Банкеръ Weekly

Съдби

КРАЛЯТ НА ДЪЖДА

София през есента е толкова красива, че ако имах на разположение един слънчев ден, можех да направя цяла книга, казва Аугусто Алегри. Окъпаните в слънце куполи на Александър Невски и синеещата отзад Витоша бързо разпалват фотографската му страст. За софиянци подобни думи звучат странно - свикнали сме да чуваме и да даваме съвсем друга оценка на родния си град. Но пък когато става дума за естетически проблеми, трудно можем да намерим по-голям експерт от Алегри, дългогодишен верен партньор на Джорджо Армани и световен лидер в производството на елегантни връхни облекла. От вашия град съвсем лесно ще се получи цял албум, възхищава се 66-годишният италианец. Във фотографските справочници зад името на Алегри стоят вече четири такива сборника, три самостоятелни изложби и други осем - съвместно с Марко Джакомели. Той не е професионален фотограф, защото печели парите си по друг начин - обяснява Джакомели. - Но в никакъв случай не е и аматьор. Започнало като невинно хоби, днес увлечението на Алегри го нарежда междуводещите имена на художествената фотография в Италия. Всъщност с каквото и да се е захванал този фермерски син от Тоскана, неизменно е стигал до върховете. Аугусто Алегри, наричан Кралят на дъжда, е роден на 24 юли 1937 г. в Емполи. Завършва икономика и търговия в университета във Флоренция. Първите му стъпки в модата са съвсем скромни - отваря ателие само с няколко шивачки. Но много бързо бизнесът се разраства. През 50-те години настъпва големият следвоенен бум в италианската икономика. Малките и специализираните предприятия процъфтяват. След годините на лишения хората изведнъж се видяха с малко пари - спомня си Алегри. - Всеки мечтаеше да си купи Фиат и да си ушие нови дрехи. По това време във Флоренция и Рим се правят първите големи модни дефилета. Емполи и Винчи се превръщат в центрове за производство на връхно облекло - шлифери и шушляци. В този сектор се специализира и Алегри. Повратната точка в живота му обаче настъпва през 1968-а, когато съвършено случайно се запознава с един млад дизайнер, едва стъпил на модния подиум. Името му е Джорджо Армани. Това е началото на най-ползотворното и дълго сътрудничество в света на модата. Изключителният талант на Армани и несекващата енергия на Алегри почти светкавично ги изстрелват до най-престижните подиуми. През 1982-а двамата попадат на корицата на списание ТаймЕдва тогава разбрах колко известни сме станали. Приятелите ми се шегуваха, че сега вече съм длъжен да си купя Мерцедес. Послушах ги, смее се Аугусто. Тандемът Армани-Алегри е най-яркият символ на италианското нашествие в света на висшата мода, запазен някога изключително за парижани. Днес Италия изпреварва Франция и като създател на модни тенденции, и като пазар. Показателно е, че 58% от приходите на реномираната френска модна къща като Диор идват от Апенините. Обяснението е просто - твърди Алегри. - Ако французинът е суетен, италианецът е два пъти по-суетен. Във Франция навремето висшата мода бе само за богатите. У нас е за всички. И в най-малкото провинциално градче хората са облечени добре. Навремето имаше такъв филм - Палтото (бел. авт. - на режисьора Алберто Латуада). Героят е беден чиновник, чиято най-голяма мечта е да си ушие хубаво палто. Накрая успява, но му го открадват на улицата и той умира от мъка. Мисля, че това показва красноречиво какво означава дрехата за италианеца. Впрочем думите на Алегри се потвърждават и от статистиката - според нея едно италианско семейство харчи 7.4% от доходите си за облекла. На второ място в тази класация е Португалия с 6.6%, а Франция е далеч по-назад.Дори и в Италия обаче модният бизнес понася тежко последствията от световната икономическа криза. Миналата 2002 г. бе критична за производителите, а през първите шест месеца на 2003-а продукцията е спаднала с още 10 процента. Положението ни е сериозно, което съвсем не означава, че загиваме - отбелязва Алегри. - Просто такива са световните тенденции. Хората вече си купуват по-важни неща, все по-голяма част от доходите им отива за храна и други основни нужди. А пък младите пестят, за да си купят жилище. Разбира се, това е само едната страна на проблема. Другата е засилващата се конкуренция от Азия - Китай, Тайланд, Корея. Неотдавна бях в Шанхай - там работната ръка е 12 пъти по-евтинаотколкото в Италия, а пък предлагат изключително високо качество. Освен това мащабите са съвсем различни - ако там ти потрябват 10 хил. метра плат, ще ги получиш след час, докато у нас трябва да чакаш с месеци. Трудно е да ги конкурираме, признава Аугусто. Трудно, но не и невъзможно, защото на азиатците им липсва нещо много съществено - репутацията. Марката Made in Italy все още е напълно достатъчна, за да осигури на Алегри 62 млн. евро годишен оборот. Преди година той довърши новата централа на компанията си в Монтелупо. Сградата бе проектирана от младия, но вече световноизвестен бразилски архитект Рикардо Диас. На колосалната площ от 20 хил. квадратни метра работят 260 служители. Само моделиерите са 36, което обяснява и как Алегри успява да пуска по над 200 собствени оригинални модела всяка година. Колкото и да е преуспял обаче, Аугусто не обича да стои под светлината на прожекторите. Изтъква, че светът на модата е фалшив и опасен, и води спокоен живот в една селска ферма край Винчи, като се радва на първите си внуци. Свободното му време е запълнено от двете хобита - фотографията и алпинизма. А също и от редица обществени ангажименти, в които е рамо до рамо с приятеля си Алесандро Бузони. Именно адвокатът, за чиито връзки с България БАНКЕР вече писа, го покани да гостува на софийския клуб Юнеско. Бях ужасно любопитен как изглежда София днес, споделя Алегри, който за пръв път е видял столицата ни през 1971-а като член на делегация от италиански индустриалци. Намира, че промените са огромни. София е станала много красива, хората са по-елегантни, има безброй бутици, което ме кара да мисля, че и у вас отношението към модата е като в Италия. Аугусто не крие, че преди 30 години градът му е направил много тъжно впечатление. Аз самият имам социалистически убеждения, основани върху християнските ценности. Но онова за мен бе просто друг свят. Още от летището един човек започна да ме следи като сянка. В ресторанта се разходих да разгледам рибките в аквариума - последва страхотен скандал, забраниха ми да се отдалечавам на повече от 10 метра от охраната. Алегри съвсем се разтревожил, когато преводачката му го дръпнала настрана и му казала, че има огромна молба към него. Помислих, че иска да й помогна да избяга на ЗападЧувствах се като във филм за Джеймс Бонд. А жената просто ме помоли да й пратя плоча с Деветата симфония на Бетовен. Бях и трогнат, и засрамен. Колкото и да е парадоксално, днес Алегри наистина помага на млади българи да избягат на Запад. По идея на Бузони той издейства студенти от Художествената академия да учат във флорентинския университет Полимода. За мен бе лесно да убедя хората в университета. Сега съм донесъл със себе си въпросници, за да знаем какво точно биха искали да учат българските студенти. Преди да дадеш на хората парче хляб, по-добре е да ги питаш какво искат да ядат. За разлика от първото си посещение сега Аугусто Алегри няма да се занимава с бизнес, макар че интересът му към източноевропейските пазари датира от две десетилетия. Вече навлязохме сериозно в Словения и Босна. Опитваме и в Чехия, където има великолепна организация, но пък за съжаление трудно се доверяват на западни инвеститори. Румъния директно прескочихме - там качеството на производство е твърде ниско. Колкото до България, основният проблем е в липсата на комуникация. Просто никой не си е мръднал пръста. Според Аугусто е куриозно, че в София има толкова много магазини за италианска мода, а няма никакви условия за сътрудничество. За италианските бизнесмени България си остава чужда страна, някаква тъмна Индия. Те трябва да научат повече за нея, преди да вложат капиталите си. Именно в тази насока е необходимо да работим ние, казва Алегри. Едно ние, което определено звучи обнадеждаващо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във