Банкеръ Weekly

Съдби

КОСМИЧЕСКИЯТ КАУБОЙ

Подобно на милиони други американци преди две години Ерик Андерсън наблюдава със страх и ужас как космическата совалка Колумбия избухва насред ясното синьо небе над Тексас. После е обзет от паника. Компанията Спейс адвенчърс (Space Adventures), която ръководи, печели парите си, като изпраща хора на екскурзия в космоса. Боже, никой няма да иска да лети с нас, е първата мисъл на Андерсън тогава. Обсебен от страх, че това е краят на космическия туризъм, той прекарва следващите три дни в телефонни разговори с 30 свои клиенти, които вече са платили 10 000 долара и повече, за да си резервират място за суборбитален полет. Освен тях Андерсън има десетина по-елитни клиенти, които са оставили депозит, за да си гарантират участие в осемдневно струващо 20 млн. долара пътуване в орбита на борда на руска ракета Союз. Свързах се с 40 души и никой от тях не каза, че вече не се интересува от екскурзията. Дори напротив - всички обявиха, че имат още по-голямо желание да летят, радва се Андерсън. Той е човекът, направил повече от всеки друг, за да запази жива мечтата за космически туризъм. От създаването на компанията през 1998 г. трийсетгодишният днес космически инженер е продал билети за около сто милиона долара. Сред клиентите му са единствените двама орбитални туристи - Денис Тито (през 2001 г.) и Марк Шатълуърт (през 2002 г.), изпитали удоволствието от едноседмични престои в Международната космическа станция. Досега Андерсън е качил повече от 2000 свои клиенти на десетина различни летателни апарати без нито един инцидент. Срещу 19 000 долара те получават възможност да видят тъмнината на космоса и формите на Земята от пилотската кабина на МиГ-25, фучащ със скорост, два пъти и половина по-голяма от тази на звука. С двайсет служители на пълно работно време базираната в щата Вирджиния компания е единственият голям агент, който организира подобни екстремни преживявания. Андерсън е собственик на внушителен дял от нея, а останалото е притежание на няколко частни инвеститори. За 2004 г. Спейс адвенчърс е отчела чиста печалба от 1.5 млн.щ. долара при приходи на стойност 15 милиона. Голяма част от тези пари идват от корпорации като Оракъл (Oracle), Америкън експрес (American Express), Фолксваген (Wolksvagen) и Ситибанк (Citibank), които предлагат необичайните екскурзии като поощрение на своите клиенти и служители. Проучване, проведено от НАСА и Асоциацията за космически транспорт, прогнозира, че до няколко десетилетия приходите от частния космически туризъм ще достигнат 10-20 млрд. долара годишно. За да се доближи индустрията поне до десетте милиарда обаче, тя има нужда от някого, който да усъвършенства един нов вид суборбитално такси, което гълта гориво и може да се използва често. Появата на подобен вид космически летателен апарат се чака от над сто клиента на Спейс адвенчърс, които са депозирали поне по 10 000 долара, за да си гарантират място на него. Двайсет и шест от клиентите на компанията пък са заплатили пълната стойност на суборбиталния полет, което им гарантира места на най-предни позиции. Суборбитално е всяко пътуване над атмосферата, на около сто километра над Земята, обясняват експерти от Международната космическа станция. Орбитално е пътуването на 400 и повече километра, но туристите няма да имат шанс да стигнат толкова високо поне още десет години.До неотдавна единствените налични таксита бяха Союз и Спейс Шатъл, за чието пускане НАСА плати 500 млн. долара. Но през есента на 2004-а Спейс Шип Уан (SpaceShipOne) - първият частен пилотиран космически летателен апарат, създаден от американския предприемач Бърт Рътън, отведе човек на суборбитален полет два пъти в рамките на две седмици. Построяването на ракетата и мисиите й струваха едва 25 млн. долара и бяха финансирани с лични средства на милиардера от Майкрософт (Microsoft) Пол Алън.Днес Ерик Андерсън е в центъра на нова космическа надпревара. Британският милиардер Ричърд Брансън изчака три месеца след първото приземяване на Спейс Шип Уан, за да обяви, че смята да купи пет такива космически апарата за 100 млн. долара и през 2007-а да започне организирането на суборбитални полети за туристи чрез Върджин Галактик Еъруейз (Virgin Galactic Airways). Андерсън твърди, че обсъжда сътрудничество с Брансън, но все още нищо не е решено. Той започва да мисли сериозно за космически туризъм през лятото на 1995 г., докато стажува в НАСА. Мястото си там спечелва като студент в програмата за космическо инженерство на университета във Вирджиния. От работата си научава две неща - първо, че заради късогледството си никога няма да успее да стане астронавт, и второ, че никога не бива да се доверява на хората от НАСА, че ще изпратят в космоса цивилни лица на разумна цена. Техните цифри са изключително надути - казва Андерсън. - Виждал съм как за дадено проучване се плащат един милион долара и в резултат се получава доклад от сто страници, който аз можех да напиша още в колежа. Правителството няма стимул да прави нещата по-евтини. Колкото по-голям е бюджетът, толкова по-голяма власт упражнява то.След като се дипломира начело на випуска си през 1996-а, Андерсън събира 250 000 долара от инвеститори, сред които е Майкъл МакДауъл - създател на компания за арктически круизи. Вдъхновен от неговата идея да продава приключения на борда на руски ледоразбивачи и подводници, Андерсън решава, че може да работи като връзка между богати хора с авантюристичен дух и руското правителство, което трудно може да си позволи разходите по космическата си програма и заплатите на своите пилоти. МакДауъл му осигурява съответните връзки в Москва, но руската бюрокрация се оказва истински кошмар. Намерихме хора, които казаха, че могат да уредят полетите - разказва Андерсън. - По-късно обаче научихме, че те нямат такава власт. Половината от битката се състоеше в това да стигнем до правилния човек.Щом си осигурява разрешение да наеме пилоти и оборудване, той започва да търси клиенти. На официална вечеря в Ню Йорк открива първите трима: Лотси Холтън - наследничка на корпорацията Анхойзер-Буш, нейния син и съпруга й. Тримата са толкова доволни от полетите си, че бързо започват да рекламират Спейс адвенчърс сред заможните си познати и скоро всички свободни полети са запълнени. Андерсън няма ни най-малка идея, че ще продава билети до Международната космическа станция до февруари 2000 г., когато се среща с Денис Тито в офиса на неговата компания в Калифорния. Година преди това той плаща на руски специалисти 100 000 долара, за да проучат дали Союз може да се използва за превоз на туристи до станцията. Руснаците обявяват, че това е възможно, и Андерсън се явява при Тито с молба да инвестира в Спейс адвенчърс. Говорихме дълго - спомня си той. - После Тито каза, че това, което правя, е страхотно, но той няма никакъв интерес да инвестира във фирмата ми. Мечтата му беше да обиколи Земята и аз трябваше да му помогна.Така започват десетмесечни напрегнати преговори с руснаците, приключили със седем подписа под окончателното споразумение. Мислеха ни за луди заради идеята руснаци да изпращат американски туристи до Международната космическа станция, смее се Андерсън. Междувременно Тито започва да се подготвя за полета си в тренировъчен център за космонавти край Москва. Андерсън присъства на една от неговите първи срещи с руснаците, която започва със закуска в 11 часа преди обяд. След три часа и няколко изпити бутилки водка един от генералите изведнъж обявява, че е време Тито да се яви на медицински изпит. Олюлявайки се, Денис го попита дали се шегува, отбеляза Андерсън. После обаче той се отправя към вестибулярния стол, на който се върти в продължение на 15 минути с 40 оборота в минута. Когато накрая слиза от стола, без да върне закуската си, генералът обявява: Ето един истински мъж. Няма проблеми да лети в космоса.След като Тито излита и се приземява успешно в пустинята в Казахстан, Ерик Андерсън е обзет от еуфория, облекчение и малко завист. До две-три години ще участвам в пробен суборбитален полет - подчертава той. - Никога не бих продавал нещо, което сам не съм в състояние да направя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във