Банкеръ Weekly

Съдби

КОРПОРАТИВНИЯТ СЕНАТОР

Корените на целия италиански бизнес са в семейни предприятия. В тези компании има по-малко бюрокрация, решенията се вземат оперативно, а финансите без много бавене се прехвърлят в най-перспективните направления.Антонио Мерлони, дядото на днешния собственик на италианската Мерлони Елетродоместичи (Merloni Elettrodomestici) - Виторио Мерлони, бил обикновен земеделец. В края на ХIХ и началото на ХХ век в Италия имало три милиона души, които вече не били ратаи, но още нямали своя собственост. Семейство Мерлони живеело в селцето Албачино, провинция Марке. Антонио изпъквал сред останалите, защото умеел да чете и да пише. Оказало се, че с писането на молби и на писма може да се спечели повече, отколкото от обработката на земята. Парите Антонио влагал в образованието на най-големия си син Аристид, който се родил на 24 октомври 1897 година. Бащата често напомнял на сина си четирите добродетели, които според католическата църква са решаващи в човешкия живот - благоразумието, справедливостта, мъжеството и въздържанието. Тъкмо тези домашни уроци определили възгледите на Аристид.Партията на власттаАристид получил диплома за инженер, точно както си мечтаел баща му. Но не успял да си намери работа по специалността. Започнала Първата световна война и младият човек бил мобилизиран. Бъдещият милионер служил в инженерен корпус. След войната Италия посрещнала демобилизираните войни със стопански неуредици и политически неразбории. Икономическа разруха в държавата поддържала бурно недоволство в обществото. През лятото на 1917 г. в цяла Италия се надигнала вълна от политически стачки и демонстрации. Подобно на повечето си връстници Аристид, който по това време работи във фабрика Бурони (Buroni) за производство на промишлени теглилки, не останал встрани от политиката. Възпитан в духа на католическите ценности, Аристид се увлякъл от идеите на Народната партия и постъпил в нейните редици. Идеологията й се градяла върху християнския социализъм и християнската демокрация. Партията се борела за развитие на кооперациите, за административна децентрализация и политическо равноправие на всички слоеве на обществото.Но членството на Аристид в редиците на Народната партия не продължило дълго. През 20-те години на ХХ в. в Италия набирало сили движението на Бенито Мусолини Фаши ди ационе революционариа (Fashi di azione revoluzionaria). Манипулирайки ловко общественото мнение и с поддръжката на католическата църква, през 1922 г. фашистите взели властта в Италия.Аристид Мерлони влязъл в редиците на управляващата партия и останал в нея повече от двадесет години. Политическата активност на Мерлони била забелязана от работодателите му и Аристид направил блестяща кариера. През 1925 г. той станал директор на фабриката за теглилки и показал на този пост блестящи организаторски способности. Тогава заплатата от хиляда лири месечно била предела на мечтите на италианците, а Мерлони получавал четири хиляди. Но през 1930 г. Аристид се оттеглил от длъжността си и се върнал в родното Албачино, за да се заеме със собствен бизнес.Завръщане у домаПо това време Аристид бил на тридесет и три години и смятал, че изборът му е правилен. Завръщането в Албачино било личното предизвикателство на Мерлони към безпросветното всекидневие на италианската дълбока провинция. През първите две десетилетия на ХХ емиграцията, най-вече зад Океана, изглеждала като единственият път към благополучието. Според думите на Аристид Мерлони, той искал да докаже, че човек, който е направил успешна кариера или бизнес, може да се върне в провинцията. Но икономическата ситуация не била благоприятна за осъществяване на такива идеи. Страната не успяла да се оправи от икономическата криза през 1929 г. и покупателната способност на хората била много ниска.В началото Мерлони смятал да произвежда дървообработващи машини, но този бизнес изисквал твърде големи инвестиции. На помощ на начинаещия предприемач се притекъл собственикът на завода, който Аристид преди това управлявал - Бурони. Без да се страхува, че ще си спечели още един конкурент, той го посъветвал да започне да произвежда теглилките. Нещо повече - Бурони пласирал първата му поръчка. И други хора помогнали на Мерлони. Например енорийският свещеник в Албачино му предложил всичките си спестявания за Аристид, тъй като искрено вярвал в щастливата звезда на младия бизнесмен.Първите работници на Мерлони трябвало да избират - или да емигрират, или да постигна успех заедно с фабриката. Аристид също се нуждаел от успех. Това помогнало за сплотяването между собственика на компанията и работниците. През 30-те години компанията непрекъснато се разраствала и получавала редовно поръчки, не без помощта и на административния ресурс на Мерлони като човек с връзки в управляващата партия. За десет години малката фабрика се превърнала в най-големия национален производител на теглилки. Към 1940 г. Мерлони Прадъктс (Merloni Products) вече контролирала 60% от италианския пазар за теглилки. Но Втората световна война прекъснала възхода на предприятието. Заводът бил бомбардиран и възстановен едва през 1964 година.Аристид и АристонРазгромяването на фашистка Италия хвърлило Аристид в продължителна депресия. Той бил разочарован от политиката и решил изцяло да се съсредоточи върху бизнеса. Възстановил завода си и го върнал в позицията на водещ производител на теглилки в Италия. По-късно Аристид решил да се заеме с нови производства и избрал водонагревателните инсталации, електрическите печки и балоните за втечнен газ. Италия възкръсвала от руините, потребителското търсене се увеличавало и Аристид разбирал, че бизнесът в следвоенна Италия трябва да се прави по нов начин. Той се заел сериозно с маркетингова дейност, а през 60-те години създал една от най-известните марки в битовата техника - Аристон (Ariston). Името й не само звучало като името на собственика й, но и означава великолепен в превод от гръцки. Тогава Аристид предложил на синовете си да оглавят различните подразделения на семейното предприятие, които смятал по-късно да превърне в независими компании. А самият той след дългогодишно прекъсване отново се заел с политика. Захванал се да помага на родната си провинция Марке, но този път като член на Християндемократическата партия. Съпартийците му го убедили да вземе участие в изборите за кмет на град Фабриано. Аристид спечелил с голяма преднина, а дотогава там традиционно гласували за комунистите. Така че той се оттеглил от своите бизнесзадължения и се съсредоточил върху строителството, изграждането на пътища и водопроводи. Като кмет на Фабриано Аристид се стремял да внедри модела на корпоративната държава, който съчетава интересите на обществото и бизнеса. След няколко години на кметския стол жителите на провинция Марке избрали Мерлони за депутат в сената. На този пост той продължил да развива идеята за корпоративната държава и създал фонд за поддръжка на малки и средни компании. Като сенатор Аристид трябвало да участва в множество политически битки. Водил яростни спорове с правителството, когато за да преодолее разрива между богатия Север и бедния Юг, кабинетът решил да забави развитието на северните провинции и да ускори развитието на южните с помощта на държавното регулиране.Бизнес за тримаПрез 1970 г. Аристид Мерлони разделил компанията между тримата се синове. Франческо оглавил Мерлони ТермоСанитари (Merloni TermoSanitari), произвеждаща нагревателна техника. Той станал шеф и на фонда Аристид Мерлони, предназначен да подпомага икономическото и социалното развитие на провинция Марке. Два пъти е бил сенатор, пет пъти депутат в италианския парламент и два пъти член на кабинета. Антонио се заел с производството на битова техника в рамките на групата Мерлони Елетродоместичи. А на Виторио се паднало да изработва теглилки и газово оборудване.Малко по-късно обаче Антонио открил собствена компания Ардо (Ardo), която до средата на 80-те години произвеждала перални машини под други търговски марки, а по-късно започнала да изработва хладилници, перални и съдомиялни машини с името Ардо. От 1980 до 1995 г. той също е бил кмет на Фабриано.В годината, когато разделил бизнеса между тримата си наследници, основателят му Аристид Мерлони загинал при тежка автомобилна катастрофа.След време Италия станала тясна за Мерлони Елетродоместичи. През 1987 г., преди да започне европейската си експанзия, компанията излязла на Миланската борса. Това й позволило да привлече средства за поглъщането през 1989 г. на европейската си конкурентка Индезит, която имала по-голям оборот от Мерлони. Малко по-късно била придобита и френската производителка на скъпа техника Шолтес (Sholtes).Мерлони Елетродоместичи произвежда хладилници, газови и електрически печки, перални и съдомиялни машини с различни марки. Кампанията има четиринадесет завода в различни страни, между които Франция, Италия, Полша, Португалия, Турция, Русия и др. През 2001 г. за първи път в историята на компанията в нейния съвет на директорите влизат и хора, които нямат пряко отношение към семейство Мерлони. Но фамилията не изпуска контролния пакет акции.През 1990 г. компанията обръща поглед към страните в Източна Европа. От 2000 г. Мерлони Елетродоместичи притежава в Русия завода Стинол. По думите на шефа на представителството на Мерлони в Русия и страните от ОНД Андреа Сасо, през 2001 г. заводът е произвел над един милион хладилници. Компанията смята да вложи около 30 млн. щ. долара в строителството на завод за перални машини, който ще влезе в експлоатация през 2004 година. Планираната му мощност е от половин до един милион перални машини годишно. В края на 2001 г. Стинол беше отличен от губернатора на Липецка област като най-големия данъкоплатец в региона.

Facebook logo
Бъдете с нас и във