Банкеръ Weekly

Съдби

КОПРИНЕНИТЕ ДИАМАНТИ НА ЕЛБАЗ

Казват, че творческият директор на френската модна къща Ланвен (Lanvin) Албер Елбаз е истински хипохондрик. Поне самият той се определя така. Ако се простуди, макар и леко, Елбаз веднага решава, че е хванал смъртоносната треска ебола и започва да измъчва докторите със съмнения и въпроси. Което не му пречи да шие възхитителни рокли, които превръщат и жените с недотам съвършени фигури в истински принцеси. Критиците определят стила на Елбаз като неуловима смес от консерватизъм и съвременна перспектива, което го прави интересен както за придирчивите аристократки, така и за твърдите почитателки на модата. Доказателство за това е, че когато през 2003 г. току-що родилата Кейт Мос се появи в малка черна рокля от коприна на Ланвен, още на другия ден стана в главен персонаж на светските хроники.Като малък Елбаз обличал шахматни фигури в рокли от фолиото на бащините си цигари и им слагал перуки от памучни конци. Първите си ескизи за тоалети започнал да рисува когато навършил пет години. При това само за специални жени - за английската кралица или за кралицата на Тайланд. В петгодишната му глава се раждали идеи само за одежди на принцеси. За разлика от връстниците си той ходел на училище не с една, а с две чанти. В едната били учебниците, а в другата - хартия за рисуване и бои. Майка му често и с безпокойство питала учителя му: Нормално ли, че е синът ми рисува само жени. Елбаз и досега е убеден, че всяка жена мечтае да бъде кралица или принцеса. И иска дрехите му да бъдат купувани като диамантите - т.е. за дълго. Затова и силуетите на дамските му тоалети са изумителни и благодарение на специалната му техника не развалят фигурата. Елбаз успява да обедини две-три неща в един комплект и да създаде лаконичен и невероятно романтичен образ. Това се харесва на госпожиците, защото в един момент порасналите момичета се уморяват както от юношеското съчетаване на цветовете, така и от идеалната кройка на облеклата на топ моделите.Когато задават на Елбаз баналния въпрос за неговото творческо кредо, той обяснява, че е против прекалената екстравагантност на дрехите, защото това само разваля общия стил на жената. Моделиерът се кълне, че би искал дамите, облечени в неговите тоалети, да получават комплименти заради очите или излъчването си. Оказва се, че чувствителността на детския педиатър (какъвто той е по образование) е твърде ценно качество за модния дизайнер. Винаги си задавам въпроса - дали ако бях момиче, щях да облека определена дреха. Голямо щастие е да срещна по улицата или на някое светско събитие жена, облечена с дрехи, направени от мен. Когато създавам колекциите си, никога не се връщам към това, което вече съм направил, нито обръщам внимание на модните тенденции. Просто измислям дрехи, с които жените биха изглеждали красиво и биха се чувствали удобно.Албер Елбаз е роден в Мароко, откъдето семейството му се преместило в Израел. Там бъдещият дизайнер завършва Шенкър Скул ъф Фешън анд Текстил (Shenker School of Fashion and Textile) и заминава за Ню Йорк да си търси късмета. Отначало работи като помощник в ателието на една местна кралица на сватбени рокли. И досега моделиерът определя този период като тъмно петно в биографията си. Направих го, за да имам някакви пари и покрив над главата си, твърди Елбаз. Макар че именно благодарение на връзките, придобити в бродуейското ателие, той успява да си намери работа при дизайнера Джефри Бен, чиито модернистични творения по онова време са сред най-търсените сред любителите на модата. По-късно Елбаз започнал да създава колекции за парижката модна къща Ги Ларош (Gui Laroche), а оттам станал главен дизайнер на дамската линия в Ив Сен Лоран Рив Гош (Yves Saint Laurent Rive Gaushe). Още след първата си колекция обаче загубил работното си място, защото марката Ив Сен Лоран била купена от Гучи Груп (Gucci Group), а творческият й директор Том Форд решил лично да се заеме със създаването на колекциите на компанията.Албер е много добър дизайнер - признава Форд - но марката трябваше да придобие свое лице, а за целта беше необходим контрол върху цялата й продукция, включително и върху дамската линия. Нищо лично. Въпреки това в модните кръгове дълго време върви клюката, че тексасецът е получил мястото, защото изглеждал по-добре.Осемнадесетте месеца, прекарани в търсене на работа и постоянни тревоги (вече всички са ме забравили), се измерват за Елбаз в несметни количества сутрешно кафе, в две хиляди ескиза (аз само спях и рисувах, рисувах и спях), както и в пълна независимост от претенциите на притежатели на модни марки. През тази година и половина станало ясно, че Елбаз има постоянни почитателки, които го следват точно като ученици своя пророк и носят неговите дрехи, независимо за коя компания работи в момента. А когато моделиерът останал без работа, те го издирили и настоявали да им шие тоалети като частни клиенти.Творческото щастие на Елбаз далеч не се ограничило с поканата да стане творчески директор на Ланвен. Макар че съм сговорчив и мек човек, не обичам заповедите. Когато започнах в Ланвен, собственичката на къщата Шау Лан Ванг постъпи много мъдро, като не ме затвори в определени модни приоритети и задължения. Тя просто ме попита какви са мечтите ми и как смятам да ги реализирам. В Ланвен аз получих най-важното - възможността да се върна към творчеството , а не към бизнеса. Когато има свежи идеи, бизнесът също се развива, но чистият бизнес, лишен от творчество, рано или късно се проваля. Аз изработвам всеки детайл, като се опитвам да запазя неговата индивидуалност, след което смесвам елементите и така се получават колекциите. Но в дъното на всяко мое начинание е желанието ми да направя дамите красиви.Това, което най-много дразни Елбаз, е самоцелното желание на колегите му да създават дрехи за някакви измислени жениСлед това тези неадресирани творения се показват на ревюта и чрез фотосесии, което още повече размива индивидуалността на тоалетите, вместо да ги подчертава. Моделиерът не одобрява и пластичната хирургия: Познавах една дама, която не бях виждал два-три месеца. Когато се срещнахме отново, тя беше със съвсем различно лице, което според мен не беше по-човешко или по-приятно след лекарската интервенция.Елбаз предпочита да черпи вдъхновението си по улиците на Париж или на някой друг мегаполис, където го е запратила съдбата. Той обича големите градове, наелектризирани от енергия и мощ. Твърди, че не е сноб нито в живота, нито в творчеството. Никога не ходя на правилните вечеринки, за да общувам с правилните хора. Мога да седя в Пица Хът и Макдоналдс, без да се комплексирам от това. Още повече обичам да пътувам съвсем сам в страни, които ми напомнят детството и да изучавам малките селца. Обикновено фотографирам хората, които срещам, и им подарявам снимките за спомен. Често се сприятеляваме и те ми позволяват да науча как живеят, с какво се хранят и как се обличат. За мен такива пътешествия са връщане към реалността и ме зареждат с много сили и енергия. Най-трогателният подарък, който Елбаз е получавал, е екземпляр на Библията от преди 200 години, както и антикварната клетка за птици, защото той обича и колекционира както птици, така и изящни домове за тях. Но най-важното за него не са самите подаръци, а вниманието, грижата и емоциите, вложени в тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във