Банкеръ Weekly

Съдби

КРИЗАТА СЪС ЗАЛОЖНИЦИТЕ В ТЕХЕРАН

На 4 ноември 1979 г. сградата на посолството на САЩ в Техеран беше превзета от революционно настроени студенти. Служителите на посолството бяха взети за заложници и прекараха в плен 444 дни. Завладяването на американското посолство от радикално настроените студенти беше в отговор на решението на американските власти да допуснат в САЩ избягалия от революцията шах на Иран. Тълпа от около три хиляди студенти разби с щурм вратата на посолството, разоръжи охраната и плени 66 човека. Нападателите се съгласиха на съвсем незначителни отстъпки. Освободени бяха няколко заложници - такива, които не са граждани на САЩ, чернокожите (потиснати в Америка) и няколко жени (мюсюлманите не воюват с жени). Шестима от пленените успяха да избягат. Заложници останаха 52 човека. Веднага след това и в двете страни се разгоря истинска националистическа истерия. По улиците на Иран горяха чучела на чичо Сам и американски знамена с викове: Смърт на Америка! Смърт на Картър! Смърт на шаха!. В Съединените щати пък уволняваха от работа американци от ирански произход и нападаха домовете им. На 50-те хиляди ирански студенти в САЩ беше наредено незабавно да се регистрират в най-близките офиси на службата за емиграция и натурализация. Исканията на похитителите бяха Съединените щати да върнат шаха в Иран, където да бъде изправен пред съда, както и да се върне откраднотото от шаха състояние, принадлежащо на иранския народ. Освен това да бъдат поднесени официални извинения за действията на американците в Иран в миналото и да се даде официално обещание за ненамеса във вътрешните работи на страната в бъдеще. На свой ред президентът Картър замрази иранските сметки в американските банки, въведе ембарго върху иранския нефт, обяви прекъсване на дпиломатическите връзки с Иран и обяви пълно икономическо ембарго срещу неприятелската страна. На всички ирански дипломати беше препоръчано да напуснат САЩ в рамките на 24 часа. И двете страни нямаха намерение да правят отстъпки. Тогава Картър се опита да разреши политическата криза с други средства.В Иран бе изпратен американски разузнавателен самолет, който успя да проникне незабелязано във въздушното пространство и дори да прелети над Техеран. На 24 април 1980 г. започва свръхсекретната операция Ийгъл Клоу (Eagle Claw) - Орлов нокът. Осем хеликоптера излитат от самолетоносача Nimitz в Арабско море. В същото време за среща с тях от засекретен обект излитат шест транспортни самолета. В съответствие с плана хеликоптерите трябва да доставят десантни части в пустинята, на около 80 километра от Техеран. Оттам десантчиците трябва да стигнат с камиони до иранската столица и с помощта на местни жители, подкупени от ЦРУ, да превземат посолството, да убият всички, които се опитат да окажат съпротива, да освободят заложниците и да ги доставят с хеликоптерите до транспортните самолети. Според плановете щурмът и освобождаването трябва да отнемат два часа.От самото начало обаче всичко тръгва не според плановете. Малко след излитането на един от хеликоптерите се счупва перката. Пилотът на друг е заслепен от пясъчна буря. На третия отказва хидравличната система. На разположение на участниците в операцията остават пет работещи въртолета (по план те трябва да са най-малко шест). Малко по-късно заради продължаващата пясъчна буря още три хеликоптера излизат от строя, като един от тях се сблъсква във въздуха с транспортен самолет. Двете машини се запалват и в огъня загиват осем военнослужещи. Останалите участници в операцията се качват в оцелелите хеликоптери заедно с оръжието, картите, секретните документи и телата на убитите и спешно напускат Иран. Впоследствие от Пентагона бяха принудени да признаят, че при разработването на операцията за освобождаване на заложниците пясъчната буря просто не е била предвидена. На другия ден президентът Картър съобщи по американската телевизия за трагедията. В отговор иранското ръководство разпореди заложниците да бъдат разпръснати в различни обекти, за да се предотврати повторна операция на САЩ. Ситуацията се промени, когато шахът на Иран умря, а малко след това иракски войски преминаха иранската граница. Иран се отказа от предишните си претенции и поиска 24 млрд. долара за освобождаването на 52 заложници. Постепенно сумата беше намалена на 8 млрд. долара. Тези пари бяха взети от замразените активи на Иран в европейски и американски банки. След приспадането на дълговете на Иран бяха броени 3 млрд. долара, а заложниците най-после освободени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във