Банкеръ Weekly

Съдби

Кралят на патентите

Американецът Джеръм Лемелсън е един от най-плодовитите изобретатели на ХХ век. Детайлите, които създава, се прилагат в производството на десетки потребителски стоки и промишлено оборудване, например в видеоплеърите, радиотелефоните, факсовете, плачещите кукли и скенерите за щрихкод . Лемелсън е автор на около 600 патента, за които компании от цял свят са платили 1.5 млрд. долара.


Изобретателят умира на 74 години през 1997-а. По онова време фирмите, които са се издължили за използването на негови открития, са над седемстотин. Сред тях в различно време са били гиганти като Boeing, General Electric, Ford, General Motors, U.S. Steel, IBM, Hewlett-Packard и много други. Големите корпорации обаче се отнасяли към Лемелсън без никаква благодарност, възприемайки го като истинска напаст и като човек, на който е по-евтино да му се плати, вместо да му се опонира в съдебната зала. Патентният портфейл на Лемелсън е толкова богат и разнообразен, че съдебните разправии винаги са били предостатъчно. Дори след смъртта на изобретателя създадената от него през 1993-а Lemelson Foundation продължи да си бори за защита на правата си с 400 компании.


От ракетите към играчките

Джеръм Лемелсън е роден през 1923-а в Стейтън Айлънд в Ню Йорк. Първото му изобретение е светещата медицинска лъжица за прегледи, която той измисля за баща си, практикуващ терапевт.


Техническите таланти на Джеръм успешно се съчетават с предприемчивост. Още като юноша той си си подрежда работилница в мазето, където сглобява управляеми модели на самолети за продажба. След Втората световна война, която Лемелсън изкарва на служба в инженерните подразделения на армейската авиация, младежът постъпва в Нюйоркския университет. Там получава три научни степени, докато специализира машиностроене за нуждите на авиацията и промишлеността. Младият специалист участва и във военните проекти за създаване на ракетни двигатели и управляеми снаряди, а след това се опитва да работи като инженер по техниката за безопасност в един завод в Ню Джърси. Но това изобщо не го удовлетворява - Джеръм е прекалено независим и твърде активен, за да работи под нечии контрол и напътствия.


Логичната алтернатива за Лемелсън е трудната, но увлекателна кариера на независим изобретател. Ранните му идеи са по-близо до играчките, което е твърде типично да начинаещите изобретатели. Те носят печалби много по-бързо от сложните механизми, чието усъвършенстване може да отнеме години. През 50-те години на ХХ в. обаче производителите не са склонни да плащат за лиценз, особено когато става дума за подобрения на играчки, с които вече търгуват. Джеръм пък не иска да се примири със ситуацията. Ответната му тактика е твърде необичайна за онези години - той започва да съди производителите.


Един от първите му искове е срещу производителя на зърнени закуски Kellogg. През 1954-а Джеръм патентова идеята в кутиите да се слагат забавни маски (за радост на децата) и я изпраща на шефовете на компанията. Те на свой ред отказват да купят лиценз, защото използвали подобни маски още 1947-а. Не е за чудене, че Лемелсън губи това дело. Удивителното е, че той продължава да обжалва до 1972-а включително, когато окончателно му отказват да продължат съдебните процедури.


Анти Едисън

nbsp;


Впрочем играчките са само върхът на айсберга. През 50-те години ХХ в. Джеръм работи и над по-сериозни неща - технология за видео и аудиозаписи на магнитна лента, както и механизми за възпроизвеждане на звук и картина. Наред с това разработва системи за обработка на текстови данни. Джеръм патентова и идеята за т. нар машинно зрение, когато камера сканира изделията на заводския конвейер, проверявайки ги за наличието на дефекти. Впоследствие той получава за това изобретение най-много дивиденти.


Лемелсън е работохолик, а с времето е изцяло обсебен от своите патенти. Впоследствие неговата вдовица Дороти разказва, че дори по време на медения им месец през 1954-а Джеръм я замъкнал в патентното ведомство във Вашингтон, за да решава професионални въпроси. Той винаги ходи с бележник, в който записва всякакви идеи. Опонентите му, които го наричат анти Едисън, смятат, че умът му, макар и блестящ, е прекалено прагматичен и далеч не безкористен. Вероятно защото за Лемелсън процесът на изобретяване не е свързан с внезапно просветление, а е плод на дълги изследвания. Той проучва огромно количество научни теории и тенденции на производството, стараейки се да предвиди бъдещите насоки в пазарите, което му се удава твърде успешно. В много случаи Лемелсън не патентова изобретения, а е изобретява патенти - казва за него бившият му адвокат Артър Либерман, с който впрочем Джеръм се разделя заради спор около размера на възнаграждението му. Така или иначе критиците на изобретателя считат, че Лемелсън е създал машинното зрение дотолкова, доколкото Жул Верн е измислил подводницата, а Леонардо да Винчи - самолета, макар че и двамата са разсъждавали върху принципната възможност за появата на такива апарати.


Време за раздаване

nbsp;


Може да се каже, че феноменът Лемелсън е рожба на американската патентна система. Защитата на патентните права е един от основните принципи, гарантирани на гражданите от конституцията още от времето на бащите основатели на САЩ. С годините съставянето на патентните заявки става все по-сложна работа, защото всеки изобретател се стреми не само да опише изобретението си, но и да предвиди бъдещите вариации по темата. А Лемелсън се превръща в истински виртуоз в тази област. През 1993-а в интервю за списание The New Yorker той говори за баланс между прекалено обобщеното и прекалено конкретното описание на изобретението. По думите му и едното, и другото може да попречи на получаването на лиценз или да се превърне в проблем впоследствие.


На всичко отгоре Джеръм е непреклонен - той не приема откази, уговаря, убеждава, получава и подава нови и нови заявки, понякога в обем от стотици страници. В същото време се възползва майсторски от система за отсрочки, която дава възможност за продължаване на авторството.


Време за събиране

Лемелсън се отнася към съдебните процеси за патентите си със същата маниакална упоритост, както и към получаването на патентите. До началото на 70-те години на ХХ в. обаче той или губи в съда, или печели с минимална изгода. Всичко се променя през 1974-а, когато Sony се съгласява да плати на Джеръм лиценз за устройство за прослушване на аудиокасети, приложено в плеърите Walkman. Това донася на изобретателя първата истинска печалба от патентите му.


През 1981 г. той печели още по-голям процес - IBM му плаща 5 млн. долара за няколко патента, свързани с персоналните компютри. След това вдъхновения от успеха Лемелсън предявява претенции към редица азиатски производители на компютърна електроника, което му донася още 10 млн. долара.


По това време Лемелсън сменя и адвоката си. Джералд Хозиър започва да работи за изобретателя, когато вече е известен специалист по патентните дела. Той веднага съзира златоносния потенциал в патентния портфейл на Лемелсън. И най-вече в патента върху системата за машинно зрение, която повсеместно се прилага в скенерите за разчитане на щрихкодове . Което заляга в основата на нова стратегия за съдебни дела. По съвет на опитния адвокат Лемелсън не предявява претенции към производителите на самите скенери - те били дребна риба. Вместо това през ноември 1989-а Хозиър разпраща писма до японските и европейските корпорации, употребяващи скенери за разчитане на щрихкодове , а такива се оказват много. В посланията се казва, че Джеръм Лемелсън е законен притежател на над 150 патентовани технологии, които те използват за търговски цели. Отначало всички отказват да платят. През 1992-а обаче един японски производител на автомобили се съгласява да брои 100 млн. долара за лицензи, след като получава съобщение, че отива на съд. А след няколко месеца Philips, Samsung, Volkswagen, BMW, Mercedes, SAAB, Volvo обогатяват Лемелсън с още 350 млн. долара.


След това започва настъплението срещу американските фирми. Автомобилният производител Ford Motor се оказва пръв на прицела. Процесът приключва преди самата кончина на Джеръм през 1997-а с пълното поражение на корпорацията. Следват General Motors, Chrysler и още над хиляда търговски структури. Впрочем по-голямата част от парите за патентите на Джеръм Лемелсън са прехвърлени в сметката на компанията след смъртта на изобретателя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във