята на едно гангстерско семейство. След което 64-годишният автор на заявката Марио Пузо получил предложение в духа на онези, които толкова обичал да прави неговият герой. Студията се задължила да му плати 80 хил. долара и да му предостави служебен кабинет и секретарка, като в замяна искала от Пузо да превърне заявката си сценарий. Три години по-късно се появил романът Кръстникът, който незабавно станал бестселър. А след още три години по екраните се появил едноименният филм на Френсис Форд Копола, който проправил пътя на нов жанр в киното - гангстерската сага.Впрочем пътят, изминат от книгата до филма, напомнял истинско минно поле. Скандалите започнали още от словосъчетанието италианска мафия. Щом студията съобщила за предстоящата екранизация, Американско-италианската лига за защита на гражданските права тутакси изразила остър протест, използвайки всички възможни средства - от улични демонстрации до провокации и компромати в медиите. Но както и би трябвало да се очаква, черният PR дал тъкмо обратния резултат, защото студията не можела и да мечтае за по-добра реклама. Самият Копола нямал никакви съмнения, че единственият актьор, който трябва да изиграе Вито Корлеоне, е Марлон Брандо. Но мнението на младия режисьор не срещало подкрепа от шефовете на студията, които непрекъснато предлагали други кандидатури - от Джордж Скот и Лоурънс Оливие до известния италиански продуцент Карло Понти. Да не говорим, че Брандо бил известен в целия Холивуд с трудния се характер, а и се смятало, че е недопустимо млад за ролята. Тогава Копола прибегнал до прост, но гениален трик. Той поканил шефовете на студията да изгледат актьорските проби за ролята, на които всеобщият възторг спечелил неизвестен възрастен артист, който сякаш бил роден да изиграе Дон Корлеоне. Сияещият като дете пред новогодишен подарък режисьор тържествено обявил, че това е самият Марлон Брандо, макар и гримиран така, че и майка му да не може да го познае. Гласът на актьора също бил променен до неузнаваемост. Кръстникът се превърнал в киносензацията на годината. Филмът бил номиниран за десет Оскар-а едновременно, от които спечелил три - за най-добър филм, за най-добра мъжка роля и за най-добър сценарий. А музиката на Нино Рота към филма се превърнала в една от визитните картички на епохата. Доходите от Кръстникът позволили на Копола да изплати дълговете си и да поеме глътка въздух, преди да се замисли как да печели по-нататък.Апокалиптичният удар През 1974 г. по екраните се появил Кръстникът-2. Мнозина критици и досега смятат, че първата част на гангстерската сага е върхът в творчеството на Копола, но той самият твърдял, че е просто добре направена халтура.Като повечето хора, в чиито вени тече италианска кръв, Френсис Копола никога не е притежавал чувство за умереност. Той не се ограничил с покупката на един-два ресторанта, като останалите си колеги, а започна да купува всичко, което се изпречи пред очите му. Опитите му да намери подходяща селска къща в калифорнийската долина Напа Вали, където да работи спокойно над сценариите си и с малко земица, за да си направи собствено винце, в края на краищата завършили с придобиването на огромно имение с истински замък и хектари лозя, чиято продукция и до ден днешен се продава в цяла Америка. А желанието му да се сдобие с малко бунгало за отпуски на брега на Карибско море довело до покупката на солидни парцели в малката южноамериканска държава Белиз, върху които Копола построил хотели.Впрочем, понякога се налагало режисьорът да се разделя с придобивките си - временно или завинаги. Малцина холивудски режисьори са влагали толкова много пари във филмите си и са губели толкова големи суми като Копола. Понякога загубите му надхвърляли 100 млн. долара и тогава се налагало режисьорът да заложи буквално всичко. Въпреки това той не се уморявал да повтаря, че ако разполага с 2 млрд. долара, незабавно би взел назаем още 30, за да направи наистина качествен филм.1974 г. му донесла двоен триумф - втората част на Кръстникът спечелил още един Оскар, а филмът му Разговорът - наградата на кинофестивала в Кан. По-нататъшните събития обаче само потвърдили верността на един от прочутите закони на Мърфи: Ако ви се струва, че всичко е наред, значи сте пропуснали нещо.Филмът Апокалипсис сега, който отнел три години от живота на режисьора, много сили, голяма част от личните му средства и едва не провалил семейния му живот, се превърнал за Копола в негов личен край на света. Романът-притча на английския писател Джоузеф Конрад Сърцето на тъмнината разказва за съдбата на цивилизован бял човек, който заминава в африканските джунгли и създава сред местните диваци образцова тоталитарна империя на злото. След като решил да го екранизира, Копола пренесъл действието в съвременността и създал своя одисея на виетнамската война. Снимките били направени във Филипините при чудовищни условия, максимално близки до реалността.Принудителните почивки се точели със седмици и месеци не само заради климатичните условия, но по финансови причини. В желанието си да направи филма максимално реалистичен, Копола разчитал на помощта на американската армия, но Пентагонът забранил на персонала си във филипинските бази да оказва каквато и да е помощ на режисьора, който очерня геройската служба на нашите момчета във Виетнам. Наложило се Копола да потърси съдействие от филипинските военновъздушни сили. А те, виждайки безнадеждното положение на снимачната група, поискали луди пари. В резултат на това бюджетът на филма нараснал с 12 млн. долара, а когато в края на 70-те години достигнал фантастичната сума от 30 млн. долара, се наложило Копола да вложи в него всичките си лични средства. Въпреки това той смята Апокалипсис сега за най-добрата си творба. Кинокритиците в Кан се съгласиха с него и му дадоха най-голямата награда, а прочутият епизод на хеликоптерната атака под звуците на Вагнеровия Полетът на валкирията вече е безусловна класика, която се изучава от студентите във филмовите факултети.Мафията е безсмъртнаПрожекциите на филма в САЩ обаче били откровен провал. В Холивуд тръгнали слухове, че Копола вече се е изчерпал. Облаците над студията му в Лос Анджелис отново започнали да се сгъстяват и режисьорът решил да действа по вече изпитания метод - да излезе от финансовата яма за сметка на комерсиален хит. Така се родила третата серия на Кръстникът.Неочакван успех му донесъл и ефектният цветен филм Дракула на Брем Стокър, в който режисьорът потвърдил репутацията си на човек, който похабява всеки втори филм, но в промеждутъка може да направи и невъзможното. В случая изглеждало невъзможно да се каже нещо ново по отдавна изтърканата вампирска тема. Копола обаче направил нов прочит на романа на ирландския писател (оттук и необикновеното име на филма), след което освежил доста поостарялата литература с цялата мощ на съвременните специални ефекти, с идеална драматургия и отлично подбран актьорски състав.След като отново се изкачил на върха, Копола продължил продуцентската си дейност. Той е финасирал филмите на десетки режисьори - от японския гений Акира Куросава до руснака Андрей Кончаловски. Освен това като всеки уважаващ себе си етнически италианец през последните две десетилетия Копола активно лансира на кинопазара един друг продукт - многобройните си роднини.Семейството на режисьора е наистина внушително. Докато беше жив, баща му Кармин Копола написа музиката за много негови филми. Малката му дъщера София дебютира като актриса в Кръстникът, където изигра ролята на бебе от мъжки пол. След като порасна, тя направи кариера в кинобизнеса, снимайки се в различни продукции и пишейки сценарии. А през тази година София Копола получи Оскар за сценария на филма Изгубено при превода. В тази уникална фамилия блестят имената на брата и сестрата на Копола - актьора, режисьора и оператора Роман Копола и актрисата Талия Шайър, племенниците му - режисьора Марк Копола и известния Никълъс Кейдж... Да не говорим, че подраства цяло ято от внуци и внучки. Така че Френсис Копола има на кого да остави процъфтяващия си бизнес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във